2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 502 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 50689/15.10.2018 г., подадена от А. В. Й., представлявана от адв. И. М., срещу въззивно решение № IV-71/ 23.07.2018 г. по възз. гр. д. № 541/2009 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по реда на чл.196 и сл., вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК – отм., в частта за разноските.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба с вх. № 50689/15.10.2018 г. има характер на молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските и компетентен да се произнесе по нея е съдът, постановил решението – Бургаският окръжен съд. Съображенията за това са следните:
Въззивното производство се е развило по реда на чл. 196 и сл. от ГПК- отм., вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК – отм., но решението на ОС – Бургас е постановено след влизане в сила на сега действащият ГПК (обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.). Настоящата частна жалба срещу въззивното решение в частта му за разноските е подадена на 15.10.2018 г., т.е. при действието на ГПК – 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.) и подлежи на разглеждане по новия съдопроизводствен ред, съгласно § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК – отм. В сега действащият ГПК обаче, не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 ГПК – отм., предвиждаща възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение. Поради това, завършващият производството съдебен акт (решение, определение или разпореждане) в частта му за разноските, при направено от страната искане, подлежи на допълване или изменение по предвидения в чл.248 ГПК ред – с определение на постановилият го съд. Това определение подлежи на обжалване с частна жалба по реда, по който подлежи на обжалване крайният акт – чл.248, ал.3 ГПК. При действието на ГПК – 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.) ВКС не може да бъде сезиран нито с касационна, нито с частна жалба, подадена на основание чл. 70 ГПК -отм. срещу въззивното решение в частта за разноските. Способът, по който могат да бъдат отстранени непълноти или грешки във въззивното решение в тази му част, е производството по чл.248 ГПК, развиващо се пред съда, постановил крайния съдебен акт.
В случая, жалбоподателката А. В. Й. не е обжалвала въззивното решение, а с подадената от нея в срока за касационно обжалване частна жалба вх. №50689/15.10.2018 г., се иска промяна на решението единствено в частта му за разноските. Поради това, следва да се приеме, че частната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК, а компетентен да я разгледа и да се произнесе по нея е съдът, постановил решението.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА частна жалба вх. № 50689/15.10.2018 г., подадена от А. В. Й., представлявана от адв. И. М., срещу въззивно решение № IV-71/ 23.07.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 541/ 2009 г. на Окръжен съд – Бургас, в частта му за разноските, за разглеждане като молба по чл. 248, ал.1 ГПК по компетентност на Окръжен съд – Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 502/2019 г. пред ВКС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.