О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София, 18.12.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и седмнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1812 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ч. [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Г., срещу решение от 02.02.2017г., постановено по в.гр.д.№980/2016г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение от 08.11.2016г. по гр.д.№1053/2016г. на Районен съд – Благоевград, с което са уважени предявените от Н. Е. Я. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Н. Е. Я., чрез процесуален представител адв.Я., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Н. Е. Я. срещу Ч. [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед №CD-DOC-4198/12.04.2016г. на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.2 КТ, във вр. с чл.27, ал.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ – поради липса на придобита трета квалификационна група за изпълнение на трудовите му задължения на заеманата длъжност и неиздържани два поредни изпита, съответно на 09.02.2016 г. и на 11.04.2016 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник/измервателни уреди“” и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел уволнението за незаконно на приложеното от работодателя основание на основание по чл.328, ал.1, т.6, пр.2 КТ, по съображения, че че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото е незаконосъобразна, поради превратно упражняване на правата на работодателя по реда на чл.314 КТ във вр. с чл.317, ал.3 КТ от една страна, а от друга – поради неосъщественост на фактическия състав на чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Касаторът сочи, че „правният въпрос от значение за изхода на делото е неправилният и незаконосъобразен извод на въззивния съд /на стр.11-12/ в обжалваното решение – че Ч. [фирма] като работодател не е имал право да уволни ищеца Н. Я. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, във вр. с чл.27, ал.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ“. Така формулираният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в мотивите на т.1 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Позоваването на касатора на влезли в сила съдебни актове по дела, образувани по дела на други служители, е прието за законосъобразно уволнението им на същото основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, във вр. с чл.27, ал.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ поради неиздържани изпити за придобиване на квалификационна група. Позовава се и на мотивите по посочените съдебни решения, с които е прието, че са били спазени от работодателя законовите процедури при организирането и провеждането на конкретните изпити за придобиване на съответната квалификационна група за безопасност при работа в електрически уреди и мрежи съгласно ПБЗРЕУЕТЦЕМ, от съответния работник или служител. Доводите са неоснователни. Въпрос на конкретна праценка с оглед на установената по делото фактическа обстановка по конкретния спор за законосъобразност на уволнението, е дали в конкретния случай при организиране и провеждане на процедурите, които имат отношение към уволнението на конкретния работник или служител, са били спазени от работодателя законовите процедури при организирането и провеждането на конкретните изпити за придобиване на съответната квалификационна група за безопасност при работа в електрически уреди и мрежи съгласно ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване – касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл.328, ал.1, т.6, пр.2 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й, вкл. въ връзка с чл.27, ал.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, има формирана и ненуждаеща се съдебна практика, вкл.посоченото от касатора решение на ВКС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.02.2017г., постановено по в.гр.д.№980/2016г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Ч. [фирма] да заплати на Н. Е. Я. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.