О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№109
гр.София, 11.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2769 по описа за 2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, подадена чрез процесуален представител старши експерт-юрист Д. Н., срещу въззивно решение от 11.03.2019г. по гр.д.№5660/2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която след отмяна на решение от 09.11.2017 г. по гр.д. № 6515/2015 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, предявен от Министерство на отбраната срещу „Мултифорс А.С.“ ЕООД за обезщетение от неизпълнение на договорно задължение по осигуряване на охрана, възникнало по договор за охрана № ВИ-54- 95/30.06.2009 г., в частта за сумата от 6 517,28 лв. с ДДС, претендирана като обезщетение от липса на бракувани акумулатори, настъпила в склад № 26 през март 2013 г. поради нерегламентирано посегателство, която сграда, съставлява част от сградите в охраняван обект 1479- складова база, летище и БПРС в гр. Стара Загора, състоящ се от 165 сгради и с площ 2198,23 дка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2013 г. до 09.02.2015 г., съставляваща 988,79 лв. от предявения общ размер от 991,69 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е оставен без разглеждане евентуалния иск предявен от Министерство на отбраната срещу „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6 517,28 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор № УД 12- 42/31.10.2012 г, ведно с претенциите за лихва за забава върху тази част от главницата за периода от 05.08.2013 г. до 09.02.2015 г., са отхвърлени предявения от Министерство на отбраната срещу „Мултифорс А.С.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата над 18,19 лв. с ДДС /представляваща обезщетение за липси от втулка биелна – 11,64 лв. с ДДС и рулетки- 6,55 с ДДС/ до пълния предявен размер от 6 535,47 лв, ведно с претендираната законна лихва за сумата над 2,90 лв. до пълния предявен размер от 991,69 лв. за периода от 18.07.2013 г. до 09.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите за отхвърлената част от главницата и е отхвърлен предявения от Министерство на отбраната срещу „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6517,28 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор № УД 12- 42/31.10.2012 г. за липси от бракувани акумулатори, ведно със законна лихва върху тази част от иска /956,05 лв./ за периода от 05.08.2013 г. до 09.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за отхвърлената част от главницата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Мултифорс А.С.“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Д. С., изразява становище за недопустимост на касационната жалба, за липса на основания за допускане на касационно обжалване и евентуално за нейната неправилност. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба „Снабдяване и търговия МО” ЕООД взема становище за недопустимост на касационната жалба, за липса на основания за допускане на касационно обжалване и евентуално – за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК / в приложимата редакция ДВ, бр. 86/2017 г./.
Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД, вр. с чл. 2, ал.1, вр. с чл. 7, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност, с цена 6535,47лв., определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК / в приложимата редакция ДВ, бр. 86/2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. В случая едната от страните по правоотношението, от което произтича спора, има качеството на търговец, поради което и договорът за организиране и осъществяване на денонощна въоръжена охрана, сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, респ. договорът за временно съхранение /без охрана/ и оперативен отчет на материални активи, сключен с евентуалния ответник, представляват търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.1 ТЗ. Последователна е съдебната практика, че когато исковата претенция е с предмет, право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, или последиците от прекратяването, делото следва да се квалифицира като търговско, поради което преценката за допустимост на касационния контрол е с оглед законоустановения минимум от 20 000 лева. Този извод не се променя от обстоятелството, че делата, образувани по предявения иск, в това число и делото пред ВКС, са образувани като граждански, а не като търговски. Понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК е по-широко от „търговски спор” и спор за вземане, произтичащо от търговска сделка. Критерий за определяне на делото като търговско е неговият предмет, а не процесуалноправният ред, по който се разглежда делото, поради което, дали производството по чл.79 ЗЗД ще се развие по реда на особеното производство по търговски спорове или по общия исков ред, е ирелевантно за определяне на вида на делото по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане. На ответника по касация „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД
следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. Ответникът по касация „Мултифорс А.С.“ ЕООД не е представил доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№55750/24.04.2019г., подадена от Министерство на отбраната срещу въззивно решение от 11.03.2019г. по гр.д.№5660/2018г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати на „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД, ЕИК 129004631 сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: