О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№99
гр.София, 07.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2951 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. З. С. и П. С. С., подадена чрез процесуалния им представител адв.В., срещу въззивно решение от 14.05.2019г., постановено по в.гр.д.№134/2019г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение от 07.02.2019г. по гр.д.№867/2018г. на Червенобрежки районен съд за отхвърляне на предявения от П. З. С. и П. С. С. срещу Т. Г. Т. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Т. Г. Т., чрез процесуален представител адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оптвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от П. З. С. и П. С. С. срещу Т. Г. Т. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.55 ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на отпаднало основание на претендираната сума, представляваща представлява заплатени от ищците на ответника разноски по изпълнителни дела, образувани на основание надлежно издадени изпълнителни листове по влезли в сила съдебни решения и определения. Изложени са съображенията на съда, че постановеното от ВКС решение №61/07.06.2008г.по гр.д.№2610/2017г.,с което са отменени решение на ПОС №118/24.03.2017г.по въззивно гр.д.№26/2017г.и потвърденото с него решение на ЧРС №322/21.12.2016г.по гр.д.№683/2016г.по описа на ЧРС и са уважени предявените от ищците искове по чл.108 ЗС и по чл.109 ЗС не съставлява отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на присъдените и изплатени разноски по други предходни граждански дела между същите страни, приключили с влезли в сила съдебни решения. Посочено е, че решението на ВКС касае конкретен правен спор между страните, предмет на разглеждане по съответното дело и че с това решение на ВКС са отменени горепосочените решения на ПОС и на ЧРС по реда на инстанционния контрол, но не са отменени предходните влезли в сила решения и определения на съдилищата по приключили граждански дела и с постановеното от ВКС решение, с което са уважени исковете по чл.108 ЗС и по чл.109 ЗС, предявени от ищците, не се преуреждат с обратна сила отношенията между страните по влезлите в сила съдебни актове, които се ползват със стабилитет и за разрешените с тях правни спорове е формирана сила на пресъдено нещо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, касаторът не е посочил задължителна практика на ВКС, на която счита, че въззивното решение противоречи. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Касаторът също така не е обосновал защо счита, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по разрешени с въззивното решение въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.05.2019г., постановено по в.гр.д.№134/2019г. на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА П. З. С. и П. С. С. да заплатят на Т. Г. Т. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: