О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№55
София, 22.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2519 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Професионална защита – Електроник“ ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. П. П., против решение № 1647/15.03.2018 г. по възз.гр.д. №7922/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 74917/28.03.2017 г. по гр.д. № 20853/2014 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени от Т. Х. Т., Л. Х. Т. и Т. С. Х. против „Професионална защита – Електроник“ ООД и ответникът е осъден да заплати разделно на ищците по 1/3 от сумата от общо 7 044, 28 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от неизпълнението на договор за охрана с технически средства на обект № 30008219/31.08.2006 г., вследствие на което се е осъществила кражба на движими вещи.
Касаторът „Професионална защита – Електроник“ ООД счита, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност или на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответните страни по касация Т. Х. Т., Л. Х. Т. и Т. С. Х., подаден чрез адв. А. Ч.. Поддържа се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от Т. Х. Т., Л. Х. Т. и Т. С. Х., подадена от адв. А. Ч., против въззивно решение № 1647/15.03.2018 г. по възз.гр.д. №7922/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 74917/28.03.2017 г. по гр.д. № 20853/2014 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение до пълния предявен размер, за разликата от сумата от 5 050 лв. Насрещните жалбоподателите считат, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 2800, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на III г.о. отделение на ГК на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:
Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от Т. Х. Т., Л. Х. Т. и Т. С. Х. срещу „Професионална защита – Електроник“ ООД за заплащане на сумата от 15 096,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за охрана с технически средства за обект № 30008219/31.08.2006 г. Подадена е въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство против решението, с което искът им е отхвърлен за сумата от 12 883, 48 лв., в останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер първостепенното решение е влязло в сила. За да се произнесе СГС е отграничил като безспорни следните обстоятелства: на 31.08.2006 г. между Х. Т. Х. и „Професионална защита – Електроник“ ООД е сключен договор за охрана с технически средства за обект № 30008219, по силата на който клиентът възлага, а изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да предоставя услуга по охрана с помощта на сигнално-известителна техника на къща, находяща се в [населено място], въззивниците Т. Х. Т., Л. Х. Т. и Т. С. Х. са наследници на Х. Т. Х., който е починал на 17.11.2013 г., и точно изпълнявали задълженията по сключения от наследодателя им договор, на 22.01.2014 г. е осъществена кражба чрез взлом в охраняемия обект, като са отнети 5 бр. климатици, 2 бр. телевизори и мотоциклет. Съдът подробно е разгледал данните от събраните писмени доказателства. Счел е, че с оглед приложения по делото констативен протокол от 22.01.2014 г., двустранно подписан от служител на охранителната фирма и Л. Т. Х., не са отбелязани причини за сигнала, нито че е бил налице някакъв технически проблем с инсталираната СОТ техника. Съдът е ценил този документ като извънсъдебно признание от страна на „Професионална защита – Електроник“ ООД. Анализарани са и показанията от данните на изслушаните свидетели., които съдът е приел за достоверни, последователни, житейски и правно логични. Съобразил е и заключенията по изслушаните и приети по делото СТЕ. Кредитирал е с доверие заключението по първоначалната експертиза, тъй като в повторното заключение по СТЕ вещото лице не е отговорило на голяма част от въпросите, а по отношение на други е отговорило хипотетично, а първоначалното заключение е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. По делото е изслушана и съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение се установява стойността на част от отнетите вещи. Като се е позовал на казуалната практика на ВКС, СГС е приел, че сключеният между страните договор за охрана има характеристиките на договор за изработка, по силата на който възложителят – клиент следва да приеме изработената работа и да заплати възнаграждение, а изпълнителят следва извърши точно в качествено, количествено и темпорално отношение описаните в договора дейности и да предаде изработеното. В случая охранителната услуга е включвала инспекция по сигнали, като срокът за пристигането на служители на изпълнителя /дежурен патрул/ на охранявания обект, считано от получаване на алармен сигнал в Мониторинг центъра за времето от 22.00 ч. до 06.00ч. се определя за 3 минути, а за в времето от 06.00 ч. до 22.00 ч. – възможно най – бързо. Въззивният съд е приел, че изпълнителят по договора за охрана не е доказал изпълнение на задълженият си и е изследвал е въпроса относно границите на имуществената му отговорност. В случая имуществените вреди са под формата на претърпени загуби, настъпили за клиентите по договора за охрана вследствие на неизпълнението на договорното задължение на охранителя. Съдът е установил, че след взломната кражба от охранявания обект липсвали 5 бр. климатици и 2 бр. телевизори, а стойността им е определена от заключението по изслушаната експертиза, в което е отчетена действителната стойност на част от климатиците /марка DAIKIN/ към момента на настъпването на вредата. По отношение на останалата част от климатиците /марка Haier/ и телевизорите съдът е приложил правилото на чл. 162 ГПК, съобразявайки вида на вещите и амортизационната им стойност. Възражението от страна на ответното дружество, че е налице неизпълнение на договора от страна на клиентите, които неправомерно са сменили акумулаторната батерия на охранителната система, съдът е намерил за неоснователно, по съображения, че не се доказва подобна клауза на договора, а от друга страна се установява, че служители на охранителното дружество сами указали на клиентите, че батерията следва да се смени. За неоснователно е прието и възражението, че отговорността на охранителя се свежда само до избрания тарифен план. Съдът е намерил, че от клаузите в сключения договор единствено следва, че е уговорена неустойка за неизпълнение в размер на платените до момента на събитието месечни такси от страна на клиентите, но не за повече от платените за 12 месеца. Уговореното не е пречка да се търси неустойка за по-големи претърпени вреди, които следва да бъдат доказани при условията на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Съдът изрично е посочил, че общите уговорки между страните, че отговорност не се носи при неизпълнение на договорно задължение нямат правно действие. При тези съображения въззивният съд е уважил частично предявения иск и е присъдил разноски.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Първият поставен въпрос се отнася до границите на имуществената отговорност на изпълнител по сключен договор за охрана, предвид договорено между страните. Касаторът „Професионална защита – Електроник“ ООД твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсвало съдебна практика по повдигнатия въпрос. При тълкуване на договорените клаузи и съобразяване разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД Софийски градски съд е намерил, че клиентите по сключения договор за охрана могат да претендират вреди в по-голям размер от уговорения „лимит“. Извършено е тълкуване съобразно чл. 20 ЗЗД и предвид данните от конкретния сключен договор. Въпросът е обусловил решаващата воля на въззивния съд, доколкото е прието, че охранителят следва да отговаря за всички доказани преки и непосредствени вреди от неизпълнението на договорното си задължение, но не се разкрива претндираното специално основание. Бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и изявлението, че липсва съдебна практика не са достатъчни, за да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Не са изложени никакви конкретни съображения относно спецификата на проблема за границите на отговорността и общовалидното му значение. Касаторът не е обосновал становище, че формулираният въпрос се отнася до неясна или непълна нормативна разпоредба, нито че липсата на съдебна практика следва да бъде преодоляна, тъй като следва да се отговори на актуалните обществени отношения. Тази роля не може да бъде изпълнена от доводите на касатора, че въззивният съд се е произнесъл неправилно, които имат характер единствено на касационно основание.
Липсва основание да се приеме и че атакуваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 3, предл. 3 ГПК. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая тезата на касатора за липса на мотиви и необоснованост не може да бъде споделена. Софийски градски съд е извършил подробен и цялостен анализ на наведените от страните доводи и съображения, изследвал е доказателствата, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е достигнал е до обосновани изводи.
Поради изложеното следва да бъде заключено, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Ето защо не се осъществява и процесуалното условие за разглеждане на насрещната касационна жалба.
При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени сторените от насрещните страни по касация разноски, изразяващи се в заплатено в брой възнаграждение за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 1 100 лв., съгласно приложения договор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1647/15.03.2018 г. по в. гр. д. № 7922/2017 г. на Софийски градски съд.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 287, АЛ. 4 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на „Професионална защита – Електроник“ ООД с вх. № 72132/23.05.2018 г.
ОСЪЖДА „Професионална защита – Електроник“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Т. Х. Т., Л. Х. Т. и Т. С. Х. сумата от 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: