4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3704 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2245/23.01.2018 г. на Академия на Министерството на вътрешните работи, представлявана от юрисконсулт Б. К., срещу въззивно решение № 1925 от 20.12.2017 г., постановено по възз.гр.д.№ 2374/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3475 от 30.08.2017 г. по гр.д. № 6692/2017 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Л. И. И. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ– за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „библиотекар” към ЦСПП – [населено място] при Академия на МВР и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 5 043,26 лева за периода 27.03.2017 г. – 23.08.2017 г.
В касационната жалба се поддържа, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и счита, че касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1/ при действието на новия чл.290, ал. 3 ГПК следва ли гражданските съдилища да се съобразяват с решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при разрешаване на сходни казуси; 2/ кои от лицата, членове на колективни ръководни синдикални органи, се ползват с предварителната закрила, предвидена в чл. 333, ал. 3 КТ и има ли ограничение на броя секретари на колективни ръководни синдикални органи, които се ползват от тази закрила; 3/ когато първоинстанционното решение е произнесено преди влизане в сила на измененията и допълненията на ГПК, обн. в ДВ бр. 86/27.10.2017 г. и противоречи на практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, следва ли въззивният съд да съобрази това противоречие при постановяване решението си; 4/ при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, достатъчно ли е за мотивирането на заповедта да се посочи само нормата, без да се конкретизира някоя от хипотезите й, ако страните не спорят за основанието на уволнението. По отношение на втория въпрос касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 154/17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6249/2014 г., IV г.о., решение № 2/21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2010 г., IV г.о. и решение № 396/23.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5899/2013 г., IV г.о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За останалите въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата Л. И. И., представлявана от адв. М. Д., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира съдебните разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е безспорно установено, че ищцата Л. И. И. е заемала длъжността „библиотекар” към ЦСПП – [населено място] при Академия на Министерството на вътрешните работи(Академия на МВР). Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № 4581з-279/28.02.2017 г. на ректора на Академията след приемането на ново щатно разписание на Академията на МВР (със Заповед № 8121к-413/26.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи), с което длъжността на ищцата е съкратена. Съдът е посочил, че работодателят е предложил на ищцата да заеме друга длъжност, но последната е отказала (протокол рег.№ 5782-537/22.02.2017 г.). С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение с Л.И. е прекратено незаконосъобразно, тъй като заповедта на работодателя е издадена в нарушение на нормата на чл.333, ал.3 КТ – без да е получено предварителното писмено съгласие на синдиката, в който членува ищцата. Посочено е, че тя се е ползвала със специалната трудовоправна закрила в качеството й на член на изборен ръководен национален синдикален орган – секретар на Управителния съвет на Националния синдикат на гражданската администрация в МВР (НСГА-МВР). С писмо от 13.03.2017 г. работодателят е поискал предварителното писмено съгласие на НСГА-МВР, но на 12.04.2017 г. синдикатът е отказал да даде съгласие за прекратяването на трудовия договор с Л.И.. Заповедта е връчена на служителката на 27.03.2017 г., при което въззивният съд е приел, че е издадена в нарушение на нормата на чл.333, ал.3 КТ. За неотносимо към обхвата на синдикалната закрила е намерено обстоятелството, че ищцата е била и председател на синдикалната организация при ЦСПП – Варна, като е прието, че се в случая се касае за вътрешно подразделение на синдикалната организация при работодателя. Допълнително съдът е посочил, че заповедта е и немотивирана, тъй като в в нея не е посочено на кое от двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата – закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. В заключение е направен извод за основателност на предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ.
При тези решаващи изводи, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за селектиране на касационната жалба.
Първият и третият въпрос в изложението нямат характеристиката на правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда в обжалвания акт. По отношение на тях не е осъществена общата предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросите са абстрактно, общо теоретично зададени, без връзка с правните изводи на съда по предмета на спора и без да е конкретизирано в какъв контекст се формулират, респ. в какво се изразява противоречието на първоинстанционното решение с практиката на ВКС, което въззивният съд е следвало да обсъди.
Вторият изведен въпрос също не е относим към решаващите правни изводи на въззивния съд, тъй като се основава на възражение на страната, направено за първи път с касационната жалба и поради това – преклудирано. В мотивите на ТР № 9/12.12.2014 г. по тълк.д. № 9/2013 г. на ОСГК е разяснено, че трудовоправната закрила за синдикалисти с ръководни функции е предвидена от законодателя, като израз на задължението на държавата, да гарантира възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците и служителите, явяващи се в определени случаи противоположни с тези на работодателя. Нормата на чл. 333, ал. 3 КТ урежда специална закрила при прекратяване на трудовото правоотношение за две групи синдикални дейци: 1/ тези, които са членове на ръководството на синдикалната организация в предприятието по смисъла на § 1, т. 6 ДР на КТ – председателят и секретарят на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател; и 2/ тези, които са членове на ръководен териториален, отраслов или национален изборен синдикален орган. Ръководният изборен синдикален орган стои по-високо в структурата на съответния синдикат – над първичните организационно-структурни звена.
В случая, ищцата е член (секретар) на отраслов ръководен изборен синдикален орган – Националния синдикат на гражданската администрация в МВР и се ползва със специалната закрила по чл.333, ал.3 КТ. Възражението на касатора, че тя е един от секретарите на това национално синдикално ръководство, е преклудирано за разглеждане, тъй като е заявено за първи път с касационната жалба, респ. по такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял ( и не е имал задължение да го прави). Поради това, въпросът е неотносим и не може да обуслови допускането на касационния контрол.
Последният въпрос от изложението също няма претендираното от касатора значение, тъй като във връзка с мотивирането на заповедта, изложените от въззивния съд съображения са допълнителни и нямат характер на решаващи изводи. В случая, от решаващо значение за незаконосъобразността на уволнението е приетото от съда, че към датата на връчване на оспорената заповед, ищцата се е ползвала със специалната трудовоправна закрила по чл.333, ал.3 КТ, както и че работодателят й не е преодолял тази закрила – касаторът не е получил предварителното писмено съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение с Л.И., поради което предявените искове по чл.344 , ал.1, т.1 – т.3 КТ са счетени за основателни и са уважени.
При този изход на делото, искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноските за настоящото производство е основателно и доказано за сумата 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1925 от 20.12.2017 г., постановено по възз.гр.д.№ 2374/2017 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Академия на Министерството на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Л. И. И. направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 500 /петстотин/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.