О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
ГР. София, 12.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2649/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК и пар.74 ПЗР на ГПК, ДВ бр.86/17 г.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Д. срещу въззивното решение на Търговищки окръжен съд по гр.д. №265/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените по реда на чл.346 ГПК искове на касаторката срещу А. А., като наследник на бившия съпруг на ищцата И. А. Т., с пр. осн. чл.59 ЗЗД. С исковете се претендират сумата 8830 лв., представляваща част от цената на ап.17 / в [населено място],[жк][жилищен адрес]/, платена с лични на ищцата средства през време на брака й с наследодателя на ответницата и сумата 11 700 лв., представляваща част от цената на ап.5 / в [населено място],[жк], [жилищен адрес]/, платена с лични на ищцата средства по време на същия брак.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира, че от значение за спора са следните правни въпроси:
1. Произнесъл ли се е с решението си въззивният съд по предявените искове с пр. осн. чл.59 ЗЗД и съставлява ли процесуално нарушение произнасянето по непредявени искове – чл.17 СК, чл.32, ал.2 СК и чл.21, ал.2 СК?
2. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск под формата на претенции по сметки в делбеното производство / втора фаза на делбата/ с пр. осн. чл.59 ЗЗД, представляващи изплатени лични средства за придобиване на делбено имущество?
3. Противоречията в мотивите на съдебното решение и необсъждането на събраните по делото доказателства съставляват ли нарушения на материалния закон и процесуалните правила по см. на чл.281,т.3 ГПК?
4.Допустим ли е иск на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг или негов правоприемник за стойност, която изравнява икономически създаденото по време на брака неравенство след влязло в сила решение, с което до делба са допуснати имотите, по повод на които е възникнало неравенството?.
5. Изводът на въззивния съд: „ ако заемите бяха изплатени със средства на един от съпрузите след прекратяване на брака , претенцията по чл.59 ЗЗД би била основателна”, довел ли е до постановяване на неправилно и необосновано решение?
Според касаторката в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени въпросите от предмета на спора:
Когато имущество, придобито по време на брака, е платено от личния влог на единия от съпрузите, по който са установени лични средства, достатъчни за покриване на цялата цена на спорното имущество, относими ли са твърденията за съвместен принос, необходимо ли е изследване на статута като СИО или лично имущество и доколкото парите са родово определени вещи, по какъв начин следва да се установи кои от парите по влоговата наличност са били използвани за придобиване на спорния имот?
Извършеното от родителите на единия съпруг дарение на парични средства преди брака, доказва ли притежавани преди брака средства – преди извършване на покупката, с купувач по договора само собственика на влога?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Въззивният съд е отхвърлил исковете по чл.59 ЗЗД като е приел, че от събраните доказателства не се установява ап.17 да е заплатен със средства от притежавания от ищцата жилищен и спестовен влог, в посочения в исковата молба размер. Фактът, че като титуляр във вносните бележки, с които е изплащан заемът за апартамента, е посочена ищцата, не е достатъчен да обоснове извод, че вноските са покрити с лични на ищцата средства; категоричен извод в тази насока не може да се направи и при съпоставка на движението на средства по нейните спестовни книжки и извършените погасителни вноски по кредита за ап.17. Индиция за изплащането на апартамента с лични средства са единствено показанията на св. Т. / сестра на бившия съпруг на ищцата И. Т./, която е посочила, че всеки от съпрузите е изплащал своето жилище. Нейните показания обаче са преценени от въззивния съд като твърде общи и недостатъчни , за да установят с категоричност обстоятелството, че ищцата е изплатила заема за закупуване на ап.17 със свои лични средства по време на брака.
За ап.5 се установява, че заемът за закупуването му е изплатен с вноска от 15 278 лв., с титуляр на плащането И. Т.. Липсват каквито и да било доказателства за изплащане на заема за този апартамент с лични на ищцата средства; бившият съпруг е извършил подобрения в имота с помощта на неговата майка и сестра – св. Т..
Въззивният съд е приел още, че разпоредбите на чл.17 СК и чл.18 СК, отм. отразяват идеята на законодателя, че всеки от съпрузите следва да полага грижи за семейството според възможностите си, в т.ч. финансови. Законът държи сметка за това, че е принципно невъзможно приносът на съпрузите да бъде равен математически. В чл.32, ал.2 СК и чл.25, ал.2 СК, отм. е уредена солидарната отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. В процесния случай се претендира част от цената на имотите, заплатена чрез банков кредит за всеки от тях. И двата кредита са отпуснати и изплащани през време на брака, и двете жилища са придобити от съпрузите в режим на СИО. С решението за допускане на делбата в полза на ищцата е призната частична трансформация на лични средства по отношение на ап.17 – за частта, заплатена със собствените й средства при подписване на договора за продажба. Този апартамент е бил и семейно жилище на ищцата и бившият й съпруг. Или и двата заема са изтеглени за задоволяване на нужди на семейството – за придобиване в СИО на имоти, един от които е бил семейното жилище на страните. Съпрузите са били солидарно задължени за изплащане на заемите. При бездяловата СИО във вътрешните отношения на съпрузите не могат да се установят дялове. Това е възможно едва след прекратяване на брака, когато СИО се прекратява и се превръща в обикновена съсобственост – чл.28 СК. Ако заемите бяха изплатени от ищцата в тази хипотеза – след прекратяване на брака, искът й по чл.59 ЗЗД за изплатеното би бил основателен. В този см. е р. по гр.д. №162/14 г. на първо г.о., според което не може да се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване между съпрузи, когато те придобиват имот в СИО спрямо действително вложените средства, извън хипотезата на чл.21 СК, 1985 г., отм.
За пълнота на изложението въззивният съд е посочил още, че при определяне на размера на претенцията по чл.59 ЗЗД е релевантен моментът на обедняването, в който средствата са излезли от имуществото на ищеца. Процесните отношения са се развили в периода 1991-96 г. и за тях е приложим Законът за деноминация на лева, който на осн. чл.1, ал.2 от него, се прилага за всички имуществени парични права и задължения.
При тези решаващи изводи на въззивния съд първите пет въпроса не обосновават общото основание за допускане на обжалването по см. на чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Въззивният съд е разгледал исковете с пр. осн. чл.59 ЗЗД по същество, като не е отрекъл интереса от предявяването и допустимостта им, в съответствие с приетото в р. по гр.д. №6310/15 г. на първо г.о. на ВКС. Събраните по делото доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупността им, а цитираният в петия въпрос извод е взаимстван от посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК. Във връзка с първите пет въпроса не са обосновани и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и затова те са по –скоро доводи от съществото на спора, за което е възразила и ответницата по жалба. Съдържащите се във въпросите питания за касационни основания по чл.281,т.3 ГПК не могат да се разгледат в това производство – в ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Останалите два въпроса не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС – в конкретността на спора/ и събраните по делото доказателства/ въззивният съд е приел, че ищцата е имала предбрачен влог и средствата във него са били достатъчни за изплащане на заема за ап.17. Не се установява обаче с категоричност заемът да е изплащан именно със средства от този личен влог или с други доказано лични средства на ищцата.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Търговище по гр.д. №265/16 г. от 11.04.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: