1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. София, 10.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора………………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3658 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Й. от [населено място], чрез адв. Д. Б., срещу въззивно решение № 747 от 14.06.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1172/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 994/31.03.2017 г. по гр.д.№16646/2016 г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Й. Й. срещу Университета по хранителни технологии /УХТ/ – гр. Пловдив иск за сумата 11 839,75 лева, представляваща трудово възнаграждение за отработени от ищеца наднормени часове учебна аудиторна дейност за учебните години 2013 г. – 2014 г., 2014 г. – 2015 г. и 2015 г. – 2016 г.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Моли се за неговата отмяна и за постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Ответната страна – Университет по хранителни технологии–гр.Пловдив, представляван от адв. Е. Захариев, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
С определение № 361/19.04.2018 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за правното значение на приетите с правилниците на висшето учебно заведение правила за нормативна заетост на академичния състав и заплащане на отчетената наднормативна учебна дейност, при предявен от преподавател, работещ по трудово правоотношение във висше учебно заведение, иск за заплащане на трудово възнаграждение за отработени наднормени часове учебна дейност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по изведения правен въпрос приема следното:
Висшите училища се ползват с академична автономия /чл. 19, ал. 1, изр. 1-во ЗВО/, която включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище /чл. 19, ал. 3 ЗВО /.
Академичното самоуправление се изразява в изброените в чл.21, ал.1 ЗВО права и свободи, част от които са правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон. За реалното осъществяване на академичното самоуправление, нормата на чл.37 ЗВО предоставя на всяко висше училище правото да регламентира с Правилник за дейността на висшето училище и други негови правилници всички въпроси на устройството и дейността му, които не са уредени в закона.
Правното действие на приеманите от съответното висше учебно заведение правилници е ограничено в рамките на академичната му общност. В мотивите на решение № 11/05.10.2010 г. по к. д. № 13/2010г. Конституционният съд посочва, че правилниците на висшите училища и на научните организации са особени вътрешни актове, които са задължителни за колективите им, като целта им е да организират различни аспекти на тяхната учебна и научна дейност, съобразно първичната правна уредба, съдържаща се в закона. Разяснено е, че на основата на законовите норми, могат да се създават други специфични изисквания по отношение на вътрешната организация и дейността на съответните образователни и научни институции като се регламентират въпросите, които не са обхванати от закона. В този смисъл, правилниците на висшето училище са ненормативен източник на право / по арг. от чл.1а от ЗНА /- особен вътрешен акт, който съдържа правила за поведение, задължителни за това висше училище, за неговите органи, за неговия академичен състав, както и за всеки гражданин, който иска да стане част от този академичен състав. Правилниците са вътрешни актове на частна администрация, които регламентират права, задължения и свободи на персоналния състав на юридическото лице и на всеки негов бъдещ член.
Съгласно чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗВО, в съответствие с принципа на академичната автономия, висшето училище има право в правилник да определя работното време на членовете на академичния състав, обема и вида на учебните и другите им задължения, условията за тяхното изпълнение, както и да поставя и други допълнителни условия или изисквания. Предвид изложеното, приетият от висшето училище правилник, с който се установяват правила и нормативи за формиране, планиране и отчитане на общата нормативна заетост на академичния състав е вътрешен акт със задължително по отношение на академичната му общност действие.
Според чл.15, ал.2 ЗРАСРБ и чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗВО, длъжностите на членовете от академичния състав се заемат по трудово правоотношение, като препращата норма на чл. 59 ЗВО предвижда, че за неуредените в ЗВО въпроси се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ. Съгласно чл. 92 от ЗВО правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища се определят с акт на Министерския съвет, но такъв акт до момента не е приет, поради което съответно приложение намира общата регламентация по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Спецификата на работата на преподавателите във висшето училище и различните компоненти, от които се формира общата им нормативна заетост /учебна дейност, учебно-методическа и научноизследователска дейност/, обуславят особеностите в организацията на работното време, както и в отчитането и заплащането на труда. В този смисъл, разпоредбите на правилника, касаещи планирането, формирането и реда за отчитане на индивидуалната нормативна заетост на всеки преподавател, както и условията, при които се дължат други допълнителни трудови възнаграждения за отчетената за определен период над норматива дейност, в т.ч. и размерите на тези възнаграждения, имат значението на „вътрешни правила” по смисъла на субсидиарно приложимите чл. 242, чл. 244 КТ, чл.13, ал. 1, т. 4 и чл. 22, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна, поради следните съображения:
С въззивното решение е прието, че Й. Й. е заемал академичната длъжност „професор” и е работил в Университет по хранителни технологии – гр. Пловдив по трудов договор като преподавател в катедра „Икономика на хранителната индустрия“ на Стопанския факултет. С исковата си молба ищецът е заявил претенция за заплащане на сумата общо 11 839,75 лв., представляваща отчетени над установения с приетия Правилник на УХТ норматив часове учебна дейност за три поредни учебни години, както следва: за учебната 2013 г. / 2014 г. – сумата 5 215 лева, равняваща се на 1 043 отработени наднормени часа; за 2014 г./ 2015 г. – сумата 4 881 лева, равняваща се на 976,20 наднормени часа; за 2015 г. /2016 г. – сумата 1 743,75 лева, съответстваща на 348,7 наднормени часа.
Въззивният съд е посочил, че съгласно сключения между страните трудов договор е уговорено служителят да работи на пълен 8-часов работен ден, при петдневна работна седмица. С действащия за процесния период Правилник за общата нормативна заетост на академичния състав на Университета за хранителни технологии са уредени правила, касаещи формирането, планирането и отчитането на общата нормативна заетост и реда, условията и размерите на допълнителните възнаграждения за отчетените от преподавателя часове учебна дейност над установения норматив. За изследвания период 2013 г. – 2016 г. правилникът предвижда, че пълното работно време за една година се приравнява на 1 600 часа труд /чл. 1, ал. 4/, като са определени отделни нормативи за различните дейности на преподавателите, формиращи общата им заетост – учебна дейност /р. ІІ-ри/, учебно-методическа дейност /р. ІІІ-ти/ и научно-изследователска дейност /р. ІV-ти/. За всяка от тези дейности правилникът определя отделен норматив от часове за една година. За учебната дейност е приет норматив от 360 часа учебна аудиторна дейност и 100 часа извън аудиторна учебна дейност. С чл.14 от Правилника е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение до 1,5 пъти за учебна аудиторна дейност, отработена и отчетена над определения норматив от часове. Превишаването на норматива над този размер е прието, че не се заплаща /чл.14, ал.4/.
По делото не е имало спор, че на ищеца са изплатени допълнителните трудови възнаграждения за трите години в размерите, в които работодателят е поел задължение да го прави. При тези данни, въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца е неоснователна. Посочил е, че в случая искът е за присъждане на допълнително трудово възнаграждение, което съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 НСОРЗ може да се договори с индивидуалния трудов договор, с КТД или с вътрешните правила за работната заплата на съответното предприятие. В случая, работодателят е определил да плаща допълнително възнаграждение само за наднормативна заетост на академичния състав за аудиторна учебна дейност до 180 часа. Начина на определяне на размера на това допълнително плащане е правомощие на работодателя и не подлежи на съдебен контрол, поради което ограничаването на размера му до 1,5 пъти с правилото на чл. 14, ал. 4 от Правилника не влиза в противоречие със съответните трудовоправни норми за възмездност на труда на работника или служителя.
Предвид дадения по-горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила.
Съгласно сключения между Университета по хранителни технологии- гр. Пловдив и Й. Г. Й. трудов договор и допълнително споразумение, ищецът е заемал академичната длъжност „професор” в Стопански факултет, катедра „Икономика на хранителната индустрия”, при уговорено пълно 8 – часово работно време и петдневна работна седмица, а трудовото му възнаграждение е формирано от основно месечно възнаграждение – 1 236 лв. и допълнителни възнаграждения – за трудов стаж и професионален опит – 531.48 лв. и за научна степен – 180 лева. Както се посочи в отговора на правния въпрос, съгласно чл. 92 ЗВО правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища /какъвто е и УХТ – гр. Пловдив/ се определят с акт на Министерския съвет, но тъй като такъв до момента не е приет, по силата на препращата норма на чл. 59 ЗВО, приложение намира общата трудовоправна регламентация по КТ и НСОРЗ. Трудовото възнаграждение е част от съдържанието на правоотношението по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, като основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, са задължителен реквизит на трудовия договор и в случая те са уговорени между страните в сключения индивидуален трудов договор.
Същевременно, съгласно законовата делегация по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗВО висшето училище има право в правилник да определя работното време на членовете на академичния състав, обема и вида на учебните и другите им задължения, условията за тяхното изпълнение, както и да поставя и други допълнителни условия или изисквания. Поради това, приетият от УХТ – гр. Пловдив правилник, с който са установени правила и нормативи за формиране, планиране, отчитане и заплащане на нормативната заетост на академичния състав на университета в рамките на работното време, установено с трудовия договор, е вътрешен акт със задължително действие по отношение на академичната общност. С правилника и приетото приложение №1 към него са регламентирани задължителните общи нормативи за осъществяваната от членовете на академичния състав учебна, учебно-методическа и научно-изследователска дейност със съответните числови изражения за преподавателска натовареност като брой академични часове, приравняваща договореностите в индивидуалните трудови договори за нормиран 8- часов /съответно 4-часов/ работен ден при 5 –дневна работна седмица; условията за планиране на общата нормативна заетост на академичния състав на катедрите и отделните преподаватели; формата и реда за планирането и отчитането на дейността на членовете на академичния състав; приемането и утвърждаването на отчетите им от органите на академично самоуправление; както и редът, условията и границите, в които висшето училище поема ангажимент да заплаща реализираната наднормативна аудиторна учебна дейност и размерите на дължимите в тези случаи допълнителни трудови възнаграждения. Регламентираните правила, уреждащи условията, при които на преподавателя се дължи заплащане за реализирани над норматива часове учебна дейност, имат характер на вътрешни правила по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ. В цитираната разпоредба е предвидено, че с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен характер /извън задължителните такива с постоянен характер- чл.11 и чл.12 от НСОРЗ/. Допълнителните трудови възнаграждения не са изчерпателно установени и страните могат да ги договарят свободно /за разлика от задължителните възнаграждения с постоянен характер/. В този смисъл, условията, при които възниква правото за тяхното получаване, както и реда, начина и сроковете за тяхното заплащане, са изцяло в рамките на договорната свобода. Доколкото работодателят и работникът не са ограничени от императивни правни норми, същите могат да договорят различни видове допълнителни възнаграждения, в това число и поставени под определени условия, както и да изменят размера и начина им на плащане впоследствие.
В случая, за всяка от трите учебни години за ищеца са били утвърдени годишни индивидуални планове, съгласно правилата за формиране на обща нормативна заетост, изразена в брой академични часове, приравняващи 8-часовия работен ден при 5-дневна работна седмица, уговорени с индивидуалния трудов договор между страните. В този смисъл неправилно в мотивите си въззивният съд е приел, че ищецът е работел на ненормиран работен ден по смисъла на чл.139а КТ. В случая не става въпрос за ненормиран работен ден, а за особености в организацията на работното време, в отчитането и заплащането на труда, поради спецификата на работата на преподавателите във висшето училище и различните компоненти, от които се формира общата им нормативна заетост – учебна дейност, учебно-методическа и научноизследователска дейност. Предвид това, съобразно представените планове – отчети от Й. за реализирани над норматива часове учебна аудиторна дейност, след разглеждането и утвърждаването им от ФС на Стопанския факултет, съгласно приетите вътрешни правила по чл. 14, ал. 4, вр. с ал. 1 от правилника е взето решение и е изплатено допълнително възнаграждение за по 180 наднормени учебни часа за всяка учебна година. Тъй като този вид допълнително трудово възнаграждение не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение на ищеца / по арг. от чл. 13, ал. 1, т. 4 НСОРЗ/, то се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се плаща. Съдът не може да контролира преценката на работодателя да включи, или не, и евентуално в какъв размер, определено допълнително възнаграждение, което не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение. С такива правомощия съдът разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики от работодателя. Поради това, оплакването в касационната жалба, че правилото на чл. 14, ал. 4 от Правилника на УХТ – гр. Пловдив влиза в противоречие със съответните трудовоправни норми за възмездност на труда на работника или служителя, е неоснователно. След като в правомощията на работодателя е да реши предоставянето на съответното допълнително възнаграждение /чл. 13 НСОРЗ/, както и да определи неговия размер, това решение е в пределите на договорната свобода и не противоречи нито на закона, нито на принципите за възмездност на труда. В случая става въпрос за решения в кръга на работодателската целесъобразност и част от управленската функция на трудовия процес, поради което те не подлежат на съдебен контрол. Поради това, претенцията на ищеца за присъждане на възнаграждение за процесния период 2013 г. – 2016 г. в общ размер на сумата 11 839,75 лева, над определения и изплатения му размер допълнително трудово възнаграждение от работодателя, е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното, касационната жалба следва да се остави без уважение, тъй като не са налице поддържаните в нея касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение, с което е отхвърлен предявеният от Й. Й. иск с правно основание чл.128, т.2 КТ, е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и следва да се остави в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 747 от 14.06.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1172/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.