7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285
гр. София, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3889 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 2844/12.06.2019 г. на Р. И. А., чрез адвокат И. Л., срещу въззивно решение № 70/09.04.2019 г., постановено по възз.т.д № 326/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението се обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 110/22.06.2018 г. по т.д. № 208/2016 г. на Окръжен съд – Плевен, като са отхвърлени: 1/ предявеният от Р. А. против „КРЕДИТЕКС“ ООД иск с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от … г. за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № …, том …, рег. № …, нот.дело № …на нотариус Р. И., рег. № …; и 2/ предявеният от Р. А. против „ОПТИКОМ“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС – да се признае за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № … по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-…/… г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот – [населено място], п.к. …, [улица]и да се осъди ответникът да й предаде владението му.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение в частите му, с които са отхвърлени разгледаните евентуално съединени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 209 ЗЗД и по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 17 ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за продажба на недвижим имот, предмет на нот. акт № …/… г., том …, рег. № …, нот. дело № …/…г.
В представеното от касатора изложение искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправни въпроси, които обобщени и уточнени от състава на ВКС, касаят: 1/ задължението на съда да допусне, анализира и обсъди всички доказателства от значение за изхода на делото, вкл. и обясненията на страна, дадени в досъдебно наказателно производство; и 2/ за допустимостта на свидетелските показания при въведени от ищеца твърдения, че договорът е сключен за обезпечение на вземане на заемодателя в противоречие със забраната по чл.152 ЗЗД – приложимостта в тези случаи на ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК.
Ответните страни по жалбата – „ОПТИКОМ“ ООД, представлявано от адв.Н. М. и „КРЕДИТЕКС“ ЕООД, представлявано от адв.М. С., в писмени отговори поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол, а по същество – за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С договори за заем № НСТ – 4411 – 0071-2/16.04.2007 г. и № НСТ – 4411 – 0071-2/08.11.2007 г. „АЛБОС“ АД, Р. И. А., С. А. А. и ЕТ „АЛБОС-90-РОЗАЛИНА ИВАНОВА“ са получили от „ХИПОКРЕДИТ“ АД парични заеми – по първия договор – 880 000 евро, по втория договор – 120 000 евро, като за обезпечаването им заемателите Р. И. А. и С. А. А. са учредили договорни ипотеки върху свои недвижими имоти (сред които и процесния) в полза на заемодателя. Към договорите за заем, между заемателите, заемодателите и третото лице „КРЕДИТЕКС” ООД са сключени и два тристранни договори за финансови гаранции – договор за гаранция № СТХ-4411-0071-2/ …г. и договор за гаранция № СТХ-4411-0076-0/… г. В същите е уговорено, че в случай, че заемателите изпаднат във финансови затруднения и не извършват дължимите и изискуеми плащания по договорите за заем в пълния им размер в продължение на шест поредни месеца, „КРЕДИТЕКС“ ООД се задължава спрямо „ХИПОКРЕДИТ“ АД да отговаря за изплащането на задълженията по уговорения погасителен план, а заемодателят се задължава да предяви иска си първо срещу заемателите и поръчителите и ако не бъде удовлетворен, да изиска плащане от „КРЕДИТЕКС“ ООД. Заемателите се задължават да възстановят на „КРЕДИТЕКС” ООД всички платени към „ХИПОКРЕДИТ” АД суми по гаранцията в срок от два работни дни след извършването на всяко плащане, както и в същия срок да възстановят на гаранта направените разноски.
Две години по-късно, видно от нотариален акт №…/… г., т.ІV, рег. № …, нот. дело № …/… г. на нотариус Р. И., рег. № 083, ЕТ „АЛБОС-90-РОЗАЛИНА ИВАНОВА“, представляван от Р. А., в качеството си на продавач, е прехвърлил на купувача „КРЕДИТЕКС“ ООД собствеността върху поземлен имот с идентификатор … по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД … г. на ИД на АГКК, с адрес на имота- [населено място], п.к. …, [улица], с площ по скица 4 108 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, срещу заплащане на продажна цена в размер на 74 000 лева. Съгласно уговорката по т. 2 от договора за продажба, страните се съгласили, че „КРЕДИТЕКС” ООД ще преведе по банков път продажната цена от 74 000 лева, от името и за сметка на продавача, на „ХИПОКРЕДИТ” АД, с основание – „за погасяване на настоящи и бъдещи задължения на Р. А. към „ХИПОКРЕДИТ” АД” по двата договори за заем и за финансова гаранция. В т. 6 от нотариалния акт, продавачът ЕТ „АЛБОС – 90 – Р. И.” е декларирал, че продаденият имот не е обременен с други тежести освен с вписаната ипотека в полза на „ХИПОКРЕДИТ”АД, която към датата на съставяне нотариалния акт обезпечава ликвидни и изискуеми задължения на декларатора към „ХИПОКРЕДИТ” АД в общ размер на сумата 989 319. 88 евро.
На същата дата – 18.12.2009 г. – е сключен предварителен договор за продажба, съгласно който „КРЕДИТЕКС“ ООД, в качеството си на продавач – собственик на имота по нот. акт № …/… г. ,т. ІV, рег. № …, нот. д. № …/…г. и ЕТ „АЛБОС-90-РОЗАЛИНА ИВАНОВА“ – купувач, се задължили да сключат окончателен договор за продажба за прехвърляне собствеността върху същия имот за сумата 41 300 евро, платима в деня на окончателната сделка. За краен срок за сключване на окончателния договор е посочена датата 15.05.2010 г., като срокът ще се удължава с всеки месец, в който заемателят заплаща пълния размер на вноските по договорите за заем и гаранция. При непогасяване на вноските по договорите в срок и размер през някой месец, страните се съгласили, че предварителният договор прекратява действието си. „КРЕДИТЕКС” ООД се задължил да не се прехвърля собствеността на имота на трети лица, докато трае действието на предварителния договор.
През м.ноември … г., видно от нотариален акт № …/… г., т…., рег. № …, нот. дело № …/…г. на нотариус П. Ц., с рег. № 467, „КРЕДИТЕКС“ ООД е продал процесния имот на третото лице М. Б. М. за сумата 39 000 евро без ДДС. Последната от своя страна, с договор за продажба по нотариален акт № …/… г., т. …, рег. № …, нот.дело № …/…г. на нотариус П. Ц., е прехвърлила собствеността на имота на ответника „ОПТИКОМ“ ООД за сумата 120 000 евро, платени от купувача по банкова сметка.
Ищцата Р. А. е посочила пред първата инстанция (след направените от нея с писмена молба уточнения) и изрично пред въззивната инстанция (с изложените във въззивната жалба оплаквания), че счита договора за продажба от 18.12.2009 г. за недействителен, тъй като страните не са имали намерение да се прехвърли собствеността върху имота, а се целяло обезпечаване на отпуснатите от „ХИПОКРЕДИТ” АД кредити, респ. предварително удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона – чл.26, ал.1 вр. с чл.152 ЗЗД; както и че нищожността на договора за продажба, обективиран в нот. акт № …/… г., т. ІV, рег. № …, н. д. № …/…г., легитимира ищцата като собственик на процесния имот и обуславя основателността на иска по чл.108 ЗС срещу последния приобретател – ответника „ОПТИКОМ” ООД.
След анализ на събраните доказателства по делото и при съобразяване възраженията и доводите на страните, въззивният съд е счел, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД е неоснователен. Посочено е, че ищцата основава твърденията си за наличие на недействително съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД, визирайки от една страна тристранните договори за гаранция, а от друга – сключения на … г. предварителен договор за продажба на недвижимия имот. Тристранните договори за гаранция уреждат начина и условията на предоставяне на финансова гаранция на заемодателя „ХИПОКРЕДИТ“ АД по договорите за заем с ищцата и останалите заематели, сключени през …г.; а предварителният договор е сключен повече от две години след сключване на договорите за заем, и то не с кредитора – заемодател.
Разгледан в тази връзка, договорът за продажба по нот. акт № …/ … г. не може да бъде съотнесен към хипотезите на чл. 152 ЗЗД. Не е налице задължителното условие за „предварителност” на уговорката за продажба на имота, по смисъла на чл.152 ЗЗД – т.е. тя да предхожда или да съвпада по време с договорите за заем с „ХИПОКРЕДИТ” АД и с договорите за гаранция, сключени с ответника „КРЕДИТЕКС” ООД. Съгласието за продажба на процесния имот на „КРЕДИТЕКС” ООД нито предхожда, нито съвпада с времето на сключването им – то е постигнато 2 години по-късно, след като заемателите са започнали да имат финансови затруднения (по признанията на ищцата) да изплащат погасителните си вноски, в т.ч. и сумите по договорите за гаранция.
По тези съображения искът по чл.26, ал.1 вр. с чл.152 ЗЗД за недействителност на договора за продажба, поради противоречието му със закона, е счетен за неоснователен и е отхвърлен. Претенцията по чл.108 ЗС, като обусловена от изхода на спора по първия иск, също е преценена за неоснователна и е отхвърлена.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице.
Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимна свързаност, както и доводите и възраженията на страните, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил релевантните за спора доказателства и е изложил правни изводи, отговаряйки на повдигнатите във въззивната жалба оплаквания. Несъгласието на жалбоподателката с анализа и преценката на доказателствата, касае необосноваността, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК на съдебния акт, която не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК.
Във втората си част въпросът е некоректно поставен – съдът не е отказал да цени извънсъдебното признание на факти, съдържащи се в „обясненията на противната страна”, дадени в досъдебно наказателно производство. В случая е отказано приобщаването като писмени доказателства по делото на протоколи от разпити на свидетел по досъдебното производство, а не протоколи за разпит, съдържащи извънсъдебните признания на страна по гражданското дело. Правилно е посочено, приемането на такива доказателства е в противоречие с основните начала на публичност и непосредственост на гражданския процес.
На следващо място, в практиката на ВКС (вж. – решение № 92/06.04.2012 г. по гр. д. № 761/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение №408/10.09.2010 г. по гр. д. № 82/2009 г., ІV г. о., решение № 377/16.02.2016 г. по гр. д. № 1160/2015 г., ІV г. о., решение № 33/28.05.2018 г. по гр. д. № 2112/2017 г., ІV г. о. на ВКС) е изяснено, че ако прехвърлянето на недвижим имот, ипотекиран в полза на заемодателя като обезпечение на задължението на заемополучателя по договор за заем, от длъжника на кредитора, е извършено след сключване на договора за заем и договора за ипотека и след настъпване на падежа на задължението и неизпълнението му, то прехвърлителната сделка е валидна и не прикрива съглашение по чл. 152 ЗЗД, тъй като съгласието за продажба на имота не предхожда, нито съвпада по време със сключване на договора за заем и на договора за ипотека, а е постигнато след сключване на тези договори и след настъпване падежа на задължението и неизпълнението. В случая, процесният имот е бил ипотекиран в полза на заемодателя още при сключването на договорите за заем, респ. и на договорите за гаранции, а самата ищца е посочила, че настъпилите финансови затруднения по обслужването на кредитите е било причина да се пристъпи към продажбата му. Тази прехвърлителна сделка представлява уговорка за даване вместо изпълнение, каквато уговорка е валидна предвид възможността на страните да уговорят изпълнение на нещо различно от първоначално договореното. Освен това, предварителният договор, в зависимост от изявленията, които съдържа и в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е сключен, може и да няма значение на документ, разкриващ обратна уговорка за изкупуване, ако има причина страните да променят волята си, или ако не съществува причина те да прикриват действителната си воля. Възприетото с обжалваното решение не противоречи на тези правни разрешения. В решение № 33/28.05.2018 г. по гр.д. № 2112/2017 г., ІV г. о. на ВКС е посочено, че правилото на чл. 209 ЗЗД, прогласяващо недействителността на продажбата с уговорка за изкупуване, е частен случай на забраната по чл.152 ЗЗД, така че и от тази гледна точка, решението на въззивната инстанция е произнесено в рамките на поисканата защита, а вторият формулиран въпрос в изложението се явява неотносим. Въпросът касае допустимостта на свидетелските показания при иск за установяване привидност на съглашение, в което страната, поискала свидетелите е участвала – в тази част и по този иск производството по делото е приключило и решението на въззивния съд като необжалвано е влязло в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70 от 09.04.2019 г., постановено по възз.т.д № 326/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.