1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
гр.С., 09.10. година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 481 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 14968/13.12.2017 г., подадена от Д. К. Й.-Н., чрез адв. И. И. от САК, срещу въззивно решение № 445 от 07.11.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 704/2017 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 1013/17.06.2017 г. по гр.д. № 7049/2016 г. на Плевенския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл. 226, ал. 2, вр. чл. 350, ал. 1 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили от незаконно задържане на трудовата й книжка.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в атакуваната му част.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторката е посочила, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, по въпросите: 1/ на правото на работодателя да задържи трудовата книжка съответства ли насрещно задължение на работника/служителя; 2/ невъзможността за регистрация и получаване на обезщетение за безработица от Агенция по заетостта – Бюро по труда явява ли се резултат, който е в причинно-следствена връзка с незаконното задържане на трудовата книжка; 3/ презумптивна ли е вредата във фактическия състав на присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка.
Във връзка с поддържаните основания за допускане на касационния контрол / по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК/ страната не е аргументирала в противоречие с коя задължителна съдебна практика е постановено въззивното решение /липсва посочена и приложена такава практика/; както и липсва изложена обосновка защо счита, че отговорът на правните въпроси ще е от значение за правилното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответните страни по жалбата в писмени отговори поддържат становища, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, както и че касационната жалба е неоснователна. Ответниците К. Й. и Професионална гимназия по електроника и химични технологии „Проф. А. З.“ в подадения от тях отговор претендират да им се присъдят разноските за тази инстанция и представят списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта, предмет на атакуване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице условия за селектиране на касационната жалба.
С т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК се прие, че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая, с въззивното решение е прието, че през периода от 15.09.2005г. до 20.09.2013 г. между ищцата Д. К. Й.-Н. и ответната Професионална гимназия по електроника и химични технологии „Проф. А. З.“, [населено място] е съществувало трудово правоотношение, като първоначалният трудов договор бил сключен за длъжността „учител по микробиология и специални предмети“, а впоследствие / след отмяна на предходно уволнение/ за длъжността „старши учител теоретично обучение“, „учител по микробиология и специални предмети“ /трудов договор № 321/27.01.2012 г./.
Със заповед № РД-15-993/31.05.2013 г. на директора на ответното учебно заведение трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение – 20.09.2013 г. С решение № 312/26.02.2014 г. по гр.д. № 6238/ 2013г. на РС – Плевен, влязло в сила на 23.04.2015 г., исковете за отмяна на уволнението, извършено с цитираната заповед са отхвърлени.
Ищцата е претендирала обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка за периода от 2011 г. до 2016 г. Съдът е възприел изводите на първата инстанция, че поначало обезщетение за такъв вид вреди може да се търси след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя, а не и за период, в който това правоотношение е съществувало /25.02.2011г. – 20.09.2013 г./. За да счете искът за неоснователен и за времето от 20.09.2013 г. до 19.09.2016 г., въззивната инстанция е приела, че Д. Н., в чиято доказателствена тежест е установяването на факта на незаконното задържане на документа от работодателя, не е установила обстоятелството да е предавала в нито един момент от съществуването на договорната връзка трудовата си книжка за съхранение на длъжностно лице при ответника. Напротив, точно поради непредставяне от страна на служителката на поисканата й след уволнението /на 20.09.2013 г./ за оформяне трудова книжка, за работодателя се е наложило да издаде „препис” / на 23.09.2013 г./ въз основа на данните от личното трудово досие. Този документ е получен от Н. на 15.01.2014 г., след като преди това не се е отзовала на поканата да си представи оригинала на книжката. При тези данни, съдът е приел, че след тази дата и до 19.09.2016 г. искът е изцяло неоснователен, защото документът е бил във фактическата власт на ищцата и поради това вреди от невъзможността да бъде представен пред други работодатели не могат да се търпят. С тези решаващи изводи е прието, че по отношение на ответните страни не е установено виновно неизпълнение на задължението им по чл.226, ал.2 КТ и поради това не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността им за обезвреда.
ВКС в настоящия си състав намира, че нито един от въпросите в изложението няма характеристиката на обуславящ правните изводи на въззивния съд. Първият и вторият от въпросите са изцяло без връзка с предмета на спора, респ. нямат никакво значение за изхода по делото и за формиране на решаващата воля на съда, поради което и не следва да се коментират. Третият въпрос също е ирелевантен, тъй като дали вредата по чл.226, ал.2 КТ е презумптивна, или не, би имало значение, ако съдът беше установил, че разглежданата претенция е доказана по основанието си – т.е., че е установен фактът на незаконно задържане на предадената от работника на работодателя трудова книжка и невръщането на документа след прекратяване на трудовото правоотношение. Подобни обстоятелства съдът е приел, че не са доказани от ищцата, която носи доказателствената тежест за тях, поради което въпросът за „презумптивността” на вредата е без значение за делото. Извън това, следва да се посочи, че в константната практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че основателността на иска по чл. 226, ал. 2 КТ се предпоставя от кумулативното осъществяване на следните юридически факти: прекратен трудов договор, незаконно задържане на трудова книжка и настъпили имуществени вреди в пряка причинна връзка с незаконното задържане. Задържането на трудовата книжка с виновни действия на длъжностни лица на работодателя следва да бъде доказано от ищеца. Размерът на вредите е определен от закона – те се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка / в с.см. – решение № 519/09.01.2012 г. по гр. д. № 1741/ 2010 г. IV г. о., решение № 606/27.10.2009 г. по гр. д. № 908/2009 г., ІV г.о., решение № 130/04.05.2011 г. по гр. д. № 141/2010 г., IV г. о., решение № 553/ 15.07.2010 г. по гр. д. № 206/2009 г., IV г. о. на ВКС и др./.
При този изход на делото, на ответниците по касация К. Й. и Професионална гимназия по електроника и химични технологии „Проф. А. З.“ се дължат разноски в размер на по 600 лв. за всеки от тях, съгласно представените договори за правна защита и съдействие № 319/19.12.2017 г. и № 320/19.12.2017 г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 445 от 07.11.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 704/2017 г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. К. Й.-Н., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на К. Ц. Й., с ЕГН – [ЕГН] и на Професионална гимназия по електроника и химични технологии „Проф. А. З.“ – [населено място] разноски за тази инстанция в размер на по 600 лева за всеки от тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.