1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
гр.София, 02.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1926 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. В. М., представлявана от адв. Н. И., срещу въззивно определение № 198/26.02.2019 г., постановено по възз. ч. гр.д. № 104/2018 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 901/ 04.12.2018 г. по гр. д. № 831/2018 г. на Районен съд – Елин Пелин. С първоинстанционния съдебен акт производството по делото е прекратено в хипотезата на чл. 130 ГПК, като процесуално недопустимо.
Жалбоподателката сочи, че атакуваното определение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и моли за неговата отмяна. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания по съществото на спора, като са изложени доводи за допуснати от съдебния изпълнител процесуални нарушения при провеждането на публичната продан на идеални части от имоти на касаторката. Сочи се, че ако не се допусне касационното обжалване, незаконосъобразните действия на ЧСИ „ще останат ненаказани” и се „прегражда правото на защита” на М. срещу „незаконосъобразните действия и бездействия на ЧСИ”. Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал. 1 ГПК изложението не съдържа.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивната инстанция е споделила изводите на РС – Елин Пелин, че предявеният от жалбоподателката иск за прогласяване „на основание чл.26 ЗЗД” нищожността на Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.04.2014 г. по изп.д.№20128640400366, издадено от ЧСИ В. Н., с рег. № 864, е с недопустим предмет и производството по делото следва да се прекрати. Посочено е, че в исковата молба са изложени доводи за допуснати от ЧСИ процесуални нарушения, редът за защита срещу които е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител (чл.435, ал.2 ГПК), както и на постановлението за възлагане (чл.435, ал.3 ГПК). На следващо място е посочено, че независимо от сходството между договора за продажба за недвижим имот и публичната продан на такъв имот, се касае за различни способи за придобиване правото на собственост върху имота. Действията на съдебния изпълнител, който не е равнопоставен частноправен субект, се регулират от правилата, уредени в ГПК, като за постановяваните от него актове не са приложими нормите на ЗЗД, респ. тези, уреждащи основанията за недействителност на сделките по чл.26 ЗЗД. Извън това, съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 496, ал.3 ГПК действителността на публичната продан може да бъде оспорвана, когато не е обжалвано постановлението за възлагане, в хипотезите на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Ищцата не твърди такива обстоятелства в исковата си молба, поради което претенцията й за обявяване недействителността на постановлението на ЧСИ е недопустима за разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателката да е обосновала, че са налице специалните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за селектиране на жалбата. Изложението съдържа само оплаквания по същество за неправилност на обжалвания съдебен акт, аргументирани с доводи, че основанията за нищожност на договорите по ЗЗД намират приложение и по отношение на публичната продан („тръжната процедура”) и постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот. Бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, не могат да обосноват селектирането на жалбата.
Извън това, следва да се посочи, че по въпроса допустим ли е иск за прогласяване нищожността на постановлението за възлагане, респ. на публичната продан на основания извън тези, посочени в чл.496, ал.3 ГПК, произнасянето на въззивната инстанция е в съответствие със задължителната съдебна практика (т.3 от ТР № 4/11.03.2019 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСГТК ) и установената практика на състави на ВКС (напр. – решение № 92/18.08.2010 г. по т.д. № 645/2009 г., ІІ т.о., решение № 47/20.04.2015 г. по гр. д. № 2775/ 2014г., III г.о., и др. постановени по реда на чл.290 ГПК; определение № 81/ 20.02.2012 г. по ч.гр.д. № 498/2011 г., І г.о., определение № 21/20.01.2017 г. по ч.гр.д. № 2920/2016 г., ІІ г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК). Според приетите правни разрешения, публичната продан е производство за принудително прехвърляне на собственост. Постановлението за възлагане е крайният акт, с който приключва публичната продан. С него купувачът на публичната продан се легитимира като собственик на имота. Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права и ако длъжникът не е собственик на продавания имот, то и купувачът няма да стане собственик (чл. 496, ал. 2 ГПК). Законодателят е уредил способа за защита срещу влязло в сила постановление за възлагане – исков ред, но не е ограничил формата на искова защита. Лице, което има правен интерес от позоваването на подобна недействителност, може да я релевира в рамките на всеки допустим от ГПК за целта съдебен процес и процесуален ред.
По правната си характеристика и последици публичната продан не е сделка и се различава от договора за продажба, поради което за нея не са приложими основанията за недействителност на договорите по ЗЗД. Нормата на чл. 496, ал. 3 ГПК изрично забранява оспорване на проданта по исков ред на основания, различни от хипотезите, когато в проданта е участвало лице, което не е имало право да наддава и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената. В цитираната по-горе практика е разяснено, че иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане законодателят не е предвидил. Целта на регламентацията е да се стабилизира публичната продан, включително за да се стимулират третите лица да участват в публичната продан. Този защитен от законодателя обществен интерес изключва допустимостта по исков ред да се търси прогласяване нищожността на постановлението за възлагане.
Що се отнася до твърдените от жалбоподателката порочно извършени от съдебния изпълнител действия, при установяването им, те могат да се санкционират извън изпълнителното производство, както по реда за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ – чл.70 ЗЧСИ, така и в производство по чл.74 ЗЧСИ за ангажиране на имуществената му отговорност.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 198 от 26.02.2019 г., постановено по възз. ч. гр.д. № 104/2018 г. на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.