1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
гр. София, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3550 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. С., представляван от адв. Н. Я., срещу въззивно решение № 2600/26.04.2018 г. постановеното по възз.гр.д.№ 9711/2017 г. на СГС, с което е потвърдено решение №12474/19.01.2017 г. по гр.д.№75205/2015 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Политическа партия „ГЕРБ“ дължи на ищеца сумата 23 400 лева неустойка за месеците април, май, юни и юли 2014 г. по договор за наем от 18.03.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44862/2014 г. по описа на СРС.
В жалбата се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – отменителни касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са преповторени доводите на касатора за неправилност на въззивното решение. Доколкото са поставени въпроси, в едната си част те са общо теоретично зададени и без конкретна връзка със спора (напр. – „допустимо ли е ограничаването и непризнаването на договорната смобода на страните”; „кой е моментът на прекратяване на договорните отношения”). В другата си част въпросите са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, защото са аргументирани с оплаквания за неправилен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, необоснованост на изводите на въззивния съд, допуснати процесуални нарушения при обсъждането на фактите и изложените от страните твърдения, доводи и възражения; неправилно възприети фактически констатации и необоснован краен извод за неоснователност на претенцията на ищеца.
Ответната страна по жалбата в срока за отговор не е представила такъв и не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че между страните е възникнало и е съществувало валидно наемно правоотношение, по което ищецът като наемодател (един от наемодателите) е предоставил на ответника – наемател ползването на описания в договора недвижим жилищен имот за времето от 20.03.2013 г. до 20.02.2014 г. Прието е, че при липсата на изявление на някоя от страните за развалянето на договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, или за прекратяването му към 20.02.2014 г., наемното правоотношение се е трансформирало от срочно в безсрочно при условията на чл.236, ал.1 ЗЗД. Установено е още, че и след 20.02.2014 г. ползването на процесния имот от страна на наемателя е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, както и че последният е приемал плащането на договорената наемна цена за обекта до освобождаването и връщането му на 31.07.2014 г., за което е съставен констативен протокол по чл.569, т.3 вр. чл.593 ГПК. Обсъждайки събраните по делото доказателства, разменената между страните кореспонденция и предприетите от тях фактически действия след 20.02.2014 г., съдът е приел, че действието на договора е продължено по тяхно взаимно съгласие до 31.07.2014 г., когато наемното правоотношение е прекратено. До тази дата, поради валидното трансформиране на срочния наемен договор в безсрочен, за ответника – наемател не се е породило задължение да върне наетата вещ, поради което и за ищеца – наемодател не е възниквало правото да получи уговорената в договора (чл.7.1) неустойка за забавено изпълнение на задължението за предаване на имота.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
В изложението на касатора липсват изведени правни въпроси с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които страната да е обосновала наличието на някоя от специалните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Изложението фактически преповтаря доводите в касационната жалба за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за допуснати процесуални нарушения във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, доводи и възражения на страните, респ. и за необоснованост на направените изводи относно липсата на предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Многократно в практиката си ВКС е разяснявал, че обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл.280 ал.1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл.281 ГПК. Приложените от касатора копия от съдебни решения на състави на ВКС не могат да бъдат съобразявани, тъй като липсва изведен конкретен правен въпрос, в контекста на който разрешенията в тях биха могли да бъдат обсъждани.
Поддържаното от касатора основание за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.2, пр.3 -то ГПК също не е налице. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане до касация, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, или необоснованост. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост, които имат за последица постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилно е решение, при което законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща правна норма. Очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК е и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната и правна логика.
Изтъкнатите в изложението към касационната жалба пороци на въззивното решение не обосновават наличието на очевидна неправилност. Видно от съдържанието на въззивния акт, съдът е счел, че в случая отношенията между страните след 20.02.2014 г. се уреждат от общото правило на чл.236, ал.1 ЗЗД, според което – след изтичането на договорения срок на действие на наемния договор, когато ползването на вещта от наемателя продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за трансформиран в безсрочен. На тази база, като е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, съдът е изградил своите фактически и правни изводи, изложени в мотивите на решението. Решаващият извод на съда, че искът за заплащане на мораторна неустойка е неоснователен, поради отсъствие на забава (за сочения период) от страна на наемателя да върне вещта по един трансформиран в безсрочен наемен договор, не е произнесен в явно противоречие с материалния закон или с правилата на формалната логика. Несъгласието на касатора с анализа и оценка на доказателствата от страна на въззивния съд и оспорването на обосноваността на изводите, каквито доводи съдържа изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не е предмет на производството по чл.288 ГПК и не е основание за допускане на касационния контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2600 от 26.04.2018 г. постановено по възз.гр.д.№ 9711/2017 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.