О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 08.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4725 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12176/09.11.2017 г. на Е. Д. М. срещу въззивно определение № 3481/26.10.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 5318/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което: 1/ е потвърдено определение от 14.02.2017 г. по гр. д. № 7868/2016 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлено искането на страната за предоставяне на правна помощ в производството пред СГС, изразяваща се в осъществяване на процесуално представителство по заведения иск; 2/ оставена е без разглеждане като просрочена втора въззивна частна жалба вх.№4110/08.03.2017 г. срещу определението на СГС от 14.02.2017 г. по гр.д. № 7868/2016 г.; 3/ оставена е без уважение молба за предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство пред САС по подадената от Е. М. въззивна частна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивното определение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се предостави на страната правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в производството по заведения пред СГС иск, е съдебен акт, който не подлежи на контрол пред ВКС. Съгласно изричната норма на чл.95, ал.6 ГПК, произнасянето на въззивния съд по въпроса за основателността на искането за предоставяне на правна помощ е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Поради това, частната жалба в тази й част, подадена на основание чл.274, ал.3 ГПК, следва да се остави без разглеждане.
Определението на САС в частта, с която е оставена без разглеждане като просрочена втора частна въззивна жалба вх. № 4110/2017 г. на Е. М. срещу същото определение на СГС от 14.02.2017 г., е акт подлежащ на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2, предл.1-во вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Определението е правилно, доколкото частната въззивна жалба е подадена на 06.03.2017 г., а срокът за обжалване на първоинстанционното определение е изтекъл на 02.03.2017 г. /присъствен ден/.
Атакуваното определение в частта му, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ пред САС във връзка с подадената от Е. М. въззивна частна жалба, е постановено за първи път от апелативния съд, поради което настоящата частна жалба в тази й част е допустима за разглеждане от ВКС, съгласно правилото на чл.274, ал.2, предл.1-во, вр. с чл.95, ал.5 ГПК. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, но по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.
За да постанови атакуваното определение в тази му част, съставът Софийския апелативен съд е приел, че съгласно чл.24, ал.1, т.2, вр. с чл.21, т.1, 2 и 3 от Закона за правната помощ, такава помощ не се предоставя, когато исковата претенция е недопустима. Посочено е, че по аргумент от чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди насочен срещу съдия в това му качество, каквато претенция в случая е предявена от ищеца, е недопустима за разглеждане. Поради това, предоставянето на поисканата правна помощ в производството пред САС – процесуално представителство от адвокат във връзка с подадената въззивна частна жалба срещу прекратителното определение на СГС, е безпредметно.
Приетото от въззивния съд е правилно. Поначало, предоставянето на правна помощ следва да бъде съобразено с реалната полза за кандидатстващото лице. В конкретния случай, производството се развива по предявен от Е. М. иск срещу съдия в това му качество за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, който иск е процесуално недопустим, предвид функционалния имунитет, с който се ползва ответникът. От изложеното следва, че жалбоподателят търси като краен резултат съдебна защита, без да разполага с процесуално право на иск срещу посочения от него ответник. За недопустимостта на тези претенции съдебната практика е константна и непротиворечива в разбирането си, че за вредите, произтекли за граждани от действията на правораздавателните органи отговаря държавата по реда на чл.2 ЗОДОВ. Ето защо, неоснователно е искането да бъде предоставена правна помощ, тъй като правната защита и съдействие, осъществени от назначения адвокат, не могат да допринесат за постигането на непозволен от правния ред резултат. Предвид това, като оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ по делото, апелативният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
В жалбата, с която е сезиран ВКС, Е. М. е направил отново искане за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство от адвокат в касационното производство. По изложените вече по-горе съображения, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Второто искане – за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева – е лишено от правен интерес, тъй като страната е освободена от заплащане на такси в производството с разпореждане от 19.10.2017 г. на състава на СГС. Това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, щом няма промяна в обстоятелствата / в т.см. – т.12 от ТР №6/2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, поради което за настоящото производство пред ВКС на страната не са давани указания и тя не е внасяла държавна такса за разглеждането на частната й жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство от адвокат в касационното производство по ч.гр.д. № 4725/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 12176/ 09.11.2017 г. на Е. Д. М. срещу въззивно определение № 3481/26.10.2017 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 5318/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 14.02.2017 г. по гр. д. № 7868/2016 г. на Софийския градски съд за отказ да се предостави правна помощ в производството пред СГС, изразяваща се в осъществяване на процесуално представителство по заведения иск.
Определението в тези му части подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3481/26.10.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 5318/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частите му, с които е оставено без уважение искането на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ в производството пред САС и е оставена без разглеждане като просрочена въззивна частна жалба вх.№ 4110/08.03.2017 г. срещу определение от 14.02.2017 г., постановено по гр.д. № 7868/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
В тази част настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.