4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр.София, 17.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2804 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1987/17.04.2019 г. на „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ” ООД и „Д И М ДОБРЕВ КОНСУЛТИНГ-ХАУЗ” ЕООД, представлявани от управителя им М. Д., чрез адв.Д.С., срещу определение № 88/02.04.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 104/2019 г. на АС – Велико Търново. С въззивното определение е оставена без разглеждане частната жалба на „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ” ООД и „Д и М ДОБРЕВ КОНСУЛТИНГ-ХАУЗ” ЕООД срещу определение № 171/08.03.2018 г. по гр.д.№ 194/2017 г. на ОС – Ловеч, с което съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявеният от М. Д. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, обективиран в молба с вх. № 1792/07.03.2018 г. и е постановил изпращането му за отделно разглеждане на местно компетентния съд.
Подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството е образувано първоначално пред Софийски районен съд по предявен от „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ” ООД И „Д И М ДОБРЕВ КОНСУЛТИНГ-ХАУЗ” ЕООД срещу „Кооперация Сета 92”, Т. А. С., Л. Б. Т., Д. Я. С. и В. Д. Д. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителен спрямо ищците на договор от 23.10.2003 г., с който „Кооперация С. 92” е продала на Т. С., Л. Т., Д. С. и В. Д. ап.16 и ап.19 в сграда, находяща се на [улица] в [населено място] и иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК (отм.) за установяне правото на собственост на дружествата -ищци върху посочените имоти.
С определение № 170/03.04.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1321/2017г. на ВКС, ІV г.о., делото е изпратено на ОС – Ловеч за разглеждане по компетентност, поради отводи на съдиите от всички окръжни съдилища в апелативния район на Софийския апелативен съд. По подадена от ищците молба от 12.05.2009 г. като ответници по делото са конституирани и купувачите на процесните ап.16 и ап.19 – П. Т. Д.-Ч. и О. А. А.. По молба от 08.02.2018 г. като нови ответници са конституирани и последващите купувачи на имотите – С. К. В. и Н. Д. Д..
С молба вх. № 1792/07.03.2018 г., подадена от М. Д. в лично качество, е предявен (срещу непосочен ответник) нов иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С определение № 171/08.03.2018 г. по гр.д.№ 194/2017 г. ОС – Ловеч е отказал да приеме за съвместно разглеждане тази нова искова молба и е разпоредил изпращането й за образуване в ново дело. Посочено е, че физическото лице М. Д. не е страна по висящото дело, а участва в качеството си на управител и представляващ ищцовите дружества, поради което предприетото последващо обективно и субективно съединяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е недопустимо.
Частната жалба срещу това определение е подадена от „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ” ООД и „Д И М ДОБРЕВ КОНСУЛТИНГ-ХАУЗ” ЕООД. Апелативният съд я е оставил без разглеждане, като е приел, че определението на ОС – Ловеч не подлежи на обжалване, както и че жалбоподателите не са активно легитимирани да го обжалват. Надлежна страна да обжалва първоинстанционното определение е единствено тази, чиято правна сфера се засяга (в случая – физическото лице М. Д.), а упражняването на чужди процесуални права пред съд е недопустимо, освен в предвидените от закона изключения (чл. 26, ал. 2 ГПК). Освен това, актът на първата инстанция няма преграждащ характер (не се препятства възможността на страната да осъществи защитата на спорното право в отделен процес); и не е сред определенията, за които законът изрично предвижда, че могат да бъдат обжалвани. По тези съображения частната жалба е приета за недопустима и е оставена без разглеждане.
Определението е правилно.
Правото да се обжалва един съдебен акт предпоставя жалбоподателят да е процесуално легитимиран и да има правен интерес да обжалва (актът да засяга правната му сфера). В случая първоинстанционното определение е постановено по нова искова молба на нов ищец – физическото лице М. Д., поради което и не засяга правната сфера на първоначалните ищци – търговски дружества („НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ” ООД и „Д И М ДОБРЕВ КОНСУЛТИНГ-ХАУЗ” ЕООД), поради което те не са легитимирани и нямат правен интерес да го обжалват. Освен това, разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба. Първата група съдебни актове са определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл.274, ал.1, т. 1ГПК), а втората група – определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона (чл.274, ал.1, т. 2 ГПК). Преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е отказано да се приеме за съвместно разглеждане в същото производство иск, предявен от трето за производството лице и въвеждащ нов предмет на делото, без да са налице хипотезите на последващо обективно съединяване на искове по почин на ищеца (инцидентен установителен иск, иск на главно встъпило лице, обратен иск, насрещен иск, респ. връзка между делата) не попада в кръга на посочените в чл. 274, ал.1 ГПК определения и поради това не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 88/02.04.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 104/2019 г. по описа на АС – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.