О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35
София, 14.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2645 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. Ц., чрез адв. К. Димова, против решение №89/26.02.2018 г. по възз.гр.д. № 56/2018 г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 1792/12.12.2017 г. по гр.д. № 6978/2017 г. по описа на Районен съд – Русе, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от М. И. Ц. против ОУ „Васил Априлов“, [населено място] за отмяна на заповед № 1374/28.08.2017 г. на Директора на ОУ „Васил Априлов“, [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител начален етап на основано образование – I-IV клас“, както и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6 240 лв., дължимо в периода от 28.08.2017 г. до 28.02.2018 г.
Касаторът счита, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално на основание чл. 280, ал. 1,т. 1 и т.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация ОУ „Васил Априлов“, [населено място], чрез адв. П. И.. Изразено е становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на III г.о. отделение на ГК на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:
Окръжен съд – Русе се е постановил решение като въззивна инстанция по предявените от М. И. Ц. против ОУ „Васил Априлов“, [населено място], обективно кумулативно съединените искове за отмяна на уволнението ?, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, вследствие на незаконното уволнение. Произнесъл се по същество на спора, като е приел, че спорно между страните е приложението на материалния закон и дали разпоредбата на чл. 69в КСО, чиито предпоставки не са спорни по делото, дава възможност на работодателя да прекрати трудово правоотношение с учител на основание т.нар. „ранно пенсиониране“ или такова право може да бъде упражнено само в общия случай по чл. 68 КСО. Окръжен съд-Русе е счел, че при прекратяване на трудово правоотношение с учител работодателят може да съобрази както общата, така и специалната норма. Приел е, че законодателните изменения, изразяващи се в отмяна на § 5/отм./ ПЗР на КСО и инкорпорирането на съдържащото се в него правило в чл. 69 в КСО не дават основание за различно разрешение. Съдът е намерил релевираното оплакване за дискриминация за несъстоятелно, доколкото не са налице никакви факти, обосноваващи твърдението на служителката. Извод за неоснователност е направен и по отношение на довода за злоупотреба с право при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
По въпроса относно възможността за пенсиониране при условията на чл. 69в КСО /преди влизане в сила на чл. 69в КСО на 01.01.2016 г. – разпоредбата на § 5 ПЗР на КСО/ дава ли право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ или това право може да се упражни само от служителя – учител е налице произнасяне на ВКС в решение № 58/29.05.2018 г. по гр.д. № 1544/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., разрешението в което се възприема от настоящия състав. Прието е, че съобразно предходна практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК /решение № 22/23.02.2010 г. по гр.д. № 3810/2008 г., III г.о., решение № 321/03.05.2010 г. по гр.д. № 377/2009 г., III г.о., решение № 33/09.03.2010 г. по гр.д. № 2280/2008 г., решение № 220/20.04.2010 г. по гр.д. № 4691/2008 г., решение № 656/26.10.2010 г. по гр.д. № 1912/2009 г., III г.о., решение № 396/20.03.2010 г. по гр.д. № 1324/2009 г., III г.о., решение № 90/15.02.2008 г. по гр.д. № 337/2010 г., IV г.о., решение № 584/02.11.2010 г. по гр.д. № 1679/2009 г., IV г.о., решение № 373/23.07.2014 г. по гр.д. № 3003/2013 г., IV г.о., решение № 222/01.07.2011 г. по гр.д. № 258/2010 г., IV г.о., решение № 152/27.04.2011 г. по гр.д. № 957/10, III г.о. , решение по гр.д. № 2280/2008 г., III г.о., решение по гр.д. № 1169/2009 г., III г.о., решение № 408/11.10.2011 г. по гр.д. № 1657/2010 г., IV г.о., решение № 712/21.12.2010 г. по гр.д. № 1132/2009 г., IV г.о., решение по гр.д. № 1847/2009 г., III г.о./ при прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ изискването за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се съобрази както с общата разпоредба на чл. 68 КСО, така и със специалната норма на чл. 69в КСО /нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, като право на работодателя е да прецени, коя от двете норми да приложи и това негово право не подлежи на съдебен контрол. Аргументите за приетото разрешение са, че придобиването на правото на пълна пенсия е уредено в разпоредбата на чл. 68 КСО, където са уредени две хипотези – право на пълна пенсия и право на намалена пенсия. По отношение на учителите е предвидена специална хипотеза в чл. 69в КСО /нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г./, според която учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст 57 години и 10 месеца за жените и 60 години и 10 месеца за мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година. С влизане на новата разпоредба чл. 69в КСО в сила се отменя § 5 от ПЗР на КСО, който уреждаше по сходен начин специалната хипотеза за придобиване право на осигурителен стаж и възраст от учителите. С изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, обн. с ДВ бр. 25 от 16.03.2001 г., законът е изоставил изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост /както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и е включил в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба, и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10, се извършва по преценка на работодателя, дава основание да се приеме, че работодателят разполага с правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение с учител при придобито от последния право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69в КСО /в сила от 01.01.2016 г./. Преценката за прекратяване на трудовото правоотношение поради упражняване правото на пенсия е предоставена не само на учителя, но и на съответния работодател при наличие на предпоставките в чл. 69в КСО, независимо, че лицето не е придобило право на пълна пенсия. Право на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи – чл. 68 КСО или чл. 69в КСО и това негово право не подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебната проверка е единствено фактът дали са спазени изискванията /налице ли са предпоставките/, предвидени в общата или в специалната норма. В случай въззивният съд изцяло се е съобразил с трайната практика на касационната инстанция. Отговорът на въпроса не зависи от промяната на цифровото изречение на нормативната разпоредба по § 5 КСО, респ. чл. 69 в КСО, а от предприето още през 2001 г. разрешение от страна на законодателя в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ в смисъл, че прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя може да бъде осъществено и без да е възникнало право на пълна пенсия за осигурителн стаж и възраст на работника или служителя. Липсва основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на което се позова касаторът, за да се приеме, че касационно обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89/26.02.2018 г. по в. гр. д. № 56/2018 г. на Окръжен съд – Русе.
Оределението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: