8
РЕШЕНИЕ
№157
гр. София, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора Дечева
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3952 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2789/03.08.2018 г. на Прокуратурата на Република България и касационна жалба вх. № 2880/ 15.08.2018 г. на И. С. П. срещу въззивно решение № 3262/ 04.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 452/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след частична отмяна на решение № 97/03.04.2018 г. по гр.д. № 1408/2017 г. на Районен съд – Петрич, Прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на И. П. сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, по което в хода на наказателното производство лицето е признато за невиновно и е оправдано с влязла в сила присъда. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер от 25 000 лв.
Прокуратурата обжалва решението в частта, с която е уважена претенцията на ищеца. Изложени са доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с действително претърпените такива от лицето, че присъденото обезщетение е необосновано завишено, без да са съобразени всички обстоятелства по делото, в т.ч. социално-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането.
И. С. П. обжалва решението в отхвърлителната му част, като сочи, че същото е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържат се оплаквания, че размера на обезщетението не съответства на причинените морални вреди и е незаконосъобразно занижен.
В хода на производството всяка от страните поддържа жалбата си и оспорва основателността на жалбата на насрещната страна.
С определение № 312/19.04.2019 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за задължението на съда да съобрази правнорелевантните факти и да обсъди всички доказателства от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от наказателно преследване и за критериите, относими към принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
По изведените правни въпроси е налице задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика – ППВС №4/1968г., ТР№3/22.04.2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК и константна практика на състави на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК ( напр. – решение № 42/22.02.2013 г. по гр.д. № 854/2012 г., ІІІ г.о., решение № 95/23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г., ІІІ г.о., решение № 310/02.11.2015 г. по гр.д. № 410/2015 г., ІV г.о., решение № 253/27.10.2016 г. по гр.д.№457/2016 г., ІV г.о., решение № 60/ 13.04.2018 г. по гр.д.№ 2611/2017 г., ІV г.о. на ВКС и др.). Според приетите правни разрешения, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди и затова, когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът И. П. е бил привлечен като обвиняем първоначално с постановление от 10.06.2008 г., а след това с постановление от 17.02.2010 г. за престъпление по чл.311, ал. 1 вр. чл.20, ал. 2 и чл.26, ал.1 НК – продължавано престъпление, извършено на 16.05.2006 г., на 15.06.2006 г. и на 29.06.2006 г., като при условията на съизвършителство и в съучастие с други лица, в качеството му на длъжностно лице – лекар в „Общински медицински център Петрич” ЕООД е съставил официални документи – болнични листи за временна нетрудоспособност на лицето К. С. К., в които са били отразени неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства пред Управление „Пътни такси и разрешителни” при ИА „Пътища”. С присъда, влязла в сила на 19.10.2012 г., П. бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение и оправдан. Въззивният съд е посочил, че в резултат на проведеното наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди – изпитал е стрес, несигурност, страх от евентуално осъждане; чувствал се неудобно, ограничил контактите си, самоизолирал се, накърнени били репутацията и авторитетът, с който се ползвал като лекар и общественик, пострадало самочувствието му. Отбелязано е, че мярка за неотклонение в хода на наказателното производство не е налагана и че обвинението е за леко, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, престъпление. За да счете, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата 10 000 лв., съдът е приел, че продължителността на наказателното производство (четири години) е значително над разумния срок; че ищецът е обществено известна личност в [населено място] и случилото се с него станало достояние на съгражданите му, станал обект на обсъждане и разпространяване на слухове в малкия град; че до този момент П. се ползвал с авторитет и добро име сред колеги и пациенти, а наказателното производство сериозно го компрометирало в личен и професионален план. Като значима морална вреда е преценено и обстоятелството, че повдигнатото обвинение е лишило ищеца да упражнява хобито си и да се разтоварва в свободното си време като ловува. Бил дискредитиран и авторитетът му пред сънародниците му от руския клуб, на който бил председател. С оглед на това е прието, че дължимото на страната обезщетение възлиза на сумата от 10 000 лв., до който размер следва да се уважи претенцията, а до предявения от 25 000 лв. е неоснователна и следва да се отхвърли.
В касационните си жалби страните са изложили доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. И двамата касатори изразяват становище, че размерът на присъденото обезщетение не кореспондира с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, като прокуратурата счита, че то е необосновано завишено, а според касатора И. П. – размерът е несправедливо занижен и не съответства на действително претърпените вреди от незаконното обвинение.
Предвид отговора на правните въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички правнозначими обстоятелства и да приложи законовия критерий за справедливост само с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира жалбата на Прокуратурата на РБ за частично основателна, а на касатора И. П. за неоснователна, поради следните съображения:
Правилно е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл.20, ал. 2 и чл.26, ал.1 НК. В тази връзка, въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, относими за определяне размера на обезщетението, но не е преценил значението и връзката им с увреждането на ищеца в конкретния случай. Вследствие на това, неправилно е приложен материалният закон – чл. 52 ЗЗД, като необходимият за репариране на претърпените морални вреди размер на обезщетението е необосновано завишен.
Не са отчетени обстоятелствата, че упражнената спрямо И. П. процесуална принуда обхваща продължителен, но не неразумен срок от време (четири години), при съобразяване вида на деянието, за което е повдигнато обвинение, доказателствата, които е следвало да се събират (разпити на свидетели, експертизи и др.), фактическата и правна сложност на делото, както и че се касае за производство срещу четирима обвиняеми и разглеждане на делото в две съдебни инстанции. Не е отдадено нужното значение и на фактите, че обвинението е за леко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление и мярка за неотклонение в хода на наказателното производство не е налагана, респ. ищецът не е търпял ограничения на личната свобода, нито е препятствано правото му да упражнява лекарската си професия. Няма данни обвинението да е дискредитирало професионалния му авторитет и компетентност – липсват доказателства за преки негативни последици, свързани със загуба на доверие от страна на колегите му, влошени отношения с тях, или отлив на пациенти. В тази връзка, необосновано е приетото от въззивния съд, че обвинението е засегнало професионалната сфера на ищеца в степен, която обуславя по-висок размер на обезщетението. Отделно от това, не е съобразено, че извършеното от ищеца, макар да не осъществява състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение, е морално укоримо деяние – видно от приложеното внохд № 206/2012 г. на ОС – Благоевград и постановената по него присъда №433/19.10.2012 г., издадени са болнични листи с невярно съдържание, за използването на които е осъдено съобвиняемото лице К. К..
Не на последно място, по делото не са събрани доказателства отзвукът сред обществеността на [населено място] за воденото срещу И.П. наказателно производство да е в резултат на неправомерно предоставяна от прокуратурата информация. Вярно е, че ищецът е следвало да понася злепоставящото го положение на обвинен, да знае, че е предмет на обсъждане и коментари от хората, че държавното обвинение го счита за правонарушител, но вредата за професионалния и личния му авторитет не се е проявила в тежка степен. Търпяните в тази връзка морални вреди, без да се подценяват, не са довели до загуба на социален и професионален статус, до сериозно обществено злепоставяне или проблеми в личния живот. Разпитаните по делото свидетели също не установяват да са настъпили увреждания на физиката и на психиката на И. П., извън обичайните за подобни случаи, които да обосновават присъждане на обезщетение в завишен размер. Въззивният съд декларативно е посочил, че повдигнатото обвинение е дискредитирало П. пред сънародниците му от руския клуб, но без да основе изводите си на конкретни данни и доказателства. В тази връзка, неоснователни са оплакванията, развити в касационната на жалба на ищеца за претърпени морални вреди над обичайните, с оглед професията му на лекар и обществения му статус в малкия град. Също неоснователно е и твърдението за претърпени от незаконното обвинение вреди, вследствие невъзможността жалбоподателят да упражнява правото си на лов. Видно от представената по делото служебна бележка от ОД на МВР – Благоевград (л.42 от делото на РС – Петрич), срокът на разрешителното му за носене, употреба и съхранение на ловно оръжие е изтекъл на 20.10.2008 г., а на 04.03.2009 г. П. е предал оръжието си, поради неподновен срок на разрешителното. През времето на висящото наказателно производство, по негово искане от 22.03.2010 г., срокът на разрешението за ловно оръжие е продължен от директора на ГДБОП – София до 08.04.2013 г., което опровергава твърденията на ищеца, че за целия период, в който е бил обвиняем не е могъл да ловува.
Предвид изложеното, оплакванията в касационната жалба на Прокуратурата на РБ за присъдено обезщетение в завишен размер са частично основателни. Това е така, защото въззивният съд не е съобразил всички релевантни факти за определяне на обезщетението, не е преценил значението и връзката им с увреждането на ищеца в конкретния случай и е отдал изолирано, респ. прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. Изцяло неоснователни са оплакванията на касатора И. П. в жалбата му за несправедливо занижаване на обезщетението и неприсъждането му до предявения размер от 25 000 лв.
В случая, при отчитане на конкретните за случая – тежест на обвинението, личността на увредения, периода на наказателното производство; липсата на наложени мерки за неотклонение; проведените с участие на ищеца процесуални действия; обстоятелството, че не е търпял ограничения на личната си свобода, нито е препятствано правото му да упражнява лекарската си професия и да участва в обществения живот; понесените негативни изживявания, степента на засягане на личната му емоционална сфера и липсата на други необратими по характер вреди в личен и професионален план; както и при съобразяване на обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането, съставът на ВКС счита, че сумата от 6 000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от отчетените.
Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според приетото по-горе, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която претенцията на ищеца е уважена за разликата над сумата 6 000 лв. до размера на сумата от 10 000 лв., като за тази разлика искът следва да се отхвърли. В останалата обжалвана част, с която претенцията е отхвърлена до предявения размер от 25 000 лв. въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Съобразно изхода на спора, на ищеца И. П. се дължат разноски за производството пред първите две инстанции, които възлизат на сумата 362.40 лева. Въззивният съд е доприсъдил разноски от 180 лв., при което общият размер присъдени разноски възлиза на сумата от 602.80 лв. Поради това, въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските за разликата над дължимия размер от 362.40 лв. до присъдения с решенията на районния и окръжния съд размер от общо 602.80 лв. Разноски за касационното производство не се присъждат на ищеца-касатор, предвид неоснователността на касационната му жалба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 3262/04.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 452/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която след частична отмяна на решение № 97/03.04.2018 г. по гр.д. № 1408/2017 г. на Районен съд – Петрич, Прокуратура на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на И. С. П., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 6 000 лв. до размера на сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 17.10.2014 г.; както и в частта относно деловодните разноски, присъдени с първоинстанционното и въззивното решение за разликата над дължимата се на ищеца сума от 362.40 лв. до присъдения общ размер от 602.80 лв.
Вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. П., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу Прокуратура на РБ, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 6 000 лв. до размера на сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано с влязла в сила присъда.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3262/04.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 452/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.