О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
[населено място] 10.08.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 911 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 18.10.2017г., постановено по в.гр.д.№1114/2017г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение от 11.05.2017г. по гр.д.№8026/2016г. на Районен съд – Бургас за уважаване на предявените от К. Я. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1и 2 КТ.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. Я. К., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от К. Я. К. срещу [фирма], искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №12/01.12.2016г. на управителя на [фирма] на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „пазач“.
В. съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Прието е, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразно, тъй като в разглеждания случай не е налице законовото основание, посочено в процесната заповед за уволнение – взаимно съгласие на страните по смисъла на чл. 325, ал., 1, т. 1 от КТ, нито по инициатива на работника, нито по инициатива на работодателя. Изложени са съображенията на съда, че според изричната разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ съгласието на страните за прекратяване на трудовия договор трябва да бъде изразено писмено, т.е волеизявленията както на предлагащата, така и на приемащата страна трябва да бъдат писмени. Писмената форма е изискване за тяхната действителност. Не е необходимо мотивиране на съответните изявления на страните, но волята на всяка от тях следва да бъде изразена ясно и безусловно. Прието е, че в конкретния случай не е налице изрично писмено съгласие на ищеца и ответника за прекратяване на трудовото правоотношение между тях на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като по делото не са представени доказателства за писмено предложение от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, нито изходящо от него писмено приемане на представеното по делото предложение на работодателя.
К., счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпросите: 1„налице ли е взаимно съгласие за прекратяване на трудово правоотношение при направено писмено предложение от страна на работодателя и приемане на същото от страна на работника, удостоверено чрез два броя констатитвни протокола и от показанията на разпитаните по делото свидетели“; 2“за да е осъществен фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 КТ достатъчно ли е устно приемане на отправено предложение от едната от страните по трудовото правоотношеине при положение, че другата е отправила писмено предложение и двете страни са обективирали волята си издавайки заповед за прекратяване, с която е прекратен трудовия догово, подписана от двете страни“. По първия от поставените от касатора въпроси касаторът не е обосновал да е от значение за точното приложение на закона както и за развитие на правото. Отделно от това, в правната доктрина и съдебната практика няма колебание, че по взаимно съгласие /чл.325, ал.1, т.1 КТ/ може законосъобразно да се прекратява само когато и двете страни са изявили писмено воля /съгласие/ за това, като фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие – решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 1109/2009 г., ГК, ІV ГО на ВКС, посочено във въвзивното решение като практика на ВКС, на която съдът се е позовал, за да приеме за неоснователни доводите на жалбоподателя –работодател, който отдава значение на устно дадено съгласие от работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и на писменото му удостоверяване в протокол, неподписан от работника. Вторият от поставените въпроси предпоставя в себе си заповедта за уволнение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ да е подписана и от двете страни по трудовото правоотношение, което не съответства на приетата за установена по делото фактическа обстановка, поради което не е от значение за делото и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По делото е установено, че със заповед № 12/01.12.2016 г. на управителя на [фирма], на което е отбелязано, но липсва подпис на ищеца, че му е връчена на 01.12.2016 г., се прекратява трудовото правоотношение между [фирма] и ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, постигнато въз основа молба от работника. Отделно от това, дори и да беше подписана от работника за връчването й, това би било ирелевантно за законосъобразността на основанието за прекратяване на трудов договор по чл.325, ал.1, т.1 КТ, в какъвто смисъл съдебната практика е последователна и безпротиворечива, и не се нуждае от промяна. Както е посочено и в обжалваното решение с решение № 244 от 03.10.2016 г. по гр. д. № 2123 / 2016 г. на ВКС, 4-то ГО; решение № 244 от 03.10.2016 г. по гр. д. № 2123 / 2016 г. на ВКС, 4-то ГО; Решение № 86 от 22.07.2015 г. по гр. д. № 5957 / 2014 г. на ВКС, 3-то ГО е прието, че наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, не съставлява писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а във всеки случай, когато работодателят връчи заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без да е имало предложение от работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие /каквото писмено предложение не е установено по делото да се отправено от работника/, той извършва незаконно уволнение.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.10.2017г., постановено по в.гр.д.№1114/2017г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: