5
Р Е Ш Е Н И Е
№230
Гр. София, 11 февруари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12.12.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3891/18 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.7, ал.5 и 7, вр. с чл.22, ал.3 и чл.9, ал.6 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Адвокат С. Н. е обжалвал мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет /ВАС/, по писмо на председателя на ВАС изх.№28/9.01.18 г., да се произнесе по жалбата му срещу решение на Съвета на В. адвокатска колегия №446/19.10.17 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на мълчаливия отказ, иска се отмяната му и задължаването на ВАС да се произнесе по същество на жалбата на адв. С.Н. срешу решение №446/19.10.17 г. на Варненски адвокатски съвет, с което е отписан от регистъра на адвокатите към В. адвокатска колегия на осн. чл.22, ал.1,т.3 ЗА и е разпоредено да върне адвокатската си карта в тридневен срок от уведомлението. Прави се и искане за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до СЕС за съответствие с правото на ЕС, съотв. сезиране на конституционния съд на РБ с искане за обявяване на противоконституционността на изброените в жалбата норми от ЗА.
Ответникът по жалба Висш адвокатски съвет я оспорва като нередовна и недопустима, защото е подадена след изтичане на срока за обжалване по чл.7, ал.5 ЗА.
ВКС на РБ по повод жалбата, с която е сезиран, намира следното:
По допустимостта на жалбата: Във връзка с нередовността/недопустимостта / й поради просрочие, ответникът се позовава на констатацията в разпореждането на председателя на отделение за образуване на производството пред ВКС от 22.10.18 г. , че жалбата не е подадена в срока по чл.7, ал.5 ЗА. Тази констатация обаче, след която жалбата не е върната, а е разпоредено образуване на производство пред тричленен състав, не е обвързваща за състава, разглеждащ делото и той извършва самостоятелна преценка за допустимостта на жалбата, вкл. за спазване на срока за подаването й. При тази преценка ВКС, състав на трето г.о., съобрази следното: Решението на Адвокатски съвет на АК В. / АС – Варна/ №446/19.10.17 г. е съобщено на адв. Св. Н. на 19.10.17 г., видно от удостовереното от него върху писмото – съобщение на л.81 от делото. Жалбата на адв. С.Н. срещу това решение до ВАС е подадена своевременно по пощата на 2.11.17 г., видно от приложените на л.32 придружително писмо и касов бон. Жалбата е получена във ВАС на 8.11.17 г., видно от дадения й входящ номер, като на същата дата е разпоредено изискване на обжалваното решение от АС – Варна и комплектоване на преписката/л.95/. В цитираното по-горе писмо на председателя на ВАС от 9.01.18 г. се сочи и в писмената защита на ответника пред ВКС се поддържа, че преписката е комплектована на 20.11.17 г. и оттогава според ВАС тече срокът за произнасяне на този орган по чл.7, ал.4 ЗА, съответно срокът изтича на 20.12.17 г., присъствен ден. В този срок сезираният орган ВАС не се е произнесъл по жалбата до него или налице е мълчалив отказ по см. на чл.7, ал.4, изр.2 ЗА. Мълчаливият отказ на ВАС подлежи на обжалване пред ВКС в 14 дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по чл.7, ал.4 ЗА, като срокът за обжалване според ответника е изтекъл на 3.01.18 г., а жалбата до ВКС е подадена на 17.01.18 г. На 19.12.17 г., обаче, жалбоподателят е подал по имейл – л.37-8, жалба до председателя на ВАС, в която сочи, че до момента не е информиран за движението на жалбата му до ВАС и дали е налице произнасяне, като моли да се извърши проверка по отправената жалба. С писмото от 9.01.18 г. на председателя на ВАС, изпратено до страните по жалбата, те са информирани, че по жалбата на адв. С. Н. е налице мълчалив отказ, който не е обжалван в предвидения срок, поради което обжалваните решения на АС Варна са влезли в сила. Този извод, според състава на ВКС, не може да бъде споделен. При обжалване на мълчаливия отказ по ЗА /както при обжалване на мълчалив отказ по АПК/ следва да се отчете нуждата от силни гаранции за защита на правата на жалбоподателя. В случая той не е уведомен, както изисква добросъвестността, за образувано производство и оттам – за срока на приключване на производството пред ВАС, за да може да го съобрази при обжалване на мълчаливия отказ. Освен това своевременно на 19.12.17 г., преди изтичане на срока за произнасяне, адв. С. Н. е отправил жалба – запитване до Председателя на ВАС за движението на преписката по жалбата му пред ВАС и относно липсата на произнасяне към този момент. Затова, според ВКС, срокът за обжалване на мълчаливия отказ не е пропуснат – той следва да се счита спазен с подадената на 19.12.17 г.до ВАС по имейл жалба, оплакванията в която са потвърдени и доразвити с жалбата от 17.01.18 г., подадена до ВКС /арг. от чл.44, ал.3 ГПК и чл.30 АПК/. Решенията на ВАС / изрични или мълчалив отказ/ по чл.22, ал.1,т.3 и чл.9, ал.4 ЗА подлежат на обжалване пред ВКС на осн. чл.22, ал.3 и чл.9, ал.6 ЗА, по реда на чл.7 от същия закон. Затова жалбата е редовна и допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата ВКС намира следното: Законът приравнява мълчаливият отказ на изричния такъв. Приеме ли се мълчаливия отказ като отказ по същество да се уважи едно искане, при обжалването му по-горният административен орган трябва да се произнесе по законосъобразността и правилността на отказа, а съдът – по законосъобразността на отказа с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхождат от предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането. / ППВС №4/76 г./.
Затова въпреки процесуалната му незаконосъобразност, произтичаща от неспазване на задължението на овластения от ЗА орган да се произнесе по жалбата с мотивирано решение / арг. от чл.6, ал.2 ЗА/, мълчаливият отказ не следва да бъде отменян само на това основание / арг. от чл.172, ал.3 АПК/, а да бъде преценен относно материалната му законосъобразност Тази преценка следва да се извърши при съответното приложение на чл.172 АПК и чл.293 ГПК, като се отчете и това, че произнасянето по жалбата срещу решението на АС Варна е само за законосъобразност и не се налага извършване на нови процесуални действия.
От данните по делото е видно, че с решение от 15.09.17 г. по д.д. №19/2017 г. на Висшия дисциплинарен съд на адв. С. Н. е наложено наказание „лишаване от право да упражнява адв. професия за срок от 9 месеца”. Решението е обнародвано в ДВ бр.81/10.10.17 г., според изискването на чл.144, ал.2 ЗА. С това са налице предпоставките на чл.22, ал.1,т.3 ЗА за отписване на адвоката от регистъра на адвокатите към съответната адвокатска колегия и връщане на адвокатската карта, с която се легитимира само вписаният в регистъра адвокат – чл.9, ал.3 и 4 и чл.3, ал.2 ЗА. Наличието на предпоставките за отписване на адвоката от съответната адв. колегия се преценява към момента на решението на съвета на колегията за отписването. В производството по жалба срещу това решение ВАС процедира като контролен орган и преценката му за наличие на осн. по чл.22, ал.1,т.3 ЗА се извършва въз основа на обстоятелствата, настъпили към момента на приемане на решението на адвокатския съвет на съответната колегия – р. по гр.д. №3156/14 г. на ВКС, трето г.о. Поради изложеното, мълчаливият отказ на ВАС да се произнесе по жалбата на адв. С. Н. от 8.11.17 г., като отмени обжалваното решение №446/19.10.17 г. на АС – Варна, с което адвокатът е отписан на осн. чл.22, ал.1,т.3 ЗА от регистъра на колегията и е разпоредено да върне адвокатската си карта, е материално законосъобразен и подадената пред ВКС жалба срещу него следва да остане без уважение.
Изложените в жалбата доводи за неправилност на решенията на дисциплинарния съд към съответната адв. колегия и на Висшия дисциплинарен съд, с които на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство. Решенията на Висшият дисциплинарен съд като втора инстанция по жалби срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии не подлежат на съдебен контрол. Такъв контрол над решения на органи на адвокатурата законът е предвидил в изчерпателно уредени случаи в съответствие с принципа на чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България – адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се / р. по гр.д. №518/15 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
Затова неоснователни са и исканията за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за съответствие с правото на ЕС на неотносимите към настоящото дело норми на чл.5, ал.2, чл.133, ал.1, чл.137, ал.2, чл.138, ал.1 от ЗА и за сезиране на КС на РБ с искане за установяване на противоконституционност на същите норми на ЗА. Сочените текстове не попадат в предмета на делото и нямат значение за правилното му решаване – арг. от чл.628 ГПК и чл.152, ал.2 от Конституцията. Освен това на осн. чл.151, ал.2 от Конституцията обявеният за противоконституционен закон не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила – или евентуалната отмяна на закона не би повлияла на вече приключилото срещу жалбоподателя дисциплинарно производство. Молбата от 27.12.18 г., с която искането за сезиране на КС е разширено, е подадена много след срока за обжалване и след приключване на устните състезания по делото и не следва да бъде обсъждана в това производство.
Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя адв. С. Н. за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до СЕС за съответствие с правото на ЕС на посочените в жалбата норми от ЗА, както и за спиране на производството и сезиране на Конституционния съд на РБ с искане за обявяване на противоконституционност на посочените в жалбата норми от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв. С. Н. срещу мълчаливия отказ на Висш адвокатски съвет по писмо на председателя на ВАС от №28/9.01.18 г. да се произнесе по жалбата на същия адвокат от 8.11.17 г., като отмени обжалваното решение на Съвета на Адвокатска колегия В. №446/19.10.17 г., оформено с протокол №18 от 19.10.17 г., с което адвокатът е отписан на осн. чл.22, ал.1,т.3 ЗА от регистъра на В. адвокатска колегия и е разпоредено да върне адвокатската си карта .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: