ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 482
гр. София, 18.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 331 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 2206 от 30.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 2010/2017 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която като е потвърдено решение № 952/14.02.2017 г. по гр. д. № 12630/2016 г. на Софийския градски съд, Прокуратурата е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на Д. Г. И. сумата 7 000 лв. със законната лихва от 04.02.2016 г. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което с влязла в сила присъда ищецът е оправдан.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите за приложението на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за морални вреди; за задължението да се извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение и за съдържанието на понятието „справедливост”. По тези въпроси се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със сочената от касатора задължителна съдебна практика на ВС и ВКС.
Ответникът по жалбата Д. Г. И., в срока по чл.287 ГПК е подал писмен отговор, в който излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, предвид липсата на формулиран правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за претърпените морални вреди, причинени вследствие на незаконно упражнената процесуална принуда, въззивният съд, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че през 2009г. ищецът Д. И. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 387, ал. 1 НК. Бил е задържан в следствения арест за 72 часа, от които 48 часа с постановление на прокурор, след което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка”. С влязла в сила на 04.02.2016 г. присъда на Софийския окръжен съд ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение – че на 12 срещу 13 декември 2009 г. в района на ГКПП-К., в качеството си на длъжностно лице – граничен полицай, е злоупотребил със служебното си положение, даващо му възможност да извършва паспортна проверка и да пропуска през ГКПП лица и транспортни средства с редовни документи, като регистрирал лицето Е. М. като излязъл от РБ, без същият да е напускал пределите на страната. По този начин обвиняемият улеснил М. в действията му по заблуждаване органите на полицията относно местонахождението му, с цел осуетяване на наказателно преследване.
Съдът е посочил, че воденото срещу ищеца наказателно производство е продължило в период от 6 години, като в съдебната фаза са били проведени 11 открити съдебни заседания, на които И. се явявал лично. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция е приела, че повдигнатото обвинение се е отразило негативно не само на личността на ищеца, но също и на професионалната му кариера, на репутацията му като държавен служител и полицай, на доброто му име в обществото и на професионалното му самочувствие. В периода на наказателното производство е била ангажирана и дисциплинарната отговорност на служителя, като впоследствие заповедта за дисциплинарно уволнение е била отменена с решение на ВАС.
За да уважи предявения иск и да присъди обезщетение в размер на сумата 7 000 лв., съдът е отчел – чистото съдебно минало на лицето; продължителността на наказателното преследване / шест години/ ; фактът, че престъплението, в извършването на което е бил обвинен ищецът, не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т.7 от НК; срока на предварителното задържане; взетата мярка за неотклонение – „подписка”; броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия; интензитета на негативните преживявания; както и как конкретно се е отразила незаконно упражнената процесуална принуда върху самочувствието, честта и достойнство на ищеца; степента на засягане и уронване на доброто му име и авторитет в обществото, на професионалната му кариера и трудова реализация, респ. върху взаимоотношенията му с приятелите и колегите. В заключение, преценявайки в съвкупност релевантните за случая обстоятелства, съдът е счел, че за претърпените морални вреди е справедливо пострадалият да бъде възмезден със сумата 7 000 лв., която е достатъчна да репарира последиците от незаконно упражнената процесуална принуда.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от касатора правни въпроси са релевантни, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие на цитираната в изложението и задължителна за съобразяване съдебна практика. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са данните за личността на увредения, начина му на живот, социалната среда, контактите, личния и социалния му живот, положението му в обществото, работата му; а когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, следва да се прецени как наказателното преследване се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, върху изградения авторитет и създаденото име на професионалист. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Следователно, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Унификация и уравниловка при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е невъзможна, от значение е създадената от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В този смисъл, справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от процесуален аспект следва да се анализират и оценят в тяхната съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения, обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика / ППВС № 4/1968 г., ТР №3 от 22.04.2005г. на ОСГК, решение № 407/26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 130/ 13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 951/2010 г., решение № 708/14.01.2011 г. по гр. д. № 1389/2009 г. на IV г. о., решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на IV г. о., решение № 302/ 04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о., решение № 29 / 05.03.2012 г. по гр. д. № 170/2011 г. на III г. о. и др./, в т.ч. и на посочената от касатора съдебна, поради което не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2206 от 30.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 2010/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.