О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 19 юли 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1953 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2469/03.04.2019 г., подадена от „Геострой Консулт“ ЕООД, подадена чрез управителя Т. Р. и приподписана от адв. Д. А., против въззивно определение № 191/18.03.2019 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил, по гр.д. № 77/2019 г., с което е потвърдено определение от 31.01.2019 г. по гр.д. № 118/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че смъртта на ответника не е основание за прекратяване на производството, независимо дали предхожда или следва подаването на исковата молба, респ. заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно определение е потвърден актът на първоинстанционния съд, с който производството по делото по предявения от „Геострой консулт“ ЕООД против наследниците на Н. Г. Т. – Й. Н. Т. и Д. Н. Т., чрез законния им представител И. И. Т., с правно основание чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ответницте съществуването на вземането в размер на 20 000 лв., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, произтичащо от запис на заповед от 16.02.2017 г., издаден от „Строй Тоневи“ ЕООД и авалиран от Н. Г. Т., е прекратено поради липса на пасивна процесуална легитимация. Посочено е, че заявлението по чл. 417 ГПК е подадено пред Районен съд-Дупница на 16.11.2017 г. срещу „Строй Консулт“ ЕООД и Н. Т., на 17.11.2017 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение, на 04.12.2018 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на И. И. Т., а на 06.12.2018 г. същата е подала възражение в качеството си на преживяла съпруга на Н. Т., с което е поискала обезсилване на издадения изпълнителен лист с мотивите, че към датата на издаването му длъжникът е починал, приложено е удостоверение за отказ от наследство. Видно от препис извлечение от акт за смърт – Н. Т. е починал на 16.10.2017 г. При тези данни въззивният съд е приел, че определението за прекратяване на производството по делото е правилно, тъй като страни в процеса могат да бъдат само процесуално правоспособни лица. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки, които следва да бъдат налице от момента на предявяване на иска до приключването на делото и съдът е длъжен да следи служебно за нея. Смъртта прекратява съществуването на физическите лица като правни обекти и слага край на тяхната правоспособност. Предявяването на иск срещу лице, което към момента на постъпване на исковата молба в съда вече е починало , изключва възникването на валидно процесуално правоотношение, поради което и не може да се приложи разпоредбата на чл. 227 ГПК, тъй като това правило предполага страната да е починала в хода на процеса. Въззивният съд е достигнал до заключението, че в случай, че ответникът е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съдът не може служебно да конституира наследниците на починалия преди подаване на заявлението длъжник.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.
За да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на въпроса „Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?“, по повод на който е образувано тълкувателно дело № 1/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС. С тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. е прието, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Настоящият състав намира, че въпросът, върху който акцентира касаторът, обаче, само от части е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не кореспондира изцяло с правното му разрешение. Това е така, тъй като в случая е подадено заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение срещу длъжник, който е починал преди подаването му в съда, а образуваното исково производство е по реда на чл. 422 ГПК. Но при всички случаи липсва основание за допускане до касационно обжалване, тъй като и този казус е намерил трайното си разрешение в практиката на ВКС, а и с оглед прилагането на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в цитираното вече тълкувателно решение. С решение №105 от 12.03.2012г. по гр.д. 512/11 г., ВКС се е произнесъл по въпроса за допустимостта на осъдителен иск и на постановеното по него съдебно решение в случаите, когато за същото парично вземане, което е предмет на иска, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ответниците, който е починал към датата на подаване на заявлението, но заповедта не е обезсилена, и когато е налице влязло в сила решение между същия ищец и същите ответници, с което е отхвърлен, “като недопустим”, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, положителен установителен иск за същото парично вземане и на същото основание. Прието е, че в случаите, когато длъжникът е починал преди подаването на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, именно поради тази начална липса на правен субект, с него изобщо не възниква процесуално правоотношение в заповедното производство. По същата причина, тъй като не е налице хипотезата на процесуално правоприемство, процесуално правоотношение не възниква и с неговите наследници. Когато констатира обстоятелство, че длъжникът е починал преди подаването на заявлението, съдът, който е издал заповедта за изпълнение, следва да я обезсили и да прекрати заповедното производство, тъй като те са процесуално недопустими. В този смисъл е и константната практика на ВКС /намерила израз и в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, определение № 54/11.02.2009 г. по ч.т.д. № 401/2008 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 356/30.12.2008 г. по ч.т.д. № 330/2008 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 456/19.12.2008 г. по т.д. № 487/2008 г. на търг. кол.на ВКС/. Именно поради това, че в тези случаи в заповедното производство не възниква процесуално правоотношение и с наследниците на длъжника, то те не са процесуално легитимирани да подадат възражение по чл. 414 от ГПК, като ако подадат такова, то е недопустимо. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, подаването на възражението по чл. 414 от ГПК представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на положителния установителен иск за установяване съществуването на паричното вземане, което е предмет на заповедта за изпълнение, то в тези случаи, когато длъжникът е починал преди подаването на заявлението, този установителен иск и съдебното производство по него са също процесуално недопустими, както срещу самия длъжник, така и срещу неговите наследници. От това следва, че издадената в тези случаи, процесуално недопустима заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК поначало не може да влезе в сила и да представлява годно изпълнително основание, респ. въз основа на нея не би следвало да се издаде изпълнителен лист срещу длъжника или срещу наследниците му – в никоя от трите хипотези по чл. 416 от ГПК (когато не е подадено възражение, когато то е оттеглено или когато установителният иск, макар и недопустим, е уважен с влязло в сила решение). Макар и изложеното да се отнася до заявление по чл. 410 ГПК, същото намира приложение и в настоящия случай по отношение на допустимостта на заповедно производство по чл. 417 ГПК и е в унисон с възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на допустимостта на процеса по предявения установителен иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 191/18.03.2019 г. по ч.гр.д. № 77/2019 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: