О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№366
София, 30.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 4200 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Ж. Т. от [населено място], общ.Полски Т., подадена чрез процесуален представител адв.М., против решение от 09.07.2019г. по възз.гр.д. № 404/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение от 12.03.2019 г. по гр.д. № 3795/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в обжалваната част за размера на присъдената издръжка над 50лв. за всяко едно от децата. С първоинстанционното решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата М. П. Т., род. 2003г., П. П. Т., род.2004г. и Г. П. Т., род.2006г., на майката М. М. М.; определено е местоживеенето на децата да бъде при майката;определен е режим на лични контакти на бащата П. Ж. Т. с децата всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 10:00 до 18:00 часа и един през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; осъден е П. Ж. Т. да заплаща на всяко от децата си М., П. и Г., чрез тяхната майка и законен представител М. М. М., издръжка в размер от по 127,50 лева за периода от подаване на исковата молба – 11.12.2018 г. до 31.12.2018 г., както и издръжка в размер от по 140.00 лева месечно, считано от 01.01.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна по касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
В изложението но основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че: въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивната инстация не е съобразила разпоредбата на закона, че издръжка се дължи съобразно възможностите на този, който я дължи, а че той не е в състояние да дължи издръжка в размера, приет от районния и окръжния съд било безспорно установено в двете инстанции; че „констатацията на въззивната инстанция, че не е възможно присъждане на издръжка под минималния размер, определян според размера на минималната работна заплата в размер на ? има императивен характер“; че ако съдът беше съобразил разпоредбата на чл.140, ал.2 СК, той не би приел подобна констатация; че „законодателят е предвидил дори освобождаване от отговорност за даване на издръжка от страна на лицата, задължени по закон да я дават и препращат към лицата от другия ред, по смисъла на чл.140 СК“.
Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касатора за неправилност на въззивното решение поради според него неправилно приложение на разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.07.2019г. по възз.гр.д. № 404/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: