О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
Гр. София, 15.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.09.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1351/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационнната жалба на Д. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1183/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 10 000 лв. и отхвърлен за разликата до първоначално присъдените 75 000 лв. искът на касатора срещу Е. Б. по чл.45 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди от извършеното на 19.07.15 г. от ответницата действие, изразяващо се в разпространяване на твърдения за неверни позорни обстоятелства и приписване на престъпление на ищеца в излъченото на живо предаване „Тази сутрин” по БТВ, с тема „Богатите също губят”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 и чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Намира, че от съществено значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са правните въпроси от предмета на делото: Следва ли фактът, че неверните твърдения са направени в телевизионно предаване и след това препечатани в множество печатни издания да намери отражение при определяне на размера на дължимото обезщетение за вреди по чл.45 ЗЗД? Може ли да се приеме, че обезщетение от 10 000 лв. е справедливо при обстоятелството, че набеждаването е извършено от публична, политическа личност в телевизионна медия с национален ефир и препечатано в множество печатни и интернет издания?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалването във връзка с поставените два въпроса от предмета на спора. Въззивният съд е приел, че присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 75 000 лв. е силно завишен и не съответства на реално претърпените от ищеца в причинна връзка с вредоносното деяние болки и страдания. Преценил е характера и механизма на извършеното деяние – публично, в ефир по национален телевизионен канал, стигнало до неограничен кръг от хора; възрастта на ищеца и установеното по делото негово лично себеусещане на честен човек и добър професионалист, засегнато с изнесеното от ответницата. Приел е, че доказаните вид, обем и степен на вредата, причинена на ищеца с изнесеното от ответницата, не предпоставят присъждане на обезщетение в по-голям размер от обичайния. Не се установява противоправното деяние да е причинило сочените в исковата молба тежка депресия и влошаване на здравословното състояние на ищеца, както и да е дало негативно отражение в живота на семейството му и в професията му. В изнесеното липсват обидни квалификации и е очевидна вътрешната убеденост на ответницата, че ищецът е автор на извършените спрямо нея посегателства. Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния, че с казаното ответницата си е позволила да наруши анонимността на ищеца без негово съгласие – с отговора на исковата молба са представени много статии /заглавията на част от които са цитирани във въззивното решение/, от които се установява, че много преди процесното телевизионно предаване ищецът е бил поставен трайно във фокуса на общественото внимание. По тези съображения обезщетението за неимуществени вреди е определено в размер на 10 000 лв.
При определяне на обезщетението въззивният съд е следвал указанията в задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., в която е посочено, че справедливостта по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая. Въззивният съд е установил и преценил тези обстоятелства – вида и начина на извършване на увреждащото деяние, степента на засягане на личността на ищеца с него, обема и изражението на нанесената вреда.
Същият или близък до него размер на обезщетението е присъден и по други дела за сходни случаи на деликт, извършен с подобно на процесното действие, от или срещу публични личности – напр.р. по гр.д. №7046/14 г. и р. по гр.д. №1376/11 г. на четвърто г.о. на ВКС,р. по гр.д. №13213/15 г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, трето г.о. по гр.д. №581/17 г.,р. по гр.д. №5158/15 г. на САС, недопуснато до обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №2687/16 г. и др.
Поставените в изложението въпроси са разработени в практиката на ВКС и съдилищата, на която въззивното решение съответства. Затова не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Твърдяната от касатора очевидна неправилност не е обоснована със съответстващата й тежест на порока. В изложението касаторът се позовава на неправилност по чл.281,т.3 ГПК, която е касационно основание и за нея ВКС не се произнася в производството по чл.288 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК., но не и основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.2 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София от 7.12.17 г. по гр.д. №1183/17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: