3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№265
ГР. София,05.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.03.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4680/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на „Мини открит въгледобив” ЕАД, гр. Перник и на П. Д. срещу въззивното решение на Пернишки окръжен съд по гр.д. №270/18 г.и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. Ч. срещу първия касатор искове по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „ръководител лаборатория” в предприятието на този касатор, извършено на осн. чл.325, ал.1,т.2 КТ. Отхвърлени са исковете на П. Ч. срещу двамата касатори за солидарното им осъждане да й заплатят на осн. чл.225, ал.3 КТ сумата от 13 084 лв., обезщетение за недопускане на работа за периода 12.02.16 – 6.03.17 г., ведно с дължимите мораторна и законна лихва върху посочената главница.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, но допустима е само тази на „Мини открит въгледобив”ЕАД, ответник по уважените искове с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ. Исковете срещу ответника П. Д. с пр. осн. чл.225, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД са отхвърлени и той няма интерес да обжалва въззивното решение в тази му част; този касатор не е страна по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ и не е легитимиран да обжалва постановеното по тези искове решение на въззивния съд. Затова жалбата на П. Д. срещу въззивното решение е недопустима и следва да остане без разглеждане.
За допускане на касационно обжалване на въззивното решение по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ касаторът „Мини открит въгледобив”ЕАД се позовава на чл.280, ал.1,т.1 КТ. Намира, че правният въпрос за явяването на възстановения работник на работа по см. на чл.345, ал.1 КТ е решен от въззивния съд в противоречие с р. по гр.д. №3406/13 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №187/11 г. на четвърто г.о. на ВКС, в което е прието, че е необходимо работникът не само да заяви готовност за заемане на длъжността, на която е възстановен, но и фактически да се яви и да предостави работната си сила.
Соченото противоречие не се установява: Въззивният съд е приел, че в срока по чл.345, ал.1 КТ възстановената на работа при ответника ищца се е явила лично в предприятието и е заявила желанието си да заеме предишната длъжност, като е подала до работодателя и писмено заявление за това от 12.02.16 г./ р. по гр.д. №187/11 г. на четвърто г.о. на ВКС е постановено за случай, в който ищцата не се е явила лично в ответното поделение/. В отговор на заявеното с явяването желание за връщане на работа, изразено и в заявлението от 12.02.16 г., работодателят е изготвил тр. договор от 15.02.16 г., на осн. чл.345 КТ и вл. в сила решение за възстановяване на ищцата на предишната работа. За да е изпълнено задължението по чл.345, ал.1 КТ е достатъчно еднократното явяване на работника в предприятието на работодателя, според приетото в р. по гр.д. №3406/13 г., р. по гр.д. №228/11 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №860/94 г. на трето г.о. на ВС и др.В по-новото р. по гр.д. №3894/17 г. на четвърто г.о. на ВКС също е прието, че явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност, както е и в случая. Затова изводът на въззивния съд, че не са установени предпоставките за процесното уволнение на ищцата на осн. чл.325, ал.1,т.2 КТ е съответен на практиката на ВКС. Установеното неявяване на работа на ищцата за периода след възстановяването предпоставя недължимост на тр. възнаграждение и заместващото го обезщетение по чл.225, ал.3 КТ, както е приел и въззивният съд.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д. №270/18 г. от 17.07.18 г., в частта по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ, по жалбата на ответника „Мини открит въгледобив” ЕАД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ответника П. Д. срещу същото въззивно решение.
Определението в частта за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: