ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 787
гр. София, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2452 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Й. Ж., чрез адв. Е. Х., срещу въззивно решение № 64/13.04.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 65/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта му, с която след отмяна на решение № 7/03.01.2018 г. по гр. д. № 5501/2017 г. на Районен съд – Сливен, е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И. Г. Ж., родено на 18.01.2012 г., на майката Г. И. Ж.; определено е местоживеене на малолетното дете при майката; определен е режим на лични отношения на бащата Г. Й. Ж. с детето И. Ж.; бащата Г. Ж. е осъден да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 140.00 лева си, считано от влизане на въззивното решение в сила до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по правния въпрос: каква е доказателствената сила на социалния доклад – ако е налице несъответствие между констатациите в социалния доклад и събраните от съда писмени и гласни доказателства, кое доказателствено средство е с по-голяма доказателствена сила.
Ответната страна по жалбата – Г. И. Ж., представлявана от адв. Е. П., в писмен отговор излага становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение. Претендира разноските пред касационната инстанция.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че и двамата родители на детето разполагат с необходимите качества и материални възможности да отглеждат и възпитават малолетния си син И. / на 6 години/; че между всеки от тях и детето е създадена стабилна емоционална връзка, отношение на доверие, привързаност и обич; че момчето приема нормално раздялата между родителите си, а те са запазили помежду си нормална комуникация и могат да разчитат на взаимна подкрепа в грижите за сина си. Обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, представените социални доклади, въззивният съд е счел, че е в най-добрия интерес на детето упражняването на родителските права да се предостави на майката, а на бащата да се определи разширен режим на лични контакти. В тази връзка е посочено, че с оглед възрастта и нуждите на детето, силната му привързаност към майката, тя е по-пригодният към момента родител. Отчетено е, че след напускането на семейното жилище, майката е създала подходящи условия за отглеждането на И.; преминала е на работно време, съобразено с дневния режим на детето; както и че за отглеждането му може да разчита на помощта на родителите си. Същевременно, съобразявайки се с правото на всяко дете нормално и по подходящ начин да общува с родителя, на когото не са възложени преките грижи по отглеждането и възпитанието, съдът е постановил режим на лични отношения с бащата, изцяло съобразен с нуждите и потребностите на детето, както и с обстоятелството, че страните живеят в едно населено място, отношенията им са се запазили нормални и че всеки от родителите е загрижен и желае детето да расте и да се развива пълноценно и с подкрепата на двамата родители.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване не са налице.
Соченото основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – не е аргументирано от касатора и не се установява и при служебната проверка, която ВКС е задължен да извърши. Не могат да бъдат изведени служебно правни въпроси, които обуславят очевидна неправилност на решението, доколкото поначало касационният съд съгласно чл.290, ал.2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение, както е в случая по спора за родителски права- да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. 3-то от ГПК изисква неправилността на съдебното решение да бъде очевидна, т. е. да може да бъде констатирана, без да се налага в производството по чл.288 ГПК съдът да прави преценка на дейността на въззивния съд по анализа и оценката на събраните доказателства, дали въз основа на това правилно е установена фактическата обстановка по делото, а оттам – правилно ли е приложен законът, допуснати ли са съществени нарушения на процесуални правила и обосновано ли е решението. В случая, съставът на ВКС не може да изведе служебно правен въпрос, обуславящ очевидна неправилност на въззивното решение. Доводите на касатора отразяват собственото му виждане, че той е по-пригодният да упражнява родителските права и като не е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил едно очевидно неправилно решение.
Не се установяват и поддържаните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса „кое доказателствено средство е с по-голяма доказателствена сила – социалният доклад или събраните от съда писмени и гласни доказателства”. Този въпрос е поставен некоректно, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължението в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните за спора факти и не е изградил решаващите си изводи само въз основа на представения във въззивното производство нов социален доклад. Констатациите в доклада са обсъждани в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства по делото, при отчитане на всички интереси и обстоятелства, но като приоритет е поставен интересът малолетното дете. Константна е практиката на ВС и ВКС, че децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като пълноценни личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на нормални отношения с другия родител.
В случая, въззивният съд се е ръководил от примерно посочените в ППВС №1/1974 г. и в чл.59, ал. 4 СК критерии, като е обсъдил възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях лични грижи и отношение към детето; изявената на дело готовност да се отглежда и възпитава то; привързаността на детето към всеки от родителите; полът и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Всички тези обстоятелства са обсъдени в съвкупност и при съобразяване как те се отнасят към интереса на детето. Въззивното решение е съобразено с трайната практика на ВС и ВКС, поради което не са налице сочените от касатора предпоставки за селектиране на жалбата.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна претендираните за настоящото производство разноски в размер на сумата 800 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 28.05.2018 г. и списък по чл.80 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 64/13.04.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 65/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Г. Й. Ж., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на Г. И. Ж. с ЕГН – [ЕГН], на основание чл.78, ал. 3 ГПК, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 800 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.