О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 12.03.2018 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. гр. д. № 2308 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 294/11.01.2018 г. /п. кл. от 10.01.2018 г./ на В. Д. Г., чрез процесуалния представител адв. А. М., за допълване на определение № 906/13.12.2017 г. по гр. д. № 2308/2017 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските.
Насрещната страна [фирма], представлявано от управителя Ц. В. Д., чрез процесуален представител адв. К. Г., оспорва същата молба по основание и размер, като прави и възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на III г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на допълване съдебен акт в частта за разноските.
С определение № 906/13.12.2017 г. по гр. д. № 2308/2017 г. на ВКС, III г.о., е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 16 от 21.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 32/2017 г. на Окръжен съд – [населено място], и производството по ч. гр. д. № 2308/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о., е прекратено като недопустимо.
С определението на ответника по касационната жалба В. Д. Г. не са присъдени разноски за касационното производство, каквито е претендирал в отговора по касационната жалба и по изложението на касационната жалба съгласно представен списък на разноските и два договора за правна защита и съдействие.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че възражението не е преклудирано и следва да бъде разгледано, тъй като молителят е представил списък на разноските с отговора на касационната жалба и съответно в срока по чл. 80, изр. 1 ГПК, тъй като поради изхода на делото съдебно заседание по него не е провеждано. Насрещната страна не е имала възможност да предяви възражението за прекомерност в горепосочения срок, тъй като в касационното производство е заемала процесуалната позиция на касатор, а не на ответник по касационната жалба /Определение № 399 от 08.06.2012 г. по ч. гр. д. № 357/2012 г., ГК, III г. о. на ВКС; Определение №167 от 05.03.2012 г. по ч. т. д. № 119/2012 г., ТК, I т. о. на ВКС/. Разгледано по същество, възражението е основателно поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със следните кумулативно обективно съединени искове: два иска по чл. 74, ал. 4 КТ – неоценяеми; иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – неоценяем; иск по чл. 128, т. 2 КТ с цена 1203,12 лв., като изменението на исковете по чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл.128, т. 2 КТ е било прието с протоколно определение от 10.05.2016 г. по гр. д. № 2446/2015 г. на Районен съд – Видин /л. 185 – втора част по гр. д. №2446/2015 г./; иск по чл. 215 от КТ с цена 380 лв; иск по чл. 86 от ЗЗД с цена 25 лв.; два иска по чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – неоценяеми; иск по чл. 262 КТ, чието оттегляне е било прието с протоколно определение от 05.04.2016 г. по гр. д. № 2446/2015 г. на Районен съд – Видин /л. 144 – втора част по гр. д. № 2446/2015 г./, поради което не следва да се взема предвид при определяне на материалния интерес.
Материалният интерес по делото следва да се определи като сбор от цената на трите оценяеми иска, а именно – сума в общ размер на 1608,12 лв. Възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ е в размер на 342,57 лв. / 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. /42,57 лв.//. Съгласно чл. 9, ал. 3 НМРАВ възнаграждението за касационната инстанция е в размер на ? от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, но не по-малко от 500 лв., а в конкретния случай – 256,93 лв.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ ответникът по касационната жалба има право на разноски за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, които е поискал съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК в отговора на касационната жалба и в отговора на изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК към нея. Имайки предвид, че е извършено едно процесуално действие – изготвянето и подаването на отговор на касационната жалба и изложението към нея без процесуално представителство, съдът счита, че адвокатско възнаграждение се дължи в размер на 500лв. – само за един отговор на касационната жалба и изложението към нея, независимо от обстоятелството, че подаването на отговор на касационна жалба и изложение към нея срещу въззивното решение, което потвърждава първоинстанционното решение, е разграничено по съответните предявени искове в представените два договора за правна защита и съдействие № 3/26.05.2017 г. и № 1/29.05.2017 г. и в списъка на разноските по чл. 80 ГПК /л. 36-38 по гр. д. № 2308/2017 г./. Този извод се подкрепя и от граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от НМРАВ, която не прави разграничение между отделни искове във връзка с изготвянето на отговор по касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и определя размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по-малко от 500 лв. Поради това претенцията на молителя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. съгласно двата горецитирани договора следва да бъде намалена от 1 000 лв. на 500 лв. /чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 9, ал. 3 вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ/.
По гореизложените съображения и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на молителя В. Д. Г. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в общ размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 906/13.12.2017 г. по гр. д. № 2308/2017 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на В. Д. Г., ЕГН: [ЕГН], сумата в общ размер на 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: