4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448
гр. София, 07.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5038 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 5696/11.10.2017 г. на М. Г. С., чрез адв. А. А., против въззивно решение № 241/11.09.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 470/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 556/23.06.2017 г. по гр. д. № 1469/2017 г. на Пернишкия районен съд и са отхвърлени предявените от М. Г. С. искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ– за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „специалист в отдел спортни имоти и туристически обекти” в Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и туристически обекти” – П. и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 27.01.2017 г. – 27.07.2017 г. в размер на сумата 3 457,74 лева.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 от 2017 г./ и касационният контрол следва да се допусне по въпроси, които обобщени от състава на ВКС се свеждат до: процесуалноправния въпрос – за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните относно правно релевантните факти; и материалноправния въпрос – за правото на работодателя да променя изискванията за заемане на съответните длъжности и кога това право е упражнено недобросъвестно. Позовава се на противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, като прилага решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и туристически обекти“ – [населено място], представлявано от управителя Л. Г., чрез адвокат Ст. С., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила в ответното Общинско предприятие на длъжността „специалист в Отдел спортни имоти и туристически обекти”, за заемането на която се е изисквало средно образование и 3 години професионален опит. С длъжностна характеристика от 27.01.2017 г., връчена на М.С., работодателят е въвел ново изискване за образование – висше образование по специалността „Стопанско управление”, образователна степен – магистър и професионален опит – 3 години. Жалбоподателката не отговаря на променените образователни изисквания, тъй като тя притежава висше образование по специалността „Икономика и управление на социално-културната сфера”, образователно квалификационна степен – магистър. При тези данни, със Заповед № 38/27.01.2017 г. на управителя на ответното предприятие, трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 27.01.2017 г. Въззивният съд е посочил, че от събраните по делото доказателства и заключението на съдебната експертиза се установява, че след влизане в сила на променените изисквания са прекратени трудовите правоотношения със служителите заемали същата длъжност в отдела. По възражението на ищцата, че работодателят не е променил изискванията за други длъжности, както и какво образование притежават служителите, които ги заемат, съдът е посочил, че тези факти са ирелевантни за правния спор. На следващо място е прието, че преценката за необходимостта от промяна в изискванията за образование за определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, тъй като е въпрос на работодателска целесъобразност. Работодателят може да промени изискванията за образователен ценз, дори когато новите изисквания за образование и квалификация се отнасят до изпълнение не на всички, а само на част от включените в длъжността трудови функции. Съдът не е компетентен да се произнася какво образование налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право /чл. 8 КТ/. В случая, промяната в изискванията за образование не е установено да е самоцелна и без връзка с изпълнявана от служителя трудова функция. Прието е, че не е налице злоупотреба с право, тъй като ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала, че променените изисквания са въведени от работодателя единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение с нея. Напротив, едновременно с ищцата, на същото основание е уволнена и другата служителка, заемала същата длъжност, т.е. нововъведеното изискване за образование е приложено еднакво към всички служители, работещи на тази длъжност.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, изведените в изложението правни въпроси са обуславящи, но същите не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. и сочената от жалбоподателката. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че следва да обсъди в мотивите на решението всички доводи и възражения на страните, както и всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. В случая, въззивната инстанция /включително и по силата на препращането по чл.272 ГПК/ е изложила собствени решаващи мотиви по всички правнорелевантни за спора факти.
На следващо място, константно ВКС е приемал, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или в друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може чрез промени в длъжностната характеристика да въведе и нови, респ. по-високи изисквания за заемане на определената длъжност, стига те да не влизат в противоречие с нормативно установените и работодателят да е действал добросъвестно /в т.см. -решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г., ІІІ г. о., решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., решение № 71/24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2013 г., ІV г. о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право, или е установен дискриминационен подход. Без правно значение е причината, наложила промяната в изискванията, тя може да е свързана и с бъдеща промяна на дейността, реорганизация, увеличен обем на работа и др. Съдът може да контролира преценката на работодателя при определяне на изискванията за заемане на съответната длъжност само доколкото тя съставлява злоупотреба с право. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ е налице, когато се установи, че единствената му цел чрез промяната и въвеждането на новите изисквания за дадена длъжност, е да прекрати трудовия договор с конкретен служител или работник.
Едни и същи обстоятелства в различни случаи могат да установяват или не злоупотреба с права. В доказателствена тежест на ищеца е да обори презумпцията за добросъвестно упражняване на права от страна на работодателя, като чрез пълно главно доказване установи, че правната възможност по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ е използвана целенасочено, за да бъдат увредени права и законни интереси на уволнения работник или служител. Въззивният съд е съобразил всичко това, като е приел, че при въвеждането на новите изисквания работодателят е действал добросъвестно, с оглед нуждите на предприятието и равнопоставено по отношение на всички заемащи процесната длъжност лица.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 241 от 11.09.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 470/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.