О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
Гр. София, 12 декември 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.11.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3096/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ю. Георгиева срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №15999/17 г. и по допускане на обжалването.С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „ЧЕЗ България” ЕАД с пр. осн. чл.344,ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „юрисконсулт”, извършено на осн. чл.71, ал.1 КТ, със заповед от 17.09.16 г., връчена на 11.11.16 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 КТ. Намира, че решаващият извод на съда относно представителната власт на лицето, издало заповедта и начина на връчването й / чрез нотариус/ противоречи на приетото в практиката на ВКС по чл.290 ГПК – р. по т.д. №196/10 г. на второ т.о. и р. по т.д. №1247/17 г. на първо т.о., по правните въпроси от предмета на спора/конкретизирани и уточнени, за да се избегнат повторенията/: Налице ли е валидно овластяване за връчване на заповед за прекратяване на тр. правоотношение, когато упълномощителят изрично е ограничил пълномощника да не преупълномощава други лица с правата по пълномощното, а пълномощникът е упълномощил нотариус за връчване на издадената заповед? За преобразуващия ефект на такова връчване по отношение на уволнения работник -може ли да се приеме, че в тази хипотеза е налице надлежно упражняване на правото на работодателя по чл.71, ал.1 КТ за едностранно прекратяване на договора със срок за изпитване? Намира, че поставените въпроси са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без обаче да обосновава тези допълнителни предпоставки със специфичното им съдържание, разяснено в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е приел за установено от приложеното по делото пълномощно, че лицето – издател на заповедта за прекратяване на тр. правоотношение Е. Н. е била упълномощена да представлява дружеството – работодател, вкл. като прекратява съществуващи между дружеството и негови служители тр. правоотношения. Такова делегиране на работодателска компетентност чрез упълномощаване за прекратяване на тр. правоотношение е допустимо, съобр. ТР №6/12 г. ОСГК, ВКС.С препращане към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК са възприети и относимите към поставените въпроси изводи на последния, че Е. Н. е упълномощена от работодателя да сключва и прекратява тр. договори със служителите, като връчването на документите във връзка с това / и в частност на заповедта за прекратяване/ е част от тази функция. Изпълнението на възложените с пълномощното действия обхваща и правото на упълномощената да осигури надлежното връчване на заповедта за прекратяване на тр. договор, вкл. чрез нотариус. Затова, според съда, не може да се сподели свързаният с поставените в настоящото производство въпроси довод на жалбоподателката – ищца, че пълномощното не включва изрично упълномощаване за подписване на нотариални покани, поради което връчването на заповедта не е надлежно. Нотариалната покана не съдържа волеизявление извън правомощията на пълномощника, а изпращането й чрез нотариус е само техническо осигуряване на връчването на акта.
Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС – сочената от касатора е по търговски дела и обобщеният в нея извод, на който се позовава касаторът, че ако в самото пълномощно не са поставени ограничения на представителната власт, валидността на упълномощаването е обусловена единствено от изричното посочване на вида сделка, която упълномощеният има право да извърши от името на упълномощителя, е споделен и следван от въззивния съд, в конкретността на казуса с отчитане спецификата на тр. правоотношение.
С приложеното по делото пълномощно Е. Н. – ръководител отдел „Обслужване на човешки ресурси” е упълномощена да представлява дружеството пред трети лица, като води преговори и подписва кореспонденция/ заповеди, договори, вътрешни документи и др./. Овластена е да сключва трудови договори, както и за промяна и прекратяване на трудовоправните отношения. В пределите на така предоставената му представителна власт пълномощникът на работодателя е издал уволнителната заповед и е възложил връчването й / като техническа дейност за достигането й до адресата/ на нотариус.
Д. на работодателска власт, чрез упълномощаване на ръководно лице от персонала на предприятието за прекратяване на тр. правоотношения със служители, е допустимо съобразно цитираната от въззивния съд практика на ВКС – ТР №6/12 г. ОСГК. Заповедта за прекратяване на тр. правоотношение може да се връчи и чрез нотариус – р. по гр.д. №539/09 г. на ВКС, трето г.о., представено с отговора на ответника по жалба. Такъв начин на връчване е подходящ, когато поради някаква причина / болест в случая/ служителят не е на работа.
Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси. Наличието на последователна практика на ВКС изключва допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, на което формално / без нужната обосновка, както беше вече посочено/ се е позовал касаторът.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №15999/17 г. от 15.02.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: