1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№155
гр. София, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3149 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Т. и В. Т. Ч., представлявани от адв. Е. П., срещу въззивно решение № 458/10.04.2019 г. постановено по възз.гр.д. № 152/ 2019г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 3377/ 11.10.2018 г. по гр.д. № 6292/2017 г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение са отхвърлени обективно и субективно съединените претенции на жалбоподателите по чл. 45 ЗЗД ответникът С. Б. П. да им заплати обезщетения, както следва: по 5 000 лв. за всеки от ищците – обезщетение за претърпени неимуществени вреди (страдания и безпокойства); по 6 865.64 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирана продажна цена на две мъртвородени кученца, порода миниатюрен бултериер; по 130 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи за медицински прегледи; 460 евро – обезщетение за заплатена от Г. Т. генетична идентификация и проверка на произход на мъртвородените кученца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280,ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „Когато в хода на процеса от приобщените доказателства става категорично ясно, че е налице деликт, извършен от ответника, допустимо ли е да не се присъжда обезщетение на пострадалите”; „допустимо ли е присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания причинени от смърт на домашен любимец”. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като същото се аргументира с доводи за изживените от ищците безпокойство, страдания и притеснения във връзка с бременността на кучето К., израждането на кученцата й чрез сезарово сечение извършено от ответника, а впоследствие и допълнително мъртвородените 2 кученца.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба С. П., представляван от адв.П. Б., е изложил доводи за недопустимост на касационната жалба, респ. за липса на предпоставки за допускане на кационния контрол.
Третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД също изразява страновище за недопустимост на жалбата и за липса на основания за селектирането й.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частите, с които се обжалва въззивното решение по исковете за заплащане на сумите – по 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците; по 130 лв. – имуществени вреди и 460 евро – обезщетение за жалбоподателката Г. Т.. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена до 5 000 лв. Посочените претенции за неимуществени и имуществени вреди са с цена под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване, поради което в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останалата част – по исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от по 6 865.64 лв. за всеки ищец, претендирани като пропуснати ползи от нереализирана продажна цена на две мъртвородени кученца, порода миниатюрен бултериер, касационната жалба е процесуално допустима, но не са налице предпоставки за селектирането й.
Съгласно приетото по т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
С оглед на изложеното, въпросите в изложението – „когато от доказателствата по делото е ясно, че е налице деликт, допустимо ли е да не се присъжда обезщетение на пострадалите” и може ли да се присъжда „обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания причинени от смърт на домашен любимец” – са ирелевантни и не обуславят допускането на касационния контрол. Първият въпрос предпоставя в себе си условието, че от събраните по делото доказателства е установено, че ответникът е действал неправомерно, не е положил дължимата грижа, респ. не е спазвал стандартите на добрата медицинска практика и че неговото поведение е станало причина да настъпят вредите, чието обезщетяване ищците претендират. Този въпрос изцяло касае възприетата от въззивния съд, на базата на анализа и оценката на събраните по делото доказателства, фактическа обстановка и поради това е фактически, а не правен въпрос. Въпросът предполага проверка на правилността на въззивното решение, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, каквато касационната инстанция не извършва във фазата по чл.288 ГПК. Вторият въпрос е относим към претенциите за неимуществени вреди, чиято недопустимост за разглеждане (посочена по-горе) обуславя и неотносимостта му за настоящата фаза по селекция на касационната жалба.
Поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – е аргументирана отново с доводи за несъгласие на приетото от решаващия съд, че исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни. Квалификацията на въззивното решение като очевидно неправилно, поради твърдяна необоснованост на изводите на съда по претенции, неподлежащи на касационно обжалване не може да обуслови приложение на хипотезата по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране.
Предвид изложеното, не са налице условия за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, основателно е искането на ответника по касационната жалба С. П. за присъждане на направените за настоящата инстанция разноски, които съгласно представените доказателства възлизат на сумата 960 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е искането за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, направено от третото лице помагач – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД. Съгласно изричната норма на чл.78, ал.10 ГПК, на третото лице – помагач не се присъждат разноски, като в практиката е разяснено, че тази забрана се прилага независимо от това дали третото лице – помагач е встъпило или е било привлечено от главна страна (в случая от ответника) в процеса. Възнаграждението на процесуалния представител на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, осъществил защитата му в касационното производство, като част от направените от същия, в качеството му на трето лице- помагач на страната на ответника по спора, деловодни разноски е обхванато от установената в чл.78, ал.10 ГПК забрана, поради което процесуалното правило на чл.78, ал.8 ГПК в разглежданата хипотеза е неприложимо.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационната жалба на Г. И. Т. и В. Т. Ч. в частта й, имаща за предмет въззивно решение № 458 от 10.04.2019 г. по възз.гр.д. № 152/ 2019г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по предявените срещу ответника С. Б. П. искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения от по 5 000 лв. за всеки от ищците – за претърпени неимуществени вреди (страдания и безпокойства); от по 130 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи за медицински прегледи; и за сумата 460 евро – обезщетение за заплатена от Г. Т. генетична идентификация и проверка на произход.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 458 от 10.04.2019 г. постановено по възз.гр.д. № 152/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в останалата му обжалвана част по претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от по 6 865.64 лв. за всеки от ищците.
ОСЪЖДА Г. И. Т., с ЕГН – [ЕГН] и В. Т. Ч., с ЕГН – [ЕГН], на основание на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на С. Б. П. разноски в размер на сумата 960 лв. (по 480 лв. всеки от тях).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.