5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 985
гр. София, 24 октомври 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 779 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 9973/06.07.2016 г. на Т. Г. К. и касационна жалба вх. № 10902/25.07.2016 г. на Г. С. К. против въззивно решение № 1087/30.05.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 4934/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5660/28.07.2015 г. по гр.д. № 2850/2013 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, сключен между [фирма] /с променено наименование – [фирма]/ и кредитодателя Т. К. в частта му относно апартамент № 7 с площ от 67,71 кв.м. и прилежащото му избено помещение № 7 с площ от 4.63 кв.м., като е отхвърлен иска по чл.26, ал.1 ЗЗД на Г. К. за прогласяване нищожността на договора за ипотека върху апартамент № 6 с площ от 121.26 кв.м. и апартамент № 8 с площ от 121.26 кв.м. с прилежащите им избени помещения. Прието е, че по отношение на тези два имота ищцата не се легитимира като техен собственик, поради което не е материалноправно легитимирана да атакува ипотечния договор.
В касационните жалби се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в обжалваните му части.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Т. Г. К. е изложила доводи за доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните, обобщени и конкретизирани от състава на ВКС, въпроси: 1/ за обхвата на обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение и разпростират ли се последните по отношение на възраженията срещу съществуването на предявеното за защита право; 2/ ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебния акт.
Изложението на касационния жалбоподател Г. С. К. не съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съдържанието на изложението почти дословно възпроизвежда това на касационната жалба, като по същество се оспорва възприетия от съда извод за неоснователност на исковата претенция по отношение на апартамент № 6 и апартамент № 8.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че ищцата Г. К. е съсобственик на дворното място, върху което е учредено в полза на ответното дружество [фирма] право на строеж с предварителен договор от 12.03.1993 г., обявен за окончателен с решение, влязло в сила на 05.10.2005 г. по гр.д. № 11953/1995 г. на Софийския районен съд. С договора ищцата запазила за себе си и своите синове – В. Я. и С. Я., правото на строеж върху целия четвърти етаж от сградата, която ответното дружество е поело задължение да построи, поради което със съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД дружеството е придобило правото на строеж върху цялата сграда без идеалните части от правото на строеж, съответстващи на обектите, предназначени за собствениците на терена, в т.ч. и ищцата. С констативен нотариален акт от 20.07.2006 г., издаден на основание влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД и по давностно владение дружеството ответник е било признато за собственик на изброените в акта обекти, изградени в груб строеж, сред които са и трите апартаменти. С нотариален акт от 24.07.2006 г. в обезпечение на сключен между търговското дружество и кредитодателя Т. К. договор за заем, върху обектите в сградата, в т.ч. и върху апартаменти №6, №7 и №8, е учредена ипотека. Въззивният съд е посочил, че с договор за доброволна делба от 07.08.1996 г. ищцата, двамата й синове и останалите съсобственици на дворното място, разделили обектите в сградата, като в дял на ищцата бил поставен апартамент №7, а съответно на синовете й – апартамент № 6 и апартамент № 8. Счетено е, че договорът за делба е действителен и е породил правно действие, като всеки от съделителите се легитимира като собственик на поставения в негов дял обект. В първоинстанционното производство ищцата е направила общо възражение за недействителност на договора за делба, без да е изложила конкретни твърдения и основание, на което се претендира нищожността. Едва пред въззивния съд същата е заявила, че недействителността на договора произтича от неучастието в него на съсобственика- строител [фирма]. Въззивната инстанция е счела, че е недопустимо въвеждане на основание за нищожност на договора за пръв път във въззивното производство. При това положение е прието, че искът за прогласяване нищожността на договора за ипотека по отношение на апартамент № 6 и апартамент № 8, е неоснователен, тъй като ищцата не е титуляр на правото на собственост върху тези обекти, а претенцията й е уважена досежно учреденото обезпечение върху апартамент № 7. Обсъждайки по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът е приел, договорът за ипотека в частта му, касаеща апартамент №7, е нищожен, тъй като ответното дружество – ипотекарен длъжник не е собственик на този обект. В тази връзка е посочено, че с влязло в сила съдебно решение от 31.01.2013 г. по възз.гр.д. № 2517/2012 г. на Софийския апелативен съд, е уважен предявеният от Г. К., В. Я. и С. Я. иск с правно основание чл.108 ЗС и купувачите -приобретатели на апартаментите по сделки с [фирма] /сега – [фирма]/ са осъдени да предат владението им на ищците, като е прието, че праводателят им – продавач не е бил собственик на обектите, в т.ч. не ги е придобил и по давност, поради което не е могъл да прехвърли по продажбените сделки права, които не е притежавал. Прието е още, че съдебното решение легитимира ищцата като собственик на процесния апартамент, а при сключването на оспорения договор за ипотека ответното дружество – длъжник е учредило ипотеката върху чужд имот. Съгласно императивната норма на чл.167, ал.3 ЗЗД ипотека, учредена от несобственик, е недействителна. По тези съображения, в заключение е направен извод, че е налице основание за прогласяване нищожността на договора за ипотека в частта му, имаща за предмет учреденото обезпечение върху собствения на ищцата апартамент № 7.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, съставът на ВКС, ІV г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
Поставените от касационния жалбоподател – Т. Г. К., въпроси, касаещи обхвата на обективните предели на сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, с което съдът е дал разрешение на преюдициални за спорното материално право правни въпроси и се е произнесъл по възраженията на страните, са общо и теоретично зададени, поради което не могат да обосноват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Въпросите са и неотносими, доколкото не са обуславящи за правната воля на съда. Решаващият извод за недействителност на договора за ипотека в оспорената му част е изведен след анализ и оценка на относимите за правния спор доказателства, както и след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Заявеното защитно твърдение на дружеството – ответник, че е собственик на имота, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, е разгледано от съда, но е отхвърлено като неоснователно, като са изложени съображения по съществото на спора. В тази връзка са съобразени влезлите в сила решения, с които са установени правата на страните по обявения за окончателен предварителен договор, че строителят на сградата не е установил изменение в основанието, на което е упражнявал фактическата власт върху имота за периода 1993 г. – 2006 г.; че в резултат на това не е станал собственик на веща, а като такъв по силата на решението от 31.01.2013 г. по възз.гр.д. № 2517/2012 г. на САС се легитимира ищцата, която е установила, че приобретателите – купувачи са придобили правото на собственост от праводател- несобственик. Последният е обезпечил задължението си по кредита чрез учредяване на ипотеката върху чужд имот /апартамент № 7 – собственост на ищцата/, което има за последица недействителност на договора за ипотека. Приетото разрешение съответства на трайната съдебна практика / напр. – решение №553/ 20.12.2011 г. по гр.д.№ 1166/2011 г., 1- во г.о./; а по отношение зачитането на действието на влязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС – на разясненията в мотивите по т. 5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.
Не са налице основанията на процесуалния закон за допускане на касационния контрол на въззивното решение в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предмет на обжалване от касаторката Г. С. К..
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Съгласно приетото с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая жалбоподателката не е формулирала материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Изложението съдържа само доводите на страната във връзка с твърдяната неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Касае се за фактически, а не за правни въпроси, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за селекция на жалбата /в т. см. са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1087/ 30.05.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 4934/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.