О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
[населено място] 06.06.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 3738 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на З..
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез процесуалния му представител адв.М., срещу решение от 05.06.2017г., постановено по в.гр.д.№12661/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.04.2016г. по гр.д.№ 60980/2015г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявения от П. Г. Г. иск с правно основание чл.49 ЗЗД за размера от 1500лв. Обжалва въззивното решение и в останалата част, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения иск по чл.49 ЗЗД за още сумата 500лв., ведно със законната лихва от 08.07.2015г.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. Г. Г., чрез процесуален представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от П. Г. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл.49 ЗЗД за размера от 1500лв. като обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на публикуван материал във в. „Галерия“ със заглавие „Заместник-кмет на П. завлича фирми с милиони“ в бр. 27/299/ от 08.07.2015г., ведно със законната лихва от 08.07.2015г. до окончателното изплащане. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения иск по чл.49 ЗЗД за още сумата 500лв., ведно със законната лихва от 08.07.2015г. до окончателното изплащане.
С обжалваното решение е прието, че авторът на процесната статия е служител на ответното дружество, с оглед на което същото отговаря за причинените от своя служител вреди на трети лица. Изложени са съображенията на съда, че независимо от това, дали се касае за лични оценки на автора на статията или за предадена информация по сведения на трето лице, авторът на статията, респективно възложителят на неговата работа, носи отговорност за установяване достоверността на изложената в статията информация. Посочено е, че на прогласената с чл. 40, ал. 1 К. свобода на печата кореспондира отговорността на издателя на печатно издание да предоставя на обществото вярна информация, поради което издателят не може да се освободи от отговорност за съдържащите се в печатното произведение неверни, обидни или клеветнически твърдения единствено като посочи, че предава думите на трето лице, без да докаже, че е положил дължимата грижа да установи тяхната достоверност. Прието е по аргумент от чл. 147, ал. 2 НК, че изложените твърдения нямат клеветнически характер единствено ако са верни, като в случая по делото не е установена верността на изложените в процесната статия твърдения. Прието е от съда, че от показанията на свидетеля Д. Г., чието име е посочено в статията, не се установява свидетелят да е употребил процесните изрази, посочени в статията, по време на срещата си с журналист от в. „Галерия “. Прието е, че не се установява и че информацията е вярна, тъй като свидетелят излага показания, че бил чувал от коментари на свои колеги за задължения на подизпълнителните към главните изпълнители по водния цикъл в П., както и че бил говорил със съпругата на ищеца относно задължения на нейното дружество към фирмата, в която работи, но липсват каквито и да било преки наблюдения на свидетеля относно обстоятелството, че именно ищецът е участвал чрез свое дружество в изпълнението и получил пари за строителството, като отказал да се разплати с останалите участници, а липсват и доказателства за верността на твърденията, че ищецът нямал пари да издържа съпругите и децата си. С оглед на това съдът е приел, че е налице виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в публикуването на процесните неверни клеветнически твърдения. В. съд е приел за неоснователни доводите на ответника относно липсата на претърпени неимуществени вреди. Претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от публикацията се установени въз основа на събраните гласни доказателства. Свидетелските показания са преценени с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелката и са кредитирани от съда като последователни, логични и в съответствие с останалите доказателства по делото. Изложени са съображения, че ищецът е навел твърдения за пораждане на негативни емоционални състояния – притеснение, обида, нервност, които са от категорията на естествените човешки реакции на публикувани неверни клеветнически твърдения и няма процесуални пречки да се установяват със свидетелски показания. Приети са за неоснователни доводите на ответника за липса на претърпени неимуществени вреди, основани на обстоятелството, че непосредствено след публикуване на статията ищецът е дал интервю пред друга медия в нейно опровержение и заплашил, че ще предяви иск срещу в. „Галерия“, което и сторил. Прието е от съда, че тези обстоятелства представляват индиция за това, че ищецът действително е бил афектиран от изложеното в статията и е потърсил да защити накърненото си име, както и е предприел законосъобразни действия по претендиране на обезщетение за претърпените от него вреди. Изложени са подробни съображения за неоснователност на доводите на ответника, че само част от изложените в исковата молба твърдения имат клеветнически характер, като съдът е приел, че изложените в статията неверни клеветнически твърдения могат условно да бъдат обособени в две групи: първата от тях обхваща твърденията, насочени срещу ищеца, като в качеството му на публична личност /зам. кмет на [населено място]/ – тези за конфликт на интереси, злоупотреба със служебно положение и неизпълнение на договорни задължения, като в частност това са твърденията, че ищецът е участвал със своя фирма в проведената обществена поръчка, че е получил пари за изпълнението й, както и че не се е разплатил със своите контрахенти и втората условна група клеветнически твърдения, които са насочени спрямо личността на ищеца, независимо от неговата публична длъжност – в частност това са изразите, внушаващи, че ищецът се е занимавал с неморална, обществено укорима дейност – просене /независимо в пряк или преносен смисъл на думата/, защото нямал пари да издържа съпругите и децата си. Посочено е, че доказателства за верността на това обстоятелство не са наведени от страна на ответника, а изразът безспорно е от естество да засегне личната самооценка и обществената оценка на ищеца.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди е прието от съда, че следва да бъдат отчетени от една страна установеното отражение на клеветническите изрази върху поведението на ищеца – същият бил притеснен, шокиран, нервен, затворен, избягвал общуването с хора, притеснявал се, че хората ще повярват на изложеното в статията, което повлияло върху личните и обществени контакти на ищеца, както и на контактите с дъщеря му, както и обстоятелството, че изразите са били разпространени пред неограничен кръг от лица чрез печатно издание. Отчетено е от друга страна, че по делото липсват доказателства за изразени конкретни негативни нагласи спрямо ищеца от трети лица, за особена продължителност и интензитет на претърпените негативни преживявания. В. съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд, че ищецът, в качеството си на публична личност, следва да бъде подготвен за статии, касаещи пряко личния и професионалния му живот, поради което следва да бъде налице по-голяма търпимост към тях, но това не означава, че не следва да реагира на клеветническите твърдения, съдържащи се в тях. В. съд е приел, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да се определи на 2000 лева, до който размер исковата претенция се явява основателна.
К. в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Във въззивното решение съдът е направил преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането, за да определи размера на обезщетението. Несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за правилност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесната публикация и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.06.2017г., постановено по в.гр.д.№12661/2016г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: