О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
Гр. София, 28 ноември 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 31.10.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2721/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Частна детска градина „Мечтатели”, [населено място] срещу въззивното решение на Варненски апелативен съд по т.д. №3/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Б. Б. и П. Г. срещу касатора искове по чл.233, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД – ответникът е осъден да върне на ищците наетата по срочен договор за наем от 1.07.13 г. вещ /двуетажна къща, описана по делото и в решението/, както и да им заплати сумата от 4 400 евро, неплатена наемна цена за четири месеца/ м. август – м. ноември 2016 г. / и неустойка от 1782 лв. върху наемната цена за първите три посочени месеца.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Делото не може да се определи като търговско, защото договорът за наем не е абсолютна търговска сделка / арг. от чл.1 ТЗ/ и в случая страните по него са физически лица и частна детска градина, регистрирана по чл.11, ал.3 ЗНП, отм. към момента на сключване на процесния договор.Частната детска градина, въпреки че е учредена от дружество с ограничена отговорност, не е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ, а е юридическо лице по чл. 11, ал. 3 от ЗНП /в този см. р. по гр.д. №1996/07 г. на САС, недопуснато до обжалване с опр. по т.д. №976/09 г. на първо т.о. на ВКС/. Затова възражението на ответниците по жалба за недопустимостта й, поради цената на исковете, разгледани с обжалваната част на въззивното решение, е неоснователно.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.281,т.3 ГПК. Поставя въпроси относно произнасянето на въззивния съд по тълкуване на думите и тяхното значение за договора и правата и задълженията, които създава, а именно:
1.Може ли съдебният състав при тълкуване на смисъла и значението на договора да приема за валидно значение на отделните думи не това, което е тяхното книжовно определено такова, а да посочва друго значение, което се обяснява с други думи, като предава значението на последните като значение на думата, която тълкува по свой начин? В изложението се пояснява, че въпросът се отнася до извода на въззивния съд, че макар в договора да е посочено, че се прекратява автоматично – чл.12, ал.1,б.Г, за да бъде прекратено действието му между страните и да се иска предаване на вещта, до наемателя следва да бъде отправено предизвестие, каквото в настоящия случай се явява връчената на ответника искова молба, съдържаща изявление за прекратяване на договора и искане за връщане на вещта. В тази хипотеза, след изтичане на едномесечния срок в рамките на съдебното производство биха настъпили предпоставките за предаване на държането на наетия имот.
2. Може ли съдът да определи наличието на изправна и неизправна страна по отношение изпълнението на договорни клаузи при положение, че конкретните договорни клаузи могат да бъдат осъществени само от една от страните? Касаторът пояснява, че въпросът се отнася до извода на въззивния съд, че след като наемателят не е заплатил наемната цена, то той е неизправна страна по договора и не може да се ползва от клаузата на чл.12, ал.1,б.Г, макар страните ясно да са посочили там последиците от забавата на плащането на цената в отношенията им.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Касаторът не се позовава на и не обосновава допълнителните предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. За наличие на посоченото в изложението касационното основание по чл.281, т.3 ГПК/неправилност на въззивното решение/, ВКС не се произнася в производството по чл.288 ГПК, както е разяснено в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Освен това оспорените с поставените въпроси изводи на въззивния съд, са съответни на практиката на ВКС, цитирана в обжалваното въззивно решение – р. по т.д. №185/09 г. на първо т.о. и по т.д. №565/12 г. на първо т.о. Там е прието, че след като страните с изрична клауза в договора са постигнали съгласие за едностранно прекратяване на действието на договора за наем при неизпълнение, то правното значение на тази клауза е, че въвежда възможността за трансформиране на наемния договор в безсрочен, а при безсрочния наемен договор, предаването на вещта се дължи след отправяне на предизвестие по чл. 238 ГПК, като отправената покана има значението на такова предизвестие. При тази хипотеза, след изтичане на едномесечния срок биха настъпили предпоставките по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване държането на наетата вещ.
В случая, с клаузата на чл.12, ал.1,б.Г от наемния договор страните са договорили, че той се прекратява автоматично, без предизвестие при забава с повече от 10 календарни дни на заплащането на дължимата наемна вноска. В съответствие с цитираната практика на ВКС за подобни случаи въззивният съд е приел, че тази клауза предоставя права само на изправната страна – наемодател, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на наемна цена. Неизправната страна – наемател не може да черпи права от собственото си неизпълнение. Затова макар страните да са посочили, че в тази хипотеза договорът се прекратява автоматично, за да бъде прекратено действието му и да се иска предаване на вещта от изправната страна – наемодател, до наемателя следва да бъде отправено предизвестие, каквото в случая съдържа исковата молба. Наемният договор при данните по делото е прекратен на 29.04.17 г., с изтичане на един месец от връчване на исковата молба и ответникът дължи връщане на имота, уговореният и неплатен от него наем за посочените в исковата молба четири месеца на 2016 г., както и уговорената неустойка за забавеното му плащане.
Не са налице основания за допускане на обжалването – допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК не са обосновани от касатора, а по поставените в изложението въпроси въззивното решение съответства на цитираната в него практика на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №3/18 г. от 20.03.18 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: