3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
ГР. София, 19 декември 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.11.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3175/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Дом за стари хора „К.” – Х. / Д./ срещу въззивното решение на Хасковски ОС по гр.д. №308/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от К. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност: Директор СИ Д. и ДВХСН „К.”, изменена с допълнително споразумение от 28.08.15 г. на: Директор Д. „К.”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Намира, че въззивният съд е допуснал очевидна неправилност в решението по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ като е приел, че не е осъществен фактическият състав на използваното основание за уволнение по чл.328, ал.1,т.11 КТ. От данните по делото се установява, че ищцата няма професионална квалификация в областта на социалните дейности, здравеопазване и икономика и управление, въведена като изискване с новата дл. характеристика от 15.02.16 г.
Във връзка с иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ касаторът поставя три правни въпроса в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, относно сочената в исковата молба и определена от съда предишна работа на ищцата, за която е уважен искът. В контекста на осн. по чл.280,ал.1,т.1 и ал.2, пр.последно ГПК е поставен въпросът за задължението на съда при произнасяне по този иск да приеме за нов факт по см. на чл.235, ал.2 ГПК обстоятелството, че длъжността на ищеца не съществува във вида, в който е била при прекратяване на тр. договор, поради структурни промени при работодателя, обуславящи отхвърляне на иска.
Във връзка с иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ касаторът се позовава отново на очевидна неправилност на въззивното решение, с което искът е уважен само срещу него, макар по делото ищцата да е конституирала и втори ответник ДВХСН и да е поискала солидарното им осъждане за обезщетението. Счита, че след като съдът не е приел, че ответниците са солидарно отговорни по иска, искът срещу него е следвало да се уважи само за половината от исковата сума/ т.е. при разделност/.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че искът за отмяна на уволнението е основателен, защото работодателят, който носи доказателствената тежест, не е установил промяна в изискванията за изпълнение на длъжността, настъпила след възникването на трудовото правоотношение – не са представени доказателства за изискванията за длъжността към момента на заемането й от ищцата. Освен това промяната на изискванията за изпълнение на длъжността по чл.328, ал.1,т.11 КТ не се отнасят до образованието и квалификацията на служителя / а в случая са променени именно квалификационни изисквания/.
При тези решаващи изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да спре производството по делото до постановяване на Тълкувателно решение по т.д. №4/17 г. ОСГК, образувано по въпрос, който е от значение и за настоящия спор: . „Промяната на кои изисквания за заемане на длъжността след сключване на трудовия договор са основание за прекратяването му, на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ – всички изисквания или не се включват тези за промяна на образованието и професионалната квалификация?“
Поради изложеното и на осн. чл.292 ГПК, ВКС на РБ, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д. №3175/18 г. по описа на ВКС, трето г.о. до приемане на ТР №4/17 г. на ОСГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: