1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр. София, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 247 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийски университет „Свети Климент Охридски“, представляван от ректора проф. А. Г., чрез юрисконсулт Г. К., срещу въззивно решение № 6322/ 11.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 5004/2018 г. на Софийски градски съд. С обжалвания съдебен акт са уважени предявените от Б. А. Георгиева искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със Заповед № РД-25-14/ 27.04.2017 г. на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „доцент”, в катедра „Мехатроника, роботика и механика“ във Факултет по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Жалбоподателят сочи, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и липса на мотиви. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което претенциите на ищцата да бъдат отхвърлени.
Представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК преповтаря съдържанието на касационната жалба и съдържа само оплаквания по съществото на спора, без да е формулиран конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната страна по жалбата – Б. А. Г., представлявана от адв. Й. У., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за длъжността „доцент”, катедра „Мехатроника, роботика и механика“ във Факултет по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, прекратено на 10.05.2017 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, едностранно от работодателя със Заповед № РД-25-14/27.04.2017 г., поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Връчването на заповедта за уволнение на ищцата и отказът й да я получи на 10.05.2017 г. са удостоверени с подписите на двама свидетели. Наказанието е наложено за допуснати от ищцата нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т.7, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 9 и т. 10 КТ – увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, изразяващи се в извършено на 30.01.2017 г. разбиване на три броя врати на кабинети, намиращи се във Факултета по математика и информатика, повреждане на компютър на преподавател във ФМИ и в изхвърлянето на 01.03.2017 г. в коридора на сградата на цялата налична в стая 13А техника, оборудване и материали на катедра „Мехатроника, роботика и механика“. В мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение е посочено, че с оглед изпратените от ищцата електронни съобщения до студенти, преподаватели във ФМИ и до ректорското ръководство, в които е изразено отрицателното й мнение за личността на проф. Н. П., Б. Г. е нарушила задължението си да се отнася с уважение към честта и достойнството на колегите си, съгласно изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 2, т.4 и т. 5 от Правилника за устройството и дейността на СУ „Св. Климент Охридски“.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарната процедура, уредена в чл.193 – чл. 195 КТ, е спазена от работодателя – наказанието „дисциплинарно уволнение” е наложено след изискване на писмените обяснения на служителя, с мотивирана писмена заповед, издадена в законоустановения срок и от компетентен орган, в която са посочени нарушителят, нарушението, датите на извършване, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че оспорената заповед за уволнение е незаконосъобразна, тъй като по делото работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил по безспорен начин ищцата да е извършила на 30.01.2017 г. и 01.03.2017 г. описаните в т.1 и т.2 от заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Анализирайки показанията на свидетеля Б., съдът е посочил, че лицето не е очевидец на събитията и няма преки впечатления за станалото на въпросните дати, а твърденията му, че ищцата е признала извършеното пред деканското ръководство на ФМИ, също не почиват на лични възприятия. В тази връзка е посочено, че представеното по делото удостоверение от 14.02.2017 г., издадено от Началника на 4-то РУ-СДВР, се установява единствено образуването на преписка по подаден от доц. Т. П. сигнал за 3 бр. разбити на 30.01.2017 г. врати на кабинети във ФМИ и повреден компютър, но без данни за извършителя на това деяние. Обсъдени са и приетите копия от електронни съобщения, изпратени от ищцата до нейни колеги – преподаватели във ФМИ, съдържащи информация за намеренията й да извърши инвентаризация на вещите в нейния кабинет, но е счетено, че те също не установяват на 01.03.2017 г. Б. Г. да е увредила имущество на работодателя, изхвърляйки в коридора на сградата наличната в стая 13А техника, оборудване и материали на катедра „Мехатроника, роботика и механика“.
За установено и доказано е прието само нарушението, изразяващо се в изпращането на електронни съобщения от ищцата до преподаватели във ФМИ и до ректора на СУ „Св. Климент Охридски“, съдържащи обидни думи и унизителни твърдения за конкретен колега от академичния състав на факултета. Прието е обаче, че тежестта на това нарушение не обосновава налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“. По тези съображения предявените от Б. Г. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са счетени за основателни и са уважени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК допускането на касационния контрол е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, по отношение на който са налице специалните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК за селектиране на жалбата. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с касационните основания за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Съгласно приетото по т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изложението съдържа единствено оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като преповтаря в голямата си част доводите от касационната жалба, отразяващи несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда. Бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, не може да обоснове селектирането на жалбата. Развитите доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат в производството по чл.290 ГПК, а не в стадия на селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалваната част, такива не могат да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не могат да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение), или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6322 от 11.10.2018 г., постановено по възз.гр.д.№ 5004/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.