О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 20.12.2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова ч. гр. д. № 4754 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 17886/27.10.2017 г. на [фирма], чрез процесуален представител адв. Д. Г. против определение № 2993 от 25.09.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3525/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд за оставяне без разглеждане като недопустима на частна жалба вх. № 63233/12.05.2017 г. на жалбоподателя против определение от 18.04.2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] за допускане на изменение на иска чрез добавяне на нова сделка, която да бъде обявена за относително недействителна.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му и допускане на изменение на иска.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба [фирма] и [фирма] са подали отговори на частната жалба, като твърдят, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като правилно. Претендират разноски.
При обжалването на определението на Софийски апелативен съд следва да се приложи редът за обжалване по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Неправилното посочване от въззивния съд, че неговото определение може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, не създава обжалваемост на същото определение по посочения ред.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, като разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд правилно е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането за изменение по реда на чл.214 ГПК на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД не подлежи на обжалване и поради това частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Постановеното от въззивния съд определение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС /определение № 77 от 01.03.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2010 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 303 от 30.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 287/2011 г., II г. о.; определение № 337 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 684 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 695/2011 г. на ВКС, ІІІг.о.; определение № 277 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г. на ВКС, ІІт.о./, с която последователно се приема, че определението, с което съдът оставя без уважение искането за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, не попада в кръга на определенията, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с него не се прегражда пътят за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните поради възможността на страната да предяви същия иск в отделно производство /с изключение на случая когато е отхвърлено искане за увеличаване на иска, който не е предявен като частичен – т.7б на ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато има характер на преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, какъвто настоящият случай не е/, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Неоснователно е позоваването на касатора на решение № 122 от 13.09.2016 г. по гр. д. №5533/2015 г. на ВКС, ІVг.о./постановено по въпросите за това дали може да се обяви за относително недействителна по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД последваща сделка с имуществото на длъжника, без да се обяви по този ред за относително недействителна първоначалната увреждаща сделка; представлява ли предявяването и уважаването на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на първоначалната увреждаща сделка условие за допустимост на иска за обявяване на относителна недействителност на последващата сделка или е предпоставка за основателността му; с оглед на връзката между двете оспорвания трябва ли същите да бъдат разгледани в едно производство или е допустимо това да стане в отделни производства/, тъй като в разглеждания случай оспорените с исковата молба увреждащи сделки са с предмет право на строеж, а новата сделка, която се иска да бъде обявена за относително недействителна, е с друг предмет.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2993 от 25.09.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3525/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд за оставяне без разглеждане като недопустима на частна жалба вх. № 63233/12.05.2017 г. на жалбоподателя против определение от 18.04.2017 г. на Софийски градски съд, I-15 гр. състав в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] за допускане на изменение на иска чрез добавяне на нова сделка, която да бъде обявена за относително недействителна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: