ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 858
София, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1842 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2772/21.03.2017 г. на Н. Г. З. и М. Н. З., представлявани от адв. Ч. Ч., против въззивно решение №60/09.02.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 6/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Със съдебния акт, след частична отмяна на решение № 136/11.11.2016 г. по гр.д. № 613/ 2015 г. на Районен съд – Панагюрище, касаторите са осъдени солидарно да заплатят на С. Г. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., като претенцията за разликата до присъдения с първоинстанционното решение размер от 6 000 лв. е отхвърлена.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно и необосновано.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1/ длъжен ли е съдът, съгласно нормата на чл.235, ал.2 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства и да формира въз основа на тях изводите си за осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства; 2/ следва ли ответниците да носят отговорност за вредите, които ищецът е претърпял, след като същите са му причинени от ответниците при условията на неизбежна отбрана. Отговорът на първия въпрос касаторите считат, че ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а по втория се твърди противоречие на въззивното решение с ППВС № 9/25.12.1961 г. и ППВС № 12/29.11.1973 г. по н.д. № 11/73 г.
Ответникът по жалбата С. Г. Н., представляван от адв.Кр.К., в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че ищецът и ответниците са съседи, че отношенията им са конфликтни, а в резултат на това на 12.11.2014 г. между тях възникнал инцидент /сбиване на стълбищната площадка на първия етаж в блока/, при който на Н. са причинени телесни увреждания – мозъчно сътресение в лека степен, контузия на дясното коляно и десния глезен, наранявания в областта на главата. Прието е, че уврежданията са причинени от удари на ответниците върху ищеца; както и че болките, страданията и последиците от тях са отзвучали след проведено лечение в период от 25 – 30 дни. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на медицинската експертиза, въззивният съд е приел, че З. са осъществили фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като причинените на ищеца наранявания са пряка и непосредствена последица от ударите, които ответниците са му нанесли на 12.11.2014 г. Посочено е още, че е ирелеватно в случая чие поведение е провокирало началото на конфликта и кой пръв е нанесъл удар. Като е съобразил сравнително лекия характер на увредата, периода на отзвучаване на болките и страданията, както и липсата на други вредни последици за ищеца, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата 1 500 лв.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
И двата, изведени от касаторите в изложението им, въпроси са неотносими и не обуславят селектирането на жалбата. Процесуалният въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички събрани и относими за спора доказателства, не е с характеристиките на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, защото аргументацията в изложението отразява несъгласието на касатора с приетото за установено от съда и обосноваността на изводите му. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора след анализ и оценка всички събрани по делото доказателства, като мотивирано е посочил кои от тях и защо кредитира и кои не цени. Обстоятелството, че касаторите не са съгласни с този анализ и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Вторият въпрос в изложението, касаещ доводите на ответниците, че уврежданията на ищеца са причинени при условията на осъществявана от последните „неизбежна отбрана”, която изключва отговорността им за обезвреда по чл.45 ЗЗД, е изцяло неотносим, тъй като по делото такъв въпрос не е обсъждан и съдът не се е произнасял.
Ответната страна по касационната жалба е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №60 от 09.02.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 6/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н. Г. З. и М. Н. З. да заплатят на С. Г. Н. направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.