4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 546
гр. София, 1 юли 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 598 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба на О. А. А., представляван от особения представител адв. И. Н., против въззивно решение № 3298/23.05.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 15596/ 2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 12.09.2016 г. по гр.д. № 10934/2015 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК против „Топлофикация София“ ЕАД за прогласяване на нищожността на решение № Р-II-64-144/27.05.2011 г. постановено по гр.д. № 40479/2009 г. на Софийски районен съд, 64 -ти състав.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е изложил доводи, че касационният контрол следва да се допусне на основанията по чл. 280, ал.1, т. 2 и чл. 280, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро ГПК по уточнения от състава на ВКС правен въпрос – нищожен ли е съдебен акт, постановен в нарушение на правото на Европейския съюз.
Ответната страна по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД не е представила писмен отговор и не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да отхвърли иска за прогласяване на нищожността на решение № Р-II-64-144 от 27.05.2011 г. по гр.д. № 40479/2009 г. на Софийския районен съд, 64-ти състав, въззивният съд е приел, че доводите на ищеца за нищожност на решението, поради неприлагане от решаващия съд на правото на Европейския съюз при постановяването му, нямат отношение към валидността на решението, а единствено към неговата правилност. Съдът се е позовал на дадените разрешения в правната теория и съдебната практика за различните хипотези на нищожност на съдебното решение – липса на надлежно волеизявление, постановяване от ненадлежен орган, в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда, неподписано от членовете на съдебния състав, или при липса на писмена форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда, дори и при тълкуване и др. От тази гледна точка е прието, че атакуваното от жалбоподателя с иска по чл.270, ал. 2 от ГПК съдебно решение е валидно, тъй като не е налице никоя от хипотезите на нищожност – същото е в писмена форма, подписано е, постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и волята на същия е изразена по начин, който позволява тя да се изведе от акта.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че при тези решаващи изводи на въззивната инстанция, релевираният в изложението правен въпрос не обуславя допускането на касационния контрол. Въпросът е поставен във връзка с твърденията на касатора, изложени и в касационната жалба, че нарушавайки върховенството на правото на ЕС над националното право, националните съдилища действат при липса на компетентност и постановените от тях актове са невалидни. В подкрепа на тази теза, жалбоподателят се позовава на решение на Съда на ЕС от 18.07.2007 г. по дело С-119/05 г. (Лучини), даващо разрешение на колизията между върховенството на правото на ЕС и силата на пресъдено нещо на съдебно решение на национален съд, при приложени норми от вътрешното право в противоречие с правото на ЕС, което обаче няма отношение към въпросите за валидността на един съдебен акт. Нищожността е най-тежкият порок, от който може да бъде засегнато съдебното решение. ГПК не съдържа легална дефиниция за нищожността, но в правната теория и в съдебната практика (вж. – ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК, решение № 361/07.05.2009 г. по гр. д. № 706/2008 г., I г. о., решение по гр. д. № 4694/2007 г., I г. о., решение по т. д. № 52/2010 г., II т. о., решение по гр.д. № 3692/2018 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.) по тълкувателен път безпротиворечиво е изяснено съдържанието на понятието. Константно е разбирането, че съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. Поради това, нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно властническо волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е спазена писмената форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо до степен, в която неговият смисъл не би могъл да се извлече дори по пътя на тълкуването.
В случая, въззивният съд изцяло е съобразил тези правни разрешения, че нищожността на решението касае начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда, но този порок няма отношение към съдържанието на държавното властническо волеизявление по същество. Нарушението на материалния закон, включително на норми от правото на Европейския съюз, е процесуален порок, който няма за последица нищожност на съдебния акт поради липса на валидно формирана правораздавателна воля, а обуславя единствено неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, която се релевира по пътя на инстанционния контрол и в рамките на преклузивните срокове за подаване на въззивна и касационна жалба.
Не са налице и сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалваната част, такива не могат да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не могат да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение), или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3298 от 23.05.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 15596/2016 г. по описа на Софийския градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.