3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр.София, 10.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 550 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) – [населено място] и по касационната жалба на Н. М. З. и Р. И. З. срещу въззивно решение № 28/16.05.2018 г. постановено по възз.гр.д.№100/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е отменено в една част и потвърдено в друга решение № 211/08.08.2016 г. по гр.д.№ 1810/2014 г. на Окръжен съд – Бургас.
КПКОНПИ обжалва въззивното решение като неправилно в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане на незаконно придобито от ответниците имущество. В изложението се поддържат доводи за наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/може ли съдът в производството по чл.28 ЗОПДИППД – отм. да постанови отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, съответстващо на стойността на облагата от престъплението, установена по наказателното производство, за която не е постановено наказание конфискация; 2/ включва ли се като елемент от фактическия състав на искането за отнемане на имущество, установяването на местоположението или местосъхранението му; 3/ длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички правнорелевантни факти и доказателства, както и доводите и възраженията на страните и в случаите, когато препраща по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.
В касационната жалба на Н. М. З. и Р. И. З. се поддържат оплаквания за недопустимост, а евентуално за неправилност на въззивното решение в частта, с която е постановено отнемане на имущество. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че са налице основанията по чл.280, ал.2, пр. 2-ро, вр. с чл.281, т.2 ГПК и по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД-отм. и за правното значение на факта на изтичането му към датата на завеждане на исковата молба по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД – отм.; 2/ длъжен ли е съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и доказателства по делото, както и възраженията на страните, като изложи собствени решаващи мотиви, дори когато споделя изводите на първата инстанция и потвърждава решението й; 3/ за какъв период от време преди извършване на престъплението, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда, съдът е длъжен да вземе предвид сочени и доказани от лицето законни източници на доходи; 4/ полученият от лицето и невърнат паричен заем следва ли да се счита за законен източник на средства.
В писмените си отговори всяка от насрещните страни е оспорила касационната жалба на другата страна.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Поставеният в изложението на касаторите Н. М. З. и Р. И. З. правен въпрос, касаещ евентуалната недопустимост на въззивното решение, аргументирана с произнасянето на съда по иск, предявен след срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД – отм., за който срок се твърди, че е преклузивен и с изтичането му се погасява материалното право на иск на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е релевантен и същевременно налага спиране на настоящото дело, поради наличието на висящо тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Предмет на цитираното тълкувателно дело е въпросът: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал.1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и ал.2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл.112, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок“.
От изложеното е видно, че е налице основание за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д. № 550/2019 г. по описа на ВКС, ІII г.о., до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.