1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр.София, 17.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 343 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. К., представляван от адв. Г. Р., срещу въззивно решение № 6520 от 22.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 9170/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 412640/22.05.2018 г. по гр. д. № 86191/2017 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника „Столичен Автотранспорт“ ЕАД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона”; и за заплащане на обезщетение в размер на 10 626,60 лв. за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от 27.10.2017 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и счита, че касационният контрол следва да се допусне по следните (уточнени от състава на ВКС, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК) въпроси: 1/ може ли уволнението на служител да се извърши на основание чл. 328, ал. 2 КТ, ако сключеният договор за управление съдържа единствено поставена бизнес-задача, без да е изготвена бизнес-програма от управителя; 2/ има ли значение мястото на звеното, в което уволненият по реда на чл. 328, ал. 2 КТ служителят е работил, в общата организационна и производствена структура на предприятието и йерархията на управленските длъжности в него, или преценката дали служителят е лице от ръководството на предприятието следва да се извърши въз основа на функциите му по длъжностна характеристика. Счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, създадена по чл. 290 ГПК, преписи от която прилага.
Ответната страна – „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, представлявана от ст. юрисконсулт Д. Д. – в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Ищецът е заемал длъжността „началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона” в ответното дружество. Трудовото му правоотношение е прекратено на 27.10.2017 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ с Акт № РД 15-117/27.10.2017 г. на изпълнителния директор на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, поради сключване на нов договор за управление с лицето, представляващо работодателя. Връчването на заповедта за уволнение на ищеца и отказът му да я получи на 27.10.2017 г. са удостоверени с подписите на двама свидетели.
Въззивният съд е приел, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с Г. К. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като ищецът е заемал ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, налице е бил сключен договор за управление с ръководителя на предприятието, чието изпълнение е започнало и уволнението е осъществено в 9-месечния срок от датата на сключването на договора. В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 6 от устройствения правилник на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, организационно – производствената структура на дружеството се състои от управление и три поделения – „З.“, „М.“ и „Д.“. Въз основа на представената по делото длъжностна характеристика на ответника съдът е формирал извод, че функциите, които ищецът е изпълнявал на заеманата от него преди уволнението позиция „началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ в поделение „З.“, са ръководни, тъй като са свързани с планиране, ръководство и контрол на процесите в съответната организационна структура на работодателя. Съдът е приел, че във връзка с решение № 64 от 09.02.2017 г. на Столичния общински съвет – принципал на ответното дружество, управлението на ответното дружество за срок от 3 години, считано от 09.03.2017 г., е възложено на издалия уволнителната заповед изпълнителен директор – С. Й. М. с договор № РД 12-66/13.03.2017 г. и от момента на сключване на този договор тече 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ. Посочено е още, че за наличието на предпоставките по чл. 328, ал. 2 КТ е ирелевантно дали управлението е възложено на нов управител, или договорът за управление на предприятието е сключен със същото лице, както и дали е приета нова бизнес програма, или поставените бизнес задачи са същите. Обсъждайки представените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че съгласно чл. 6 от процесния договор за управление № РД 12-66/13.03.2017 г. на изпълнителния директор С. М. е поставена бизнес задача, съобразена с Програмата за развитие на автобусния транспорт на територията на Столична община за периода 2016 г.- 2018 г., одобрена от Столичния общински съвет с решение № 272 от 14.04.2016 г., и Икономическите рамки на обществения градски транспорт в Столична община за 2017 г. и 2018 г., прието с решение № 475/20.07.2017 г. и решение № 9/25.01.2018 г. на Столичния общински съвет. В заключение е направен извод, че прекратяването на трудовия договор с ищеца на посоченото основание – чл. 328, ал. 2 КТ – е законно, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
По първия изведен въпрос въззивното решение не противоречи, а съответства на трайната съдебна практика на ВКС, създадена по приложението на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ, напр. – решение № 15 от 02.02.2017 г. по гр. д. № 2303/2016 г., ІV г.о., решение № 259/20.12.2017 г. на по гр. д. № 1235/2017 г., IV г. о., решение № 117/30.04.2015 г. по гр. д. № 5537/2014 г., IV г. о., решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно приетото в тази практика, без значение е дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична; дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на работодателя може да се упражни в 9-месечен срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Всички тези предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, за да е осъществен фактическият състав по чл. 328, ал. 2 КТ. Законът не поставя други изисквания, респ. не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни законосъобразно правото си да прекрати договорната връзка при условията на чл.328, ал. 2 КТ.
Вторият поставен от касатора въпрос също не обуславя допускането на касационно обжалване. Понятието „ръководна длъжност” е изяснено в константната практика на ВКС (напр. – решение № 442/ 08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д.№726/2011 г. IV г. о., решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012г., III г. о. и др.) като безпротиворечиво е приемано, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а от съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика. Служители от „ръководството на предприятието” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи организацията и контрола на дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, като преценката му за ръководния характер на заеманата от ищеца длъжност е формирана след анализ на данните за организационно – производствената структура на ответното дружеството и при съобразяване, че изпълняваните от ищеца функции по длъжностна характеристика са свързани с планиране, ръководство и контрол на процесите в съответната структура на работодателя.
При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 200 лева.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6520 от 22.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 9170/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Г. К. К. с ЕГН – [ЕГН], на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД – [населено място], разноски за касационното производство в размер на сумата 200 (двеста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.