О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№404
гр.София, 23.05.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №604 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. И. А., чрез процесуален представител адв.А., срещу въззивно решение от 11.07.2018г., постановено по в.гр.д.№1075/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение от 04.01.2018г. по гр.д.№ 7035/2017г. на Районен съд – Пловдив, в частта за отхвърляне на предявения от К. И. А. срещу „Кардешлер Пластик“ ООД иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 3000лв. до пълния претендиран размер от 12000лв..
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи и основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът по касационната жалба „Кардешлер Пластик“ ООД в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение, в частта за отхвърляне на предявения от К. И. А. срещу „Кардешлер Пластик“ ООД иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, станала на 11.02.2017г., за размера над 3000лв. до пълния претендиран размер от 12000лв..
За да постанови този резултат въззивният съд е приел за основателно възражението на работодателя за съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 КТ от страна на пострадалия работник-ищеца, в размер на 75%. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че грубата небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият работник следва да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. За да има съпричиняване при настъпване на трудова злополука работникът следва да е действал крайно невнимателно и при неспазване на основни правила за безопасност. Посочено е, че по принцип от значение е и инструктажът за безопасност при работа с оглед нейната специфика и естество. В конкретния случай е прието предвид обстоятелството, че на работника е била възложена инцидентно работа, извън дейностите по трудовата му характеристика, че несъмнено той не е бил инструктиран относно начина на извършването и правилата за безопасност, които е следвало да спази. Възложилият работата е свидетелствал, че указанията, които е дал на работниците е да не се опитват да издърпат сейфа с ръце. Трудовата злополука с ищеца е настъпила от затискане на палеца на левия му крак от сейфа, когато с другия работник са прихванали сейфа отстрани, за да го издърпат на площадката. Съдът е приел, че при наклонени напред вилици на мотокара и съответно- наклонени палет и сейф, е било напълно нормално да се предположи, че сейфът може всеки момент да се свлече от тежестта си на площадката, каквато е била и целта на действията на двамата работници. Съдът е приел, че двамата работници въобще не би следвало да застанат там, където неизбежно е следвало да се плъзне сейфът. Съдът е изложил съображения, че дърпайки го, за да го свлекат на площадката, двамата работници и в частност ищецът и без изричен инструктаж е следвало да са наясно, че трябва да застанат така, че да не бъдат ударени. Прието е, че е възможно те да са останали с впечатление, че сейфът трудно се спуска надолу и имат време да се отдръпнат, но това не означава, че не е проявена груба небрежност, тъй като, като са целяли да издърпат сейфа на площадката те е следвало да стоят извън мястото, където се очаква да попадне той.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи следните въпроси по приложението на чл.201, ал.2 КТ, по които счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение: а„какво е съдържанието на понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 КТ“; б“провеждането, респ. непровеждането на инструктаж от работодателя от значение ли е за прилагането на института на „грубата небрежност“, регламентирана в чл.201, ал.2 КТ“; в“ако трудовата злополука е настъпила по време на работа, възложена на работника инцидентно, която той е осъществявал на обичайното му място на работа /начален периодичен и за конкретната работа/ от значение ли е за преценката проявил ли е работникът груба небрежност, изразяваща се в неспазване на правила за работа, за които не е бил инструктиран“; г“следва ли и в каква степен да се съобразява грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия, при преценката на съда налице ли е в конкретния случай основание за намаляване размера на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ поради проявена от работника груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ“.
По първия от поставените от касатора въпроси неоснователно се сочи, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Изложеното във въззивното решение относно съдържанието на понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 КТ е в съответствие със съдебната практика, която е установена и непротиворечива, и не се нуждае от промяна, поради което не може да се приеме, че е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд се придържа в практиката си към разбирането за грубата небрежност по чл.201, ал.2 КТ като форма на вината, която съответства на съзнаваната непредпазливост в наказателното право. Тя е налице, когато пострадалият работник или служител е предвиждал възникването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че те няма да настъпят или ако настъпят, той ще съумее да ги предотврати.
По втория и третия от поставените въпроси неоснователно се сочи противоречие на въззивното решение с приложеното от касатора решение по гр.д.№5074/2013г. на ВКС, ІVг.о. В обжалваното въззивно решение е посочено, че: по принцип от значение е и инструктажът за безопасност при работа с оглед нейната специфика и естество. В приложеното от касатора решение на ВКС е прието, че:когато трудовата злополука е настъпила без да е проведен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. В случая именно това е прието от въззивния съд за установено, поради което неоснователно се сочи от касатора противоречие на въззивното решение с приложеното решение на ВКС.
По последния от поставените въпроси в изложените се сочи, че: в мотивите на обжалваното решение не е посочено, какво според ПОС е била грижата, която се е очаквало да положи при подобни условия и най-небрежният работник, зает със същата дейност. Тези твърдения не кореспондират със съдържанието на мотивите на въззивното решение /че е било напълно нормално да се предположи, че сейфът може всеки момент да се свлече от тежестта си на площадката, каквато е била и целта на действията на двамата работници; че двамата работници въобще не би следвало да застанат там, където неизбежно е следвало да се плъзне сейфът; че дърпайки го, за да го свлекат на площадката, двамата работници и в частност ищецът и без изричен инструктаж е следвало да са наясно, че трябва да застанат така, че да не бъдат ударени; че дори да са останали с впечатление, че сейфът трудно се спуска надолу и имат време да се отдръпнат, те е следвало да стоят извън мястото, където се очаква да попадне той/. В практиката на ВКС се приема, че груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ е налице , когато са нарушение елементарни изисквания на безопасност в работата, проявено е грубо незнание и неуважение на най-прости за разбиране и усвояване правила за здравословни и безопасни условия на труда, на техническата безопасност и хигиената на труда, които трябва да знае и спазва всеки работник или служител – и най- малко образованият, и най-слабо подготвеният, и най-немарливият. Преценката дали в конкретния случай е налице груба небрежност или не, е конкретна по делото с оглед на приетата за установена конкретна обстановка в отделния случай, на нарушените правила и субективното отношение на пострадалия към тях и тяхното нарушение във всеки отделен случай. Правилността на тази преценка не може да бъде преценявана в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Именно защото преценката е конкретна по делото, не може да бъдат споделени доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според касатора по поставените въпроси касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл.201, ал.2 ГПК има установена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, включително посочена от касатора, като разпоредбата не е неясна, непълна или противоречива.
Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касатора за неправилност на въззивното решение поради според него неправилно приложение на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.07.2018г., постановено по в.гр.д.№1075/2018г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: