О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 20.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 774 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 21523/04.12.2018 г. на К. И. Б. против разпореждане от 20.11.2018 г. по ч.гр.д. № 246/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба с вх. № 6101/02.04.2018 г. против определение № 735/01.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 246/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Иска се неговата отмяна, както и освобождаването на жалбоподателя от внасянето на държавни такси и разноски по делото.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 735/01.03.2018 г., постановено по ч.гр.д № 246/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 873/26.10.2017 г., постановено от Окръжен съд – Перник по гр.д. № 85/2016 г, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
Срещу въззивното определение К. И. Б. е подал частна касационна жалба с вх. № 6101/02.04.2018 г. Като е констатирал, че подадената жалба не отговаря на изискванията за редовност, с разпореждане от 05.04.2018 г. по ч.гр.д. № 246/2018 г. Софийски апелативен съд я е оставил без движение. Дадени са конкретни указания за приподписване на частната жалба от адвокат с надлежно пълномощно, за прилагане на изложение по чл. 280 ГПК /на основанията за допускане до касационно обжалване/ и за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС. Съобщение е връчено на жалбоподателя на 20.04.2018 г. На 23.04.2018 г. по делото е постъпила молба от К. И. Б., с която е направил искане по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от внасянето на държавни такси и да му бъде предоставена правна помощ. С разпореждане от 25.04.2018 г. съдът е указал на молителя да представи доказателства за декларираните обстоятелства и е изискал служебно данни относно имущественото му състояние. С определение от 13.07.2018 г. по ч.гр.д. № 246/2018 г. Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането на К. И. Б. за допускане на правна помощ, както и това за освобождаването му от внасяне на държавната такса. Постановеното определение е атакувано пред касационната инстанция и с определение № 437/28.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2956/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о. е потвърдено като правилно и законосъобразно. С разпореждане от 10.10.2018 г. Софийски апелативен съд е разпоредил повторно връчване на указанията за отстраняване на констатираните нередовности на частна касационна жалба с вх. № 6101/02.04.2018 г. Съобщението е редовно връчено на жалбоподателя на 12.10.2018 г. На 19.10.2018 г. по делото е постъпила молба с вх. № 18121/19.10.2018 г. , с която е направено повторно искане за освобождаване от внасяне на държавна такса за разглеждане на частната касационна жалба, както и за предоставяне на правна помощ. С определение от 15.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 246/2018 г., Софийски апелативен съд е оставил без уважение исканията на К. И. Б., като се е мотивирал, че в повторната молба не са изложени доводи, нито се твърди наличието на нови обстоятелства, които да оправдават различно разрешение по исканията от вече даденото с влязло в сила определение от 13.11.2018 г. по ч.гр.д. № 246/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. Същевременно като е констатирал неизпълнението на дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности на частната касационна жалба съдът е постановил атакуваното в настоящото производство разпореждане от 20.11.2018 г., с което е върнал частната касационна жалба с вх. № 6101/02.04.2018 г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът е длъжен да разгледа всяка подадена до него молба за защита на лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. За да се извърши преценка по чл. 280, ал. 1 ГПК е нужно частният жалбоподател да приложи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК или такова изложение да се съдържа в частната му касационна жалба.
С оглед предвидения селективен характер на касационното производство законодателят е въвел и изискването за задължително адвокатско представителство пред ВКС – чл. 284, ал. 2 ГПК. Характерът на производството предполага професионализъм при осъществяване на защитата на права на касационна инстанция, нещо повече в чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ задконодателят дори е предвидил изискване за най-малко 5-годишен юридически стаж на адвоката, упълномощен да представлява страна пред ВКС. В случай, че страната е изправена пред материални затруднения, които не ? позволяват да заплати адвокатски хонорар, тя може да бъде защитавана от избрания от нея адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв или да поиска предоставянето на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК вр. Закона за правната помощ.
Дадените указания от администриращия съд са ясни и категорични, изрично са указани и неблагоприятните последици от неизпълнението им. Съобщение за разпореждането за оставяне без движение е редовно връчено на К. И. Б., а изпълнение не е настъпило. Неизпълнението е дало основание за връщане на подадената жалба, поради което същото е правилно и законосъобразно. Процесуалните разпоредби са императивни и създават задължения за съда и страните да съобразяват действията си с тях, без да се допускат отклонения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 246/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: