5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 786
гр. София, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2272 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 38984/19.03.2018 г. на „Александрия Травел“ ЕООД, представлявано от управителя А. И., чрез адв. Б. П., против въззивно решение от 07.02.2018г., постановено по възз.гр.д. № 5371/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 15.12.2016 г. по гр. д. № 46303/2016 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от Я. Е. В. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „служител резервации“; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на сумата 9 180 лева със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2016 г. до окончателното изплащане.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1/ налице ли е успешно проведено главно и пълно доказване на законосъобразността на извършен подбор по чл. 329 КТ, когато работодателят е представил пред съда както писмения протокол с резултатите от подбора, така и трудовите досиета на подборираните служители, но не е ангажирал свидетелските показания на лицата, подписали протокола; 2/ задължен ли е съдът при решаването на въпроса за законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ да обсъди и представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в трудовото досие на подборираните работници и служители; 3/ може ли да се приеме, че писменият протокол за извършен подбор по чл. 329 КТ има силата на свидетелски показания, поради което изслушването и на свидетелски показания за установяване на същите факти, отразени в протокола, не се налага, когато не е оспорено авторството на подписите на лицата, подписали документа. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с постановените по реда на чл.290 ГПК – решение № 274/16.03.2016 г. по гр.д. № 5031/2015 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 209/10.10.2017 г. по гр.д. № 4827/2016 г. на ВКС, IV г.о., в които е прието, че достоверността на писмения протокол за извършен подбор се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, включително при съобразяване дали информацията в него е заимствана от други обективни източници – годишни атестации на работника, данни от личното му трудово досие.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Ответната страна по жалбата – Я. Е. В. – не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е посочил, че ищцата Я. В. е заемала длъжността „служител резервации“ при ответника „Александрия Травел“ ЕООД, като трудовият й договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата със заповед № 30/19.06.2016 г. на управителя на ответното дружество. Заповедта е връчена на служителката на 21.06.2016 г. Съдът е приел, че от ангажираните по делото доказателства се установява действителното съкращаване на щата за длъжността „служител резервации“ – бройките в дружеството са намалени от три на две; че решението за съкращаване е взето от компетентен орган и към датата на връчване на заповедта е било в сила новото щатно разписание. За да уважи предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ, въззивната инстанция е посочила, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил в процеса законосъобразното извършване на задължителния в случая подбор измежду трите служителки, заемащи една и съща длъжност. При извършеното от страна на ищцата оспорване на представения по делото протокол от 16.06.2016 г. и резултатите в него от проведения подбор, въззивният съд е посочил, че работодателят е бил длъжен да ангажира доказателства, включително и гласни, с които да установи, по безспорен начин, че предпочените да останат на работа служители са с по-висока квалификация и работят по-добре от Я.В.. В тази връзка е счетено, че нито от протокола за подбор, нито от другите писмени доказателства, може да се установи, че ищцата се е справяла с работата си по-незадоволително от другите две служителки – по делото не са налице конкретни данни, които да обосноват мотивите на работодателя при формиране на преценката му за по-ниското ниво на справяне с работата от страна на ищцата, в сравнение със служителите, чиито трудови договори не са прекратени. С тези решаващи мотиви е направен извод, че задължителният в случая подбор е извършен от работодателя незаконосъобразно, което опорочава уволнителната заповед. Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ са счетени за основателни и са уважени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че по поставените в изложението на касатора правни въпроси, касаещи доказването в процеса на законността на извършен от работодателя подбор по чл.329, ал.1 КТ, не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 КТ за селектиране на жалбата.
Константно ВКС е приемал /ТР№3/2012г. на ОСГК, решение № 109/ 21.05.2013 г. по гр.д. № 1756/ 2011г. ІV г.о., решение № 107/18.02.2010г. по гр.д. № 3293/2008г. ІV г.о. на ВКС, решение № 65/26.02.2015 г. по гр. д. № 5184/2014 г., IV г. о. и др./, че преценката на работодателя по чл.329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329 ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии. Съдът проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.
На следващо място, безпротиворечиво ВКС е приемал, че работодателят може да извърши подбора по чл.329, ал.1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. В процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително протоколи от работата на помощните комисии. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т.ч. и при отчитане дали информацията в тях е черпена от други обективни източници. При оспорване от страна на уволнения работник на факта на законното извършване на подбора, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола с всички допустими доказателствени средства, включително чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. / в т.см. – решение № 274/16.03.2016 г. по гр.д. № 5031/2015 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 209/10.10.2017 г. по гр.д. № 4827/2016 г. на ВКС, IV г.о., на които се позовава касаторът/.
В случая, със заповед на работодателя е била назначена комисия за извършване на подбора и са одобрени показатели за оценка на служителите, в съответствие с основните критерии по чл.329 ал.1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата. При формиране на извода си за незаконосъобразност на извършения подбор, въззивната инстанция е обсъдила представените от работодателя писмени доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като приложеният протокол за подбора е ценен като частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Въз основа на представените по делото доказателства е направен извод, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване обективното съответствие на дадените в протокола за подбор оценки с действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на работата. Формираната за нея оценка е най-ниска в сравнение с останалите две служителки, но нито от протокола за подбор, нито от представените по делото лични трудови досиета, може да се установи, че предпочетените да останат на работа лица са с по-висока квалификация и работят по-добре от ищцата. Конкретни данни за нивото й на справяне с работата не се съдържат в протокола за подбор /оценките са само цифрови и са оформени в табличен вид, без други мотиви /, нито такива данни могат да се извлекат от трудовите досиета, доколкото в тях няма атестационни формуляри, нито някаква обективна информация за отношението на подборираните служителки към възложените им трудови задължения, респ. за дисциплинарното им минало.
Възприетото в обжалваното решение не противоречи разрешенията, възприети в задължителната и трайната практика на ВКС по приложението на нормата на чл.329, ал.1 КТ, поради което не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.02.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 5371/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.