О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр.София 22.05.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3865 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. В. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв. И., срещу решение от 23.05.2018 г., постановено по в.гр.д. № 136/2018 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 08.01.2018 г. по гр.д. № 427/2016 г. на Луковитски районен съд с което К. В. П. е лишен от родителски права на основание чл.132, ал.1, т.2 СК по отношение на детето М., определен е режим на лични отношения с детето на основание чл.134, т.2 СК., изменен е размера на издръжката, дължима на детето, като е увеличен на 80лв. месечно.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Дирекция за социално подпомагане – Л.“. Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което К. В. П. е лишен от родителски права на основание чл.132, ал.1, т.2 СК по отношение на детето М., род……г., определен е режим на лични отношения с детето на основание чл.134, т.2 СК., изменен е размера на издръжката, дължима на детето, като е увеличен на 80лв. месечно.
Установено е, че с ЕР на ТЕЛК от 21.01.2013г. на детето М. е призната инвалидност с обща диагноза: Пълна глухота с увреждане на говора и водеща диагноза: Смесена звукопроводна и невросензорна глухота – двустранна, и е определена 80% степен на увреждане с чужда помощ. Установено е по делото също, че бащата не е поддържал контакти с детето М., като детето дори не го познава. Обсъдени са от въззивния съд данните в характеристична справка за бащата от РУ-гр.В. и събраните гласни доказателства по делото.
Въззивният съд е приел за установено, че главно до смъртта си майката е полагала непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, в това число и на детето М., с помощта на родителите си, а след нейната смърт, настъпила при пътно-транспортно произшествие на 24.04.2016г., те са поели грижите за децата, а след тяхната смърт – лелята Е. К.. Със съдебно решение от 02.08.2016г. детето М. по реда на чл.26, вр. чл.25, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДет е настанено в семейството на лелята Е. К. до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства, налагащи промяна на мярката, като съдът е приел, че бащата трайно не полага грижи за детето, без да има основателна причина за това, а майката е починала. Прието е за установено, че бащата не е поддържал контакт с детето, не е полагал грижи за него, както приживе на майката, така и след нейната смърт, не е давал средства за издръжка или по друг начин да е участвал финансово в отглеждането му, като дори определената издръжка по постигната съдебна спогодба между родителите не е заплащана от бащата, а от Община Луковит по реда на НОРИДПИ. По образуваното изпълнително дело не са постъпили средства. Доказателства за даване на издръжка не са представени и в хода на производството по делото, като е прието, че липсват уважителни причини, поради които бащата не е могъл да изпълнява родителските си задължения по полагане на грижи и даване на издръжка. Въпреки указанията на съда ответникът не се е явил за да бъде изслушан по делото. Въззивният съд е приел, позовавайки се на практиката на ВКС, че трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения – основани за лишаване от родителски права при условията на чл.132, ал.1, т.2 СК.
Въззивното решение е валидно и допустимо.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следните въпроси: 1 „следва ли санкцията срещу родителя и отнемането на родителските му права да допуска и създава опасност имуществените права и интереси на детето да бъдат накърнени от действията на трети лица“; 2“следва ли въззивният съд да изложи мотиви на решението си или може да препрати по фактически и правни изводи към решението на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК“; 3“представлява ли основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.5 ГПК наличието на данни за образувано досъдебно производство по реда на НПК, касаещо установяване на престъпни обстоятелства от значение за предмета на делото“. Касаторът сочи, че по поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС.
Първият от поставените от касатора въпроси не е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение, нито в приложената практика на ВКС от касатора, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, следва да бъде посочено, че практиката на ВКС е трайна и последователна относно предпоставките за лишаване от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК – напр. с решение № 209 от 6.04.2010 г. по гр. дело № 4468/08 г. на ІVг.о., решение № 406 от 27.12.11 г. по гр. дело № 1125/10 г. на ІVг.о и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика. Прието е, че трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина; не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие – чл. 124, ал. 1 СК На това право съответства задължението на родителят да се грижи за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е и задължението на всеки родител да осигурява условия на живот необходими за развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца /чл. 143 СК/.
Недаването на издръжка, когато е трайно и при липсата на друг финансов или материален принос на родителя за отглеждането на детето, без значение дали издръжката е и изрично поискана, е поведение, което попада във фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Законодателят е приел, че подобно поведение представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права /решение № 58 от 16.04.2019 г. по гр.д. № 2931/2018 г. на ВКС, ІVг.о./.
По втория от поставените от касатора правни въпроси настоящият състав намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Както се посочи, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съобразил е поведението на бащата, както и съществува ли основателна причина за това поведение, като е изхождал от интересите на детето М.. За да приеме, че бащата трайно не полага грижи и не дава издръжка без основателни причини, въззивният съд е изложил собствени мотиви, поради което твърденията на касатора в обратния смисъл не кореспондират със съдържанието на въззивното решение. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето, но в тази част от решението в касационната жалба няма конкретни оплаквания.
Третият от поставените от касатора въпроси предпоставя в себе си наличие на релеванти за спора престъпни обстоятелства. Настоящият съдебен състав не намира да са от значение за спора за лишаване от родителски права сочени от страната престъпни обстоятелства и да се е осъществило основание за спиране на производството по спора за лишаване от родителски права. Отделно от това, в самата въззивна жалба страната е посочила, че съдът не е дал разрешение за изтегляне на сумата от банков влог на другото дете И., по която й е преведено застрахователно обезщетение за вреди от смъртта при пътно-транспортно произшествие на майката на децата. Теглене на суми от влог на дете се допуска само с разрешение на Райония съд по настоящия адрес на детето, след като съдът се увери, че сделката не противоречи на интереса на детето – чл.130, ал.3 СК. Разпореждане с имуществото на детето М. също не би могло да бъде извършено без разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето. Предпоставка за даване на разрешението е съдът да констатира, че разпореждането с имуществото на детето няма да навреди на неговите имуществени интереси.
С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.05.2018 г., постановено по в.гр.д. № 136/2018 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: