Определение №362 от 4.10.2018 по ч.пр. дело №2976/2976 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362

София, 04.10.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2976 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13805/26.07.2018 г. на А. И. В. против разпореждане от 06.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1227/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната частната ? касационна жалба с вх. № 7308/20.04.2018 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Жалбоподателката изразява становище за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
С атакуваното в настоящото производство разпореждане от 06.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1227/2018 г. Софийски Апелативен съд връща подадената от А. И. В. частна касационна жалба, като обоснова разрешението си с две групи мотиви. На първо място сочи, че жалбата е подадена срещу определение № 1019/26.03.2018 г. по ч.гр.д № 1227/2018 г., с което е потвърдено разпореждане от 08.12.2017 г. по гр.д. № 11023/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено производството по предявения от нея иск срещу Национална агенция по приходите за обезщетение на неимуществени вреди. Определението на въззивния съд е връчено редовно на страната на 11.04.2018 г., чрез упълномощения от нея за представител – съпруга ? В. В.. В атакуваното определение изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване в едноседмичен срок, който с оглед разпоредбите на чл. 60 и сл. ГПК изтича на 18.04.2018 г. – сряда, работен ден. Частна касационна жалба е подадена на 20.04.2018 г., след изтичане на законоустановения преклузивен срок. Ето защо съдът е приложил правилото на чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК и е върнал подадената частна касационна жалба с вх. № 7308/20.04.2018 г. като подадена след изтичането на срока за обжалване. На второ място Софийски апелативен съд е посочил, че въпреки многократно дадените възможности жалбоподателката не е отстранила в срок допуснатите нередовности в жалбата във връзка с непредставянето на доказателства за внесена държавна такса, неподписването от адвокат и непредставянето на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Поради изложеното съдът е намерил, че е налице и основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на частната касационна жалба.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита на лични и имуществени права. Това правомощие обаче се осъществява само доколкото е налице процесуален ред за това. Разпоредбите на ГПК са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. Срокът за обжалване на определението на въззивната инстанция е едноседмичен, така както предвижда правилото на чл. 275, ал. 1 ГПК, за което е и уведомена страната А. И. В.. Връчването на 11.04.2018 г. на съпруга ? В. В. е редовно не само поради изрично заявеното от страната желание съпругът ? да я представлява, а и поради това, че той попада сред лицата по чл. 46 ГПК. Срокът за обжалване е изтекъл на 18.04.2018 г., а жалбата е подадена в съда на 20.04.2018 г. Пропускането на срока води до нередовност на подадената жалба и производството по нея е недопустимо, поради което правилно и законосъобразно съдът е приложил чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК и я е върнал. Горното е достатъчно, за да се приеме, че е налице законосъобразно основание за връщане на подадената жалба, но доколкото Софийски апелативен съд е приложил и разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности са ясни и законосъобразни. Съгласно чл. 284, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК частната касационна жалба следва да е приподписана от адвокат с надлежно пълномощно, приложено по делото или страната да представи доказателства за юридическата си правоспособност. Освен това частните касационни жалби подлежат на обжалване, когато са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, следователно задължително тяхно приложение е изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, не е внесена и дължимата държавна такса съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК и вр. с чл. 19 ТДТССГПК. Оплакванията на жалбоподателката са свързани единствено с дадените указания за внасяне на държавна такса в размер на 15,00 лв., дори да се приеме, че същите са основателни, обаче, останалите пороци на подадената частна касационна жалба – подадена след изтичането на срока, без да е приподписана от адвокат с редовно учредена представителна власт и доказателства за това, са достатъчни, за да се заключи, че същата е нередовна и следва да бъде върната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 06.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1227/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 7308/20.04.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top