О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 21.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4214 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е направо във ВКС частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 г. /п. кл. 14.11.2019 г./ на П. Д. К., Й. П. К. и Р. А. М. срещу определение № 456/12.12.2018 г., постановено по настоящото ч. гр. д. № 4214/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.
В жалбата се прави искане за отвод на всички съдии от ВКС. Иска се да бъде предоставена правна помощ на жалбоподателите, делото да бъде върнато в друг съд и да бъде разгледано от други съдии.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното:
Предмет на обжалване пред настоящия състав е било разпореждане № 1052/20.09.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 399/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната подадената от П. Д. К. частна касационна жалба с вх. № 7260/18.09.2018 г. срещу определение № 357/04.09.2018 г., постановено по същото дело.
С определение № 456/12.12.2018 г. частната жалба е приета за неоснователна и е потвърдено определението на Пловдивски апелативен съд.
Относно искането за отвод на всички съдии от ВКС:
В разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1 – 6 ГПК се сочат обстоятелства, при наличието на които не се допуска в състава на съда да участва съдия с оглед гарантиране обективността при разглеждане на спора. Такива не са налице по отношение на членовете на настоящия съдебен състав. Делото не е разпределено на някой от другите състави на ВКС. С оглед изложеното, искането за отвод на членовете на настоящия съдебен състав следва да бъде оставено без уважение.
Относно искането за предоставяне на правна помощ на жалбоподателите:
Предоставянето на правна помощ гарантира равния достъп до правосъдие на всички лица. Когато жалбоподателят няма средства да упълномощи адвокат и при липса на пречките по чл. 24, т. 1 – 3 ЗПП, той има възможност да ползва правна помощ. Преценката за основателността на искането за предоставяне на правна помощ се извършва от съда, чрез който се подава жалбата и до който е адресирано искането. В настоящия случай при констатация за очевидна недопустимост на жалбата предоставянето на правна помощ следва да се откаже на жалбоподателите, по арг. от чл. 24, т. 2 ЗПП. Освен това в случая е налице и хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗПП – предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицата, кандидатстващи за правна помощ, защото в искането им се твърди, че такава е необходима за да се изпълнят указанията на съда да се посочи конкретно във връзка с кой акт, по кое дело и на кой съд са исканията в жалбата. С оглед изложеното молбата на жалбоподателите за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставена без уважение.
Постановеното определение № 456/12.12.2018 г. по настоящото ч. гр. д. № 4214/2018 г. по описа на ВКС, III г. о. е окончателно, както е посочено в него и не подлежи на последващо обжалване. С него състав на ВКС е потвърдил разпореждането на въззивния съд, тъй като съгласно задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 2 на ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебен изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. С постановеното по настоящото дело определение по чл. 274, ал. 2 ГПК е изчерпан инстанционният контрол и се слага край на производство по обжалване на разпореждането на въззивния съд. Процесуалният закон не предвижда по-нататъшно обжалване на постановеното от състава на ВКС определение, поради което подадената частна жалба с вх. 9823/18.11.2019 г. следва да бъде върната.
Доколкото в частната жалба има посочване също така, че е „относно: разпореждане № 1278/14.10.2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд“ /изписано с №1190 по-надолу в нея/, настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 г. /п. кл. 14.11.2019 г./ на П. Д. К., Й. П. К. и Р. А. М., подадена направо във ВКС, след влизане в сила на настоящото определение на ВКС, частната жалба следва да бъде изпратена на Апелативен съд – Пловдив, за администрирането й като частна касационна жалба, подадена срещу акт на АС-Пловдив.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предоставяне на правна помощ на П. Д. К., Й. П. К. и Р. А. М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Д. К., Й. П. К. и Р. А. М. за отводи на съдиите от настоящия съдебен състав: Мария Иванова, Жива Декова и Маргарита Георгиева.
ВРЪЩА частна жалба с вх. № 9823/18.11.2019 г. на П. Д. К., Й. П. К. и Р. А. М. срещу определение № 456 от 12.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 4214/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о.
Определението в частта, с която се връща частната жалба и се оставя без уважение искането за предоставяне на правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на определението, частната жалба ведно с делото да се изпрати на Пловдивски апелативен съд по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: