О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр.С. , 26.06. 2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 629 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. К., приподписана от адв. Т. Д., против въззивно решение № 1235/17.10.2018 г. по възз.гр.д. № 1424/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 823/12.03.2018 г. по гр.д. № 11096/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта, с която е изменен постановения по гр.д. № 117/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково режим на лични отношения между детето В. И. К. и бащата И. Добриславов К. и същият е изменен както следва: бащата да вижда и взема детето при себе си за Коледната ваканция, определена от Министерство на образованието през четните години, а през нечетните години за този период детето да бъде при майката; за пролетната ваканция, определена от Министерство на образованието, детето да е при бащата през нечетните години, а четните години през този период да бъде при майката; през лятната ваканция в периода от 15 юни до 30 юли детето да е при бащата през четните години, а нечетните години за този период детето ще бъде при майката; през лятната ваканция в периода от 31 юли до 10 септември детето да е при бащата през нечетните години, като за същия период през четните години детето да бъде при майката, като през посочените периода не се прилага определения общ режим на лични контакти, относим за останалото време от годината, потвърдено е решение № 823/12.03.2018 г. по гр.д. № 11096/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта, с която е изменен постановения по гр.д. № 117/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково режим на лични отношения между детето В. И. К. и бащата И. Добриславов К., като е постановен режим на лични контакти между тях всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в петък до 17ч. в неделя с преспиване в петък и събота.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор от насрещната страна по касация – М. К. К., подаден чрез адв. Д. Е.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
Окръжен съд – Пловдив се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от М. К. К. против И. Добриславов К. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановения с решение по гр.д. № 117/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково режим на лични отношения между роденото дете от прекратения между страните брак и баща му. Въззивната инстанция е приела, че искането на майката е основателно. Съобразени са следните обстоятелства; синът на страните В. И. К. е [дата на раждане] , с решение № 201/31.03.2016 г., постановено по гр.д. № 117/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково, е прекратен сключеният на 15.01.2011 г. брак между родителите му М. К. К. и И. Добриславов К. поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и е утвърдено постигнато между страните споразумение. Упражняването родителските права по отношение на детето е предоставено на майката и е определено местоживеенето на детето при нея на адрес в [населено място]. Определен е режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: два месеца през лятото в периода от 10.07 до 10.09. /вкл./; през зимната ваканция, определена от Министерство на образованието; през четните години за коледната ваканция, определена от Министерство на образованието; през времето на пролетната ваканция, определена от Министерство на образованието, като до навършване на 7-годишна възраст на детето майката дава съгласие детето да напуска страната, придружено единствено от бащата минимум веднъж годишно в горепосочените периоди, като при направено искане от майката да придружи детето по време на полета и престоя, бащата се задължава да осигури закупуването на самолетни билети, както и всички разходи, свързани с престоя на майката и детето; след навършване на 7-годишна възраст на детето майката дава съгласие то да напуска страната, придружено само и единствено от баща си през горепосочените периоди, определени за лични отношения между бащата и детето. Майката се е задължила да предостави на бащата всички необходими документи с оглед упражняване на правото на бащата за провеждане на лични контакти с детето, като до навършване на 7-годишна възраст задължително съгласието на майката се изразява в писмена декларация при напускане пределите на страната от детето. Бащата се е задължил чрез съобщение по ел. поща и достоверна дата да посочи датите на самолетните билети, на които детето и евентуално майката при нейно съгласие ще напуснат страната и ще се върнат обратно. Определен е режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17, 00 ч. в петък до 17, 00 ч. в неделя с преспиване в петък и събота вечер в периодите, в които бащата се намира на територията на България. Извън горепосочените периоди режима на лични отношения между бащата и детето може да се промени само по взаимно съгласие на родителите, изразено чрез размяна на ел. поща в рамките на 48 часа или телефонен разговор. Родителите се споразумяват единодушно да направят избор за детска градина и училище на детето, както и за дейност за подобряване и развитие на личните качества на същото. Майката се е задължил минимум веднъж седмично да осигури дистанционен видео-конферентен разговор на детето с бащата и да не уронва пряко или косвено авторитета на бащата пред детето чрез изявления в присъствието на детето, на публични места, както и в социалните мрежи или други дигитални медии. Присъдена е месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, дължима до 25-то число на съответния месец, която бащата да заплаща в полза на детето.
Окръжен съд – Пловдив е взел предвид данните от приетите като доказателства по делото социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] и от Дирекция „Социално попдпомагане“ – [населено място]. Съобразил е направените изявления от бащата в съдебно заседание относно професионалния му живот и честото пътуване по работа извън страната, както и изявеното желание да поддържа активни контакти със сина и да прекарва лятото с него, от друга страна майката е заявила, че отношенията с бившия ? съпруг са сериозно влошени, комуникацията им е трудна, а през времето, когато лятото детето е при баща си, тя не може да общува безпрепятствено и свободно със сина си. Кредитирал е с доверие показанията на разпитаните пред първа инстанция свидетели Д. М. и Х. Д..
За да се произнесе с атакуваното решение, при преценка на фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че е налице основание за изменение в режима. Установил е, че след развода отношенията между родителите са се влошили, което е наложило майката да търси съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ – Х. за осъществяване на контакт с детето през лятото, когато то е било при баща си, а бащата е инициирал образуването изпълнително дело с оглед осигуряване на контактите му с детето. Съобразил е, че ваканциите на учениците са периода, през който те са освободени от обичайните си задължения и ангажименти и имат възможност да прекарват повече време с близките си, да пътуват, да спортуват, да се развличат съобразно с интересите си. Родителите от своя страна обикновено съобразяват платения си отпуск с ваканциите на децата, за да могат да си осигурят пълноценно общуване, поради което в интерес на детето е да има възможност да прекарва продължителни ваканционни периоди както с майка си, така и с баща си, предвид обстоятелството, че общи ваканции не могат да се състоят. При тези съображения съдът е приел, че определеният режим на лични контакти на детето с бащата всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя с преспиване в събота и неделя вечер е адекватен и отговаря на нуждите от общуване на детето на с родителя, комуто не са възложени непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието. Съдът обаче е приел, че е налице основание за изменение на определения режим за лични отношения между детето и родителите му през периодите на Коледната, пролетната и лятната ваканция. Определил е нов режим на лични отношения, като е приел, че той отговаря на потребностите на детето да общува пълноценно и с двамата си родители, включително и през времето на ваканциите.
Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно. В приложеното от И. К. изложение са формулирани два въпроса, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: „Може ли без да се установи и/или наличие на обстоятелствата, визирани в Постановление № 1 от 12.ХI.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС и по-точно т. V във вр. чл. 59, ал. 9 СК да се измени вече определеният със съдебен акт режим на отношения между родител с дете?“ и „Желанието на бащата да е по-близо до детето си и прекарвайки повече време на територията на Република България може ли да бъде основание за измение на определения режим на лични отношения с детето?“. В първия въпрос се съдържа оценъчното съждение на касатора, че не е налице промяна на обстоятелствата, респективно молбата на М. К. К. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК е неоснователна. Изложеното обаче не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, а единствено може да се разглеждане като оплакване по същество на спора. Въззивният съд е приел, че влошените отношения между бившите съпрузи, както и потребностите на детето да прекарва свободното си време с всеки от родители си налага преосмисляне на определения режим на лични отношения и съдът може да го постанови, тъй като е орган, призван да следи за най-добрия интерес на детето. Преценката на касатора, че решаващият извод е неправилен, не подлежи на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Вторият въпрос не е бил разрешаван от въззивния съд. Вече беше посочено защо Окръжен съд-Пловдив намира, че е налице промяна в обстоятелствата, налагаща промяна в режима на лични отношения между страните. Изводът на съда не почива на обстоятелството, че бащата е имал възможност да прекарва повече време на територията на Република България, единствено е отчетено, че при новият режим бащата ще има възможност да планира времето, прекарано в страната, за да осигури пълноценно общуване с детето си. Според касатора по отношение на въпроса „Основанията, посочени в т. V от Постаноелние № 1 от 12.XI.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС изчерпателно ли са посочени?“ се осъществява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос е общо зададен и не се отнася към конкретно правно разрешение на въззивния съд, обусловило крайния резултат, респективно не може да послужи като общо основание за допускане до касационно обжалване. От друга страна не са изложени никакви доводи защо касаторът счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с изложените съображения следва да бъде направено заключението, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Описаните пороци липсват, а субективната преценка на жалбоподателя и несъгласието му с крайния резултат по съществото на спора сами по себе си не могат да обусловят допускането на касационно обжалване. Израз на влошени отношения и неразбирателство между родителите е не само манипулирането на децата, а и други обстоятелства, включително тези отчетни от въззивния съд и посочени по-горе. Безсъмнено почивките и активностите, организирани от бащата имат положителен ефект върху развитието на детето, но майката също има право да прекарва свободното си време през ваканционните периоди с него. Обстоятелствата, наведени в касационната жалба и изложението във връзка с възможността на детето да пътува до САЩ, както и твърденията за неразбирателство по отношение на допълнителните занимания, свързани с физическото и интелектуалното развитие на детето, не са били предмет на делото и съдът не ги е разглеждал при постановяване на атакуваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1235 от 17.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1424/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.