ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 116
гр. София, 12.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 130 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№4445/20.07.2017г. на М. Л. Ж., понастоящем в Затвора [населено място], приподписана от адв.Д.Г., против определение № 411/12.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 311/2017 г. по описа на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 20.06.2017г. по гр.д. № 1212/2017 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по предявения от М. Л. Ж. иск срещу Прокуратура на РБ. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно.
Частният жалбоподател счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е прекратено като процесуално недопустимо производството по делото, образувано по предявените от М. Л. Ж. срещу Прокуратура на РБългария искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000лв. от незаконни действия на същия държавен орган. Констатирано е, че твърденията са, че прокуратурата е отказала да разкрие твърдяното от Ж. престъпление срещу него – лъжесвидетелстване, т.е. твърденията са за бездействие на Прокуратурата във връзка с правораздавателна дейност на Прокуратурата, която тя е единственият компетентен орган да извърши – разкриване на престъпление и наказателно преследване срещу извършителя. Въззивният съд е приел, че такава хипотеза не е предвидена в ЗОДОВ, чл. 2, уреждащ възможността да се претендират вреди от правораздавателната дейност на Прокуратурата, а извън хипотезите на ЗОДОВ подобни твърдения не могат да бъдат основание за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, тъй като всички актове на Прокуратурата, които са стабилизирани по реда на инстанционния контрол, се считат за законосъобразни. Посочено е, че липсва твърдение за доказано по законов ред незаконосъобразно действие или бездействие на прокуратурата, следователно има неотстранено противоречие между фактическите твърдения в исковата молба и петитума. По тези съображения е прието, че исковата молба е била недопустима, а производството по нея подлежи на прекратяване.
Жалбоподателят сочи, че въззивното определение е недопустимо, като недопустимостта според жалбоподателя се състои в това, че: въззивният съд не е изследвал въпроса за правилността на определението за оставяне на исковата молба без движение, както и факта, че всички нередовности са били отстранени преди прекратителното определение. Сочи, че предметните предели на исковата молба са били очертани още с исковата молба и доуточнени с уточняваща молба. Сочи също, че дори да се съдържат недопустими искания, то производството не следва да се прекрати изцяло, а само в частта по недопустимите искове. Според жалбоподателя последното е от значение за съдържащо се в исковата молба искане за обезщетение за вреди от неизвършване на никакви действия по сл.д.866/1996г. на О.-В. до 2002г., когато приключило с прекратително постановление на прокуратурата. Така изложеното от жалбоподателя не кореспорнира със съдържанието на исковата молба и допълнително подадената молба вх.№16981/13-06.2017г., в които не се съдържат твърдения за незаконни действия/бездействия на прокуратурата преди 2016г., респ. искане за репариране на вреди от такива действия. Неоснователни са и останалите доводи на жалбоподателя за недопустимост на въззивното определение, тъй като са относими към правилността, а не към допустимостта на обжалваното определение.
В самата искова молба са проследени актовете на Прокуратурата, постановени след подаване на молба на 06.04.2016г. от Ж. за образуване на предварителна проверка и за образуване на досъдебно производство за извършено лъжествидетелстване от Д. Д. във връзка с нохд №1873/2008г. на ОС-Варна, приключило с осъдителна присъда срещу Ж. по обвинение по чл.116 НК. Образуваната преписка за извършване на предварителна проверка е приключила с постановление от 05.10.2016г. на РП-В. по пр.№5084/2016г. на РП-В. за отказ да се образува досъдебно производство. В исковата молба са възпроизведени констатации на прокурора в постановлението, при които според ищеца е следвало прокурорът да приеме, че са налице предпоставките за образуване на досъдебно производство. Отказът да бъде образувано досъдебно производство и преценката на прокурора, че не са налице предпоставките за образуване на досъдебно производство са потвърдени с описаните в исковата молба постановления: на ОП-В. от 16.11.2016г., на АП-В. от 04.01.2017г., на В. от 23.02.2017г., постановени по жалби на Ж. срещу съответните постановления пред прокурор при по-горестояща прокуратура.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи основание за допускане на касационния контрол поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: „следи ли служебно въззивната инстанция за валидността и допустимостта на първоинстанционния акт и следва ли да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, както и да ревизира фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд с оглед очертаните от въззивната жалба предели, включително и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК“. Настоящият съдебен състав намира въпроса в първата му част за неотносим към настоящото дело, по което въззивният съд не е приел, че не следи служебно за валидността и допустимостта на първоинстанционния акт, нито в случая постановеното първоинстанционно определение страда от такива пороци. В останалата част поставеният въпрос не кореспондира със съдържанието на частната касационна жалба, в която не са изложени оплаквания за необсъдени от въззивния съд оплаквания, доводи и възражения, изложени във въззивната жалба.
Жалбоподателят поставя въпрос: следва ли съдът при констатирана недопустимост на част от заявените искания да прекрати производството изцяло, без да излага мотиви за недопустимостта на всеки от исковете поотделно. Поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело и не е разрешен от въззивния съд, тъй като предявеният иск е само един.
Жалбоподателят поставя въпрос: следва ли съдът при прекратяване на производството да констатира в кои части исковата молба е останала неуточнена, за да е ясно поради което точно бездействие на страната се прекратява производството по делото. Поставеният въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд и не е от значение за конкретното дело. Отделно от това по последните два от поставените въпроси, жалбоподателят само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновал те да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателя е посочил основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не е посочил и представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по разрешен с въззивното решение правен въпрос.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение на Апелативен съд – В. не следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по поставените от касатора въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 411/12.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 311/2017 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.