4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 960
гр. София, 13 октомври 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 716 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 13893/20.12.2016г. на Ц. С. И., представлявана от адв.К. Д., срещу въззивно решение №430/11.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 659/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което като е отменено решение № 893/30.06.2016 г. по гр.д.№ 2333/2015 г. на РС – Русе в обжалваната му част, е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу [фирма]-Р. за заплащане на сумата 8 913,35 лв., претендирано възнаграждение по договор за представителство и управление на Частна професионална гимназия по социални дейности, сигурност и администрация – [населено място], за периода от 22.05.2012 г. до 16.09.2014 г.
Жалбоподателката сочи, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но в изложението са развити само касационни оплаквания относно правилността и обосноваността на въззивното решение. Липсва изведен правен въпрос, а проблемите са формулирани така: 1/„Дали при взаимоотношения между страните, каквито са изложени в исковата молба и събраните по делото доказателства, е налице мандатен договор или друг вид ненаименувано правоотношение”, по което се дължи възнаграждение за положения от ищцата труд; 2/ „Относно определянето на спорното право от съда…, в нарушение на чл.235 ал.2 вр. с чл.273 от ГПК и чл.269 ГПК въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на обстоятелствата по спора, не е обсъдил относимите към тях искания, твърдения, възражения и оспорвания от страните и относимите към тях доказателства; 3/ „Относно солидарното осъждане на ответниците за заплащане на възнаграждението” на ищцата.
Ответната страна по жалбата – [фирма]- [населено място], в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че [фирма] – [населено място] е учредител на Частна професионална гимназия по социални дейности, сигурност и администрация – [населено място], открита със заповед №РД-14-52/04.05.2012 г. на Министъра на образованието, в която е посочено, че гимназията се представлява от ищцата. По делото не е било спорно, че между страните не е бил сключван граждански или трудов договор, в който да са определени правомощията на ищцата във връзка с представителството и управлението на гимназията, както и липсва договореност за заплащане на някакво възнаграждение за възложената й работа. Този факт е признат от жалбоподателката. Първата инстанция е счела, че отношенията между спорещите се уреждат от договор за поръчка с елементи на договор за управление. Възприети са твърденията на ищцата, че договорът е изпълняван в рамките на 4 часа и е осъден едноличният собственик на гимназията – [фирма] – да й заплати възнаграждение, определено от вещото лице по аналогия с трудовото възнаграждение на директор на средно училище, в размер на сумата 8 913,35 лв., със законната лихва от датата на предявяване на иска.
За да отмени решението на районния съд, въззивната инстанция е приела, че между страните е възникнало мандатно правоотношение по смисъла на чл.280 ЗЗД. Посочено е, че в този случай доверителят дължи възнаграждение на довереника си само ако е уговорено – чл.286 ЗЗД. По делото липсват както доказателства, така и твърдения за наличие на постигната такава писмена или устна уговорка. Поради това, искът за присъждане на възнаграждение за процесния период, през който ищцата е представлявала гимназията, е счетен за неоснователен и е отхвърлен. Твърденията на Ц.И.,че сумата й се дължи за положен труд по трудово правоотношение, са преценени за изцяло неоснователни, предвид липсата на сключен трудов договор, както с едноличния собственик, така и с гимназията.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателката да е обосновала, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението съдържа само доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за допуснати процесуални нарушения във въззивното производство и за необоснованост на изводите на съда за недължимост на претендираната сума. Не е направен опит да се формулира конкретен правен въпрос, нито е налице аргументация във връзка със соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Извън това следва да се посочи, че отговорът на първия въпрос, доколкото касае правната квалификация на предявения иск за заплащане на търсеното от ищцата възнаграждение, е в зависимост от изложените в съответната искова молба конкретни фактически твърдения за съществувалото между страните правоотношение и ангажираните в тази връзка доказателства, установяващи един или друг вид договорна връзка. На тази база въззивният съд е анализирал отношенията между страните и е дал правна квалификация на спорното право, като следва да се отбележи, че в случая не са налице факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за съществувала между ищцата и ответната страна трудовоправна връзка. Вторият проблем в изложението отразява несъгласието на жалбоподателката с анализа и оценката на доказателствата, направени от въззивния съд, респ. касае обосноваността на възприетите изводи, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Третият въпрос е абсолютно неотносим, тъй като дали посочените в исковата молба двама ответници са солидарно отговорни пред ищцата за заплащането на търсеното възнаграждение, е ирелевантно обстоятелство, след като решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен искът срещу единия от ответниците не е било обжалвано и е влязло в сила.
При липсата на формулиран от касаторката правен въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №430 от 11.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 659/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.