О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№273
гр.София, 09.04.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3532 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Л. Я., чрез процесуален представител адв.Т., срещу въззивно решение от 05.04.2019г., постановено по в.гр.д.№5929/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.06.2018г. по гр.д.№16750/2015г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от В. Л. Я. срещу Р. В. Т., К. А. Т. и „Банка Пиреос България“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи, също, че следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като разрешения във въззивното решение са в противоречие с практиката на съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК /каквото основание за допускане на касационно обжалване не е приложимо в действащата редакция на чл.280, ал.1ГПК – изм. ДВ, бр.86 от 27.10.2017г., към момента на подаване на касационната жалба/.
Ответникът по жалбата „Банка Пиреос България“ АД, чрез процесуални представители адв.Д. и юрк.Т., оспорва наличето на основание за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата Р. В. Т. и К. А. Т..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. Л. Я. срещу Р. В. Т., К. А. Т. и „Банка Пиреос България“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл.167, ал.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 72/2008г.,с който Р. В. Т. и К. А. Т. са учредили в полза на „Банка Пиреос България“ АД ипотека върху поземлен имот, находящ се в [населено място], Район „П.“, мест.“М.“, целият с площ от 4120 кв.м. , подробно описан, заедно с всички подобрения в имота.
Ищецът поддържа, че е придобил процесния имот през 2007 год. чрез подставени лица-първите двама ответници по иска, като за привидността на тази сделка последните са подписали обратно писмо /contre lettrе/, в което са декларирали, че при покупката на имота са действали като негови подставени лица. Без неговото знание и съгласие през 2008 год. първите двама ответници са ипотекирали в полза на банката-третия ответник по иска описания имот за обезпечение по банков кредит.
Ищецът поддържа,че тази ипотека е нищожна, тъй като Р. В. Т. и К. А. Т. не са били собственици на описания имот към датата на ипотекирането му.
Въззивният съд е приел, че твърдяната симулация не се разкрива изцяло, доколкото единия ответник, който е и един от собствениците на процесния имот-К. А. Т. е оспорил чрез упълномощен процесуален представител иска още пред първата инстанция, а и пред въззивната, а видно от съдебно-почерковата експертиза и от обясненията на вещото лица в съдебно заседание, не се установява Кр. Т. да е подписвал като „Декларатор“ соченото от ищеца за разкриващо симулацията „обратно писмо“. Посочено е от съда, че „обратното писмо“ като вид частен документ няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК за третите лица. Това не изключва възможността този документ да е съставен за целите на процеса при липсата на такава достоверна дата за всички трети лица, вкл. и за банката-третия ответник по иска. Подчертано, че не се доказва единия от собствениците на имота К. Т. да е подписвал изобщо обратното писмо, а и той оспорва иска, докато другият собственик – Р. Т. не взима никакво становище в процеса.
Що се отнася до аргумента във въззивната жалба, че било установено със сила на пресъдено нещо, че процесния имот е собственост на В. Я., а именно – чрез Решение от 08.11.2015 г., постановено по гр.д. № 14843/2014 г. на СГС, I-9 състав /влязло в законна сила/, съдът е изтъкнал, че исковата молба, по която е образувано гр.д. № 14843/2014 г. на СГС, I-9 състав е вписана значително по-късно след вписването на договорната ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД; решението на СГС е било постановено „неприсъствено“, а в първоинстанционното производство са приложени и доказателства, че същото е оспорено по извънредния способ по чл. 303 и сл. от ГПК от К. Т. поради нередовна процедура по призоваване, тъй като същият е живеел в Англия и изобщо не е разбрал за същото; в производството по гр.д. № 14843/2014 г. на СГС „Банка Пиреос България“ АД не е участвала в никакво качество и по аргумент от чл. 298, ал. 1 ГПК то не рефлектира в нейната правна сфера.
Въззивният съд е изложил съображения, че при учредяването на ипотеката кредитната институция се е ръководела от представения документ за собственост за имота на името на ответниците Т., като не е имало никакви данни, че те са придобили същия за друго лице, за негова сметка и т. н. Поради това е прието, че се касае за добросъвестно придобиване на права, що се отнася до учредената ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД. Към момента на учредяване на обезпечението, ответниците Т. са се легитимирали като собственици на имота надлежно и правата на ипотекарния кредитор се пазят от реда на вписването на процесната ипотека /относно правата, които тя дава на обезпеченото с нея юридическо лице/.
Посочено е, че дори и да се приеме, че сделката по покупко-продажба от 08.06.2007 г., е изцяло или отчасти симулативна, то няма как да бъде уважен отново иска за обявяване на ипотеката за нищожна по следните причини:
В няколко случая законът предвижда при вписването на исковите молби изключения от принципа за оповестителното действие на вписването, при които установяването на нищожността, унищожаването, развалянето или отмяната не може да засегне правата на третите лица, на които е прехвърлен имота или учредено съответното право /в случая – учредена ипотека/ преди вписването на исковата молба. В тези хипотези се проявява т.нар. „оповестително-защитно“ действие на акта, от който произтича правото на третото лице. И обратно – ако актът, от който третото лице черпи правата си, е вписан след вписване на исковата молба, обратното действие на нищожността, унищожаването, развалянето или отмяната, ще има сила и спрямо него. Такива случаи са например – искова молба за унищожаване поради крайна нужда /чл. 33 ЗЗД/; искова молба за разваляне на двустранен договор поради неизпълнение /чл. 87, ал. 3 ЗЗД/, искова молба за обявяване на относителна недействителност на сделки, които увреждат кредитора по чл. 135 ЗЗД, искова молба за отмяна на дарение по чл. 227 ЗЗД и т.н. Такова оповестително-защитно действие има и вписването на исковата молба за разкриване на симулация по чл. 17, ал. 2 ЗЗД.
Прието е, че настоящият казус е именно такъв – Я. се стреми да разкрие симулацията, като твърди, че покупко-продажбата на процесния имот е такава симулативна сделка, тъй като ответниците Т. са придобили имуществото вместо него, за негова сметка и с негови парични средства. От друга страна обаче няма спор между страните по делото, че ипотеката върху процесния имот е вписана в имотния регистър много преди вписването на исковата молба на Я. по делото за разкриване на симулацията. Затова, дори и да се приеме, че се касае за такава симулативна сделка /а съдът не счита, че това е така/, то правата на третите лица /в случая – ипотечното право, учредено в полза на „Банка Пиреос България“ АД / се пазят по силата на закона – чл. 17, ал. 2 ЗЗД – и не могат да бъдат засегнати, като отпаднат с обратна сила, дори и при уважаване на иска за разкриване на симулацията. Изложени са съображения, че действително, за да се прояви действието на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД се изисква придобиването на тези права от третото лице да е било добросъвестно, но в случая не се установява недобросъвестност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следния въпрос: „Нищожна ли е ипотека, учредена от лице, което не е собственик на имота към датата на учредяването й“.
По отношение на поставения от касатора въпрос не е изпълнено някое от сочените от касатора допълнителни основания за допускане на касационно обжалване.
По поставения въпрос въззивното решение не е постановено в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС. В съответсвие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че ипотека, учредена от лице, което не е собственик на имота към датата на учредяването й, но е приел, че по конкретното дело искът за обявяване на ипотеката за нищожна на това основание, тъй като ищецът не е провел успешно даказване на твърденията си, че сделката по покупко-продажба от 08.06.2007 г. е изцяло или отчасти симулативна, като съдът е изложил и допълнителни съображения, че дори и да се приеме, че сделката по покупко-продажба от 08.06.2007 г., е изцяло или отчасти симулативна, то няма как да бъде уважен отново иска за обявяване на ипотеката за нищожна по причини, подробно изложени във въззивното решение.
Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Липсва обосновка и на последното от сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, а и настоящият съдебен състав не намира да е налице такова.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК предпоставя наличие на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав не намира това основание в случая да е налице.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.04.2019г., постановено по в.гр.д.№5929/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: