8
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 109
гр. София, 15.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3090 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. П. Л., чрез адв. Р. Л., срещу въззивно решение № 251/26.02.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 2746/2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 237/31.07.2017 г. по гр. д. № 1811/2016 г. на Районен съд – Асеновград, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу М. В. М. искове за промяна на първоначално определените мерки за упражняване на родителските права по отношение на малолетните деца – П. М. М., [дата на раждане] , и Д. М. М., [дата на раждане] , за определяне местоживеенето на децата при майката; за предоставяне упражняването на родителските права на нея, а на бащата – да се определи режим на лични контакти, както и да заплаща месечна издръжка.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката твърди, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ настъпва ли преклузия за събиране на доказателствата по дела с предмет – спор за упражняването на родителските права; 2/ кога е налице промяна в обстоятелствата, която обуславя изменение на режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права; 3/ нуждаят ли се децата в ниска възраст от непосредствена майчина грижа; 4/ влошава ли се положението на детето, когато се ограничава възможността му свободно да контактува с майката, на която не са предоставени родителските права, извън определения със съдебното решение режим на лични отношения; 5/ към кой момент и каква промяна в обстоятелствата следва да е налице, за да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца; 6/ израз на грижа ли е към децата, искането на родителя да му се предоставят родителските права, когато чрез това търси изгоди – предоставяне ползването на по-голям дял от общото имущество съгласно (т. II, т. г от ППВС № 1/12.11.1974 г.); 7/представлява ли синдромът на алкохолна зависимост пречка за упражняване на родителските права и какво означава ремисия на това заболяване.
По отношение на първия и третия въпрос се сочи, че е налице противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС. По втория и петия въпрос – че въззивното решение противоречи на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС, а по седмия въпрос, че е в противоречие с трайната практика на ВКС.
Ответникът по жалбата – М. В. М., представляван от адв. В. Р., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение № 243/10.07.2015 г. по гр. д. № 1669/2014 г. на РС-Асеновград, с което родителските права по отношение на двете малолетни деца – П. М. М., [дата на раждане] , и Д. М. М., [дата на раждане] са предоставени на бащата М. В. М.; на майката Х. П. Л. е определен режим на лични контакти и е осъдена да им заплаща месечна издръжка. С решението за развод е прието, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на съпругата поради установена извънбрачна връзка с друг мъж и няколкогодишна употреба на алкохол, довела до синдром на алкохолна зависимост и невъзможност да се грижи и отглежда децата.
По настоящото дело ищцата е поискала съдът да промени мерките за родителските права, като упражняването им се предостави на нея, да се постанови местоживеенето на децата да бъде при майката в [населено място], а на бащата да се определи режим на лични контакти с децата, както и да им заплаща издръжка. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че не е установено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което да обуславя промяна на постановените с решението за развод мерки, като е посочено, че настоящият иск е предявен пет месеца след влизане в сила на предходното съдебно решение. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, социалните доклади и експертното заключение, съдът е счел, че с оглед най-добрия интерес на децата към момента е да се запази съществуващото положение, тъй като макар при майката да са настъпили промени в здравословното й състояние, респ. в личния и социалния й живот, същите не са достатъчни сами по себе си да обосноват исканото изменение в режима на упражняване на родителските права. Посочено е, че според приетото експертно заключение, в момента ищцата е в ремисия на заболяването си – синдром на алкохолна зависимост, вписано в международната класификация на болестите в раздел „Психични и поведенчески разстройства“. Обсъдено е, че през 2014 г. тя доброволно е постъпила в терапевтична общност „Октава“ за 9-месечно лечение, продължило до 17.04.2015 г. След приключване на терапията ищцата е поддържала контакт с директора на терапевтичния център, което е счетено от съда за недостатъчно за преодоляване на проблемите й с алкохола, предвид констатацията на вещото лице за рецидивиращия и прогресивен характер на болестта. Изяснено е, че лечението преминава през диференцирани етапи, като спирането на употребата на алкохола е само първата стъпка. След това започва продължителното и трудно възстановяване, като е нужна цялостна промяна на мисленето, поведението, ценностната система, начина за справяне със зависимостта – фактори, които обективно изискват време, за да се направят проспективни положителни изводи за хода на заболяването. Посочено е, че към настоящия момент Х.Л. е в ремисия, която за разлика от констатираната по предходното дело не е принудителна (изолационна), а ремисия при социална адаптация. Същата е постигнала напредък – работи, шофира, общува със семейството и с децата си. В този смисъл, взети са предвид положените от Л. усилия в борбата й за преодоляването на проблемите от алкохолната зависимост, продължителността на периода на въздържание, настъпилата към момента положителна промяна в социалната й адаптация, декларираната решимост да не употребява алкохол, както и потенциалът й да се осъществи като пълноценен родител. Същевременно, съдът е посочил, че заключението на вещото лице съдържа констатации за недостатъчна критичност на ищцата към заболяването и нагласи с прекален оптимизъм за липса на проблеми. Отчитайки всички тези обстоятелства, както и факта, че ищцата не е продължила психотерапевтичното лечение, въпреки необходимостта от поддържаща терапия, въззивната инстанция е формирала извод, че ремисията на заболяването й не е стабилизирана в степен, позволяваща й да поеме отговорността за отглеждането и възпитанието на децата, доколкото не е категорично установено, майката да е преодоляла напълно собствените си проблеми и преживявания.
Съдът е посочил още, че по време на кризисния период на заболяването и след постъпването на Л. на лечение в терапевтичната общност, грижите по отглеждането и възпитанието на децата (които към този момент са били съвсем малки) са полагани от бащата с помощта на неговите родители. Той изцяло е поел отговорността за тях и им е осигурил нормални условия за живот и развитие в [населено място], където семейството е било установено преди развода и където след това са останали да живеят ответникът и двете деца. Анализирайки пълно, всестранно и задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, експертните заключения, социалните доклади и становищата на страните, въззивната инстанция е приела, че бащата М. М. е създал всички необходими условия, за да се чувстват децата добре, да са задоволени нуждите им и да растат спокойни, обичани и уверени, поради което в техен интерес е в момента да не се променя установеното положение и начина им на живот. Децата са привързани и обичат и двамата си родители. Не е установено бащата да препятства контактите им с майката, нито да ги настройва негативно срещу нея. В решението си съдът е обсъдил поотделно и във взаимовръзка всеки от критериите, визирани в ППВС № 1/1974 г., имащи значение за формиране на преценката за наличие на промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на мерките за упражняване на родителските права, като се е ръководил на първо място от интереса на децата. В заключение е приел, че няма основание децата да бъдат извеждани от сегашната си среда, в която се чувстват добре. Силната емоционална връзка между бащата и децата не е била прекъсвана, а изградените между тях отношения на обич, доверие и подкрепа способстват те да се чувстват защитени и сигурни. Промяната в обичайния начин на живот на децата, поставянето им в нова среда, в друго населено място, без да са налице за това причини, респ. промяна на обстоятелствата, при които са били определени предишните мерки, не е в техен интерес и би се отразило негативно на психоемоционалното им състояние.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поддържаните от касаторката основания за допускане на касационното обжалване не са налице.
По поставения процесуалноправен въпрос, касаещ правомощията на въззивната инстанция да следи служебно за интереса на непълнолетните деца при спор за упражняване на родителските права, не е налице противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика.
Съгласно приетото по т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ограниченията в дейността на въззивната инстанция не се прилагат в хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, както е в случая при произнасянето по спор за мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. В тези случаи, съдът и без оплакване във въззивната жалба е задължен служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими, относими и необходими доказателства без ограничения във времето. Необходими са доказателствата, когато без тяхното събиране определен факт би останал недоказан. Те не са необходими, когато по делото са посочени, представени или вече събрани достатъчно други доказателства за същия факт.
В случая, искането на Х. Л. за назначаване на нова психиатрична експертиза е оставено без уважение по причина, че пред първата инстанция е приета такава експертиза, която не е оспорена от страните. Пред въззивната инстанция страната не е сочила нови обстоятелства, които иска да установи с назначаването на експертиза със същите задачи. Преценено, че относно фактите, касаещи здравословното състояние на ищцата са събрани достатъчно доказателства, поради което и на това основание поисканото доказателство не е необходимо и не се налага събирането му. Предвид изложеното, поставеният в изложението въпрос №1 не обуславя допускането на касационния контрол, доколкото съдът е мотивирал отказа си с липсата на необходимост от събирането на доказателства за факт, който е установен в процеса с достатъчно други доказателства.
Формулираните в изложението въпроси № 2 и № 5, касаещи кога е налице промяна в обстоятелствата, обуславяща промяна на режима на мерките за упражняване на родителските права, са относими. Същността на понятието „промени в обстоятелствата” е разяснена в т.5 от ППВС № 1/1974г. По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различно проявление. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните или битовите условия, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. В обжалваното въззивно решение не е приложен различен подход, а напротив – съобразени са указанията на горепосоченото Постановление, което следва да бъде зачитано и при действащия Семеен кодекс (обн. ДВ, бр. 47/2009 г.). В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, също безпротиворечиво е приемано, че изменението на обстоятелствата включва както новите обстоятелства, влошаващи положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса за предоставянето на родителските права (вж. – решение № 291/7.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. на III г. о., решение № 160/25.06.2014 г. по гр. д. № 214/2014 г., III г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и др.).
Окръжният съд не се е отклонил от цитираната съдебна практика. Той е съпоставил значението на доказаните родителски качества на бащата, силната емоционална връзка между него и децата, добрите условия на живот, които им е създал, отговорното му поведение спрямо тях през всичките години и особено през последните четири критични за семейството години, от когато изцяло е поел отговорността за развитието им и се е справил успешно; а от друга страна – родителския капацитет на майката, потенциала, който тя притежава да бъде добър родител, възможностите, с които в момента разполага; здравословното й състояние, стабилността на констатираната промяна при справянето й със заболяването; социалната й адаптация, трудностите и предизвикателствата пред нея, преценени от гледна точка на възможността тя да поеме преките грижи по отглеждането и възпитанието на децата. След анализ и съпоставка на всички конкретни критерии, съдът е счел, че ще е в най-добрия интерес на децата родителските права да продължат да бъдат упражнявани от бащата, тъй като не е установено правнорелевантното изменение обстоятелствата, за да се постанови промяна на определените мерки. При тези решаващи изводи на въззивния съд, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси в поддържаната от жалбоподателката хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието на създадена задължителна за съобразяване съдебна практика (а и на константна практика на ВКС), на която въззивното решение не противоречи, изключва и бланкетно релевираното от страната основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Останалите поставени в изложението въпроси – нуждаят ли се децата в ниска възраст от непосредствена майчина грижа /№3/; влошава ли се положението на дете, като се ограничава възможността му свободно да контактува с родителя, на когото не са предоставени родителските права, извън определения със съдебното решение режим на лични отношения /№4/; израз на грижа ли е към децата, искането на родителя да му се предоставят родителските права, когато чрез това се търси изгода – предоставяне ползването на по-голям дял от общото имущество /№6/; представлява ли синдромът на алкохолна зависимост пречка за упражняване на родителските права и какво означава ремисия на това заболяване /№7/- не обуславят селектирането на жалбата.
По въпрос № 6 въззивният съд въобще не се е произнасял и не е имал задължение да го прави, поради което въпросът е ирелевантен. Останалите три въпроса са некоректно поставени, а по същество те отразяват несъгласието на жалбоподателката с приетото от съда и обосноваността на изводите му, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК (т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК). Извън това, следва да се посочи, че децата в ниска възраст ( и не само) се нуждаят от непосредствените грижи и на двамата си родители, а когато това е невъзможно – упражняването на родителските права се предоставя на този родител, който с оглед личните си качества и възможности, преценени с оглед интереса на детето, е по-пригоден към даден момент да полага преките грижи по отглеждането и възпитанието. Запазването и поддържането на нормалните отношения и контакти с другия родител е право и естествена необходимост за всяко дете и е от особено значение за неговото добро възпитание и изграждане като пълноценна личност. Синдромът на алкохолна зависимост не може да се определи априори като пречка за упражняването на родителските права и в случая въззивният съд не е формирал подобни решаващи изводи. Предвид изложеното, последната група въпроси, посочени по-горе, не осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обусловят селектирането на касационната жалба.
При този изход на спора, жалбоподателката следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и списък по чл.80 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 251 от 26.02.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 2746/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. П. Л., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на М. В. М., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл.78, ал. 3 ГПК, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 600 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.