О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
ГР. София, 22.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.02.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3781/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. О. срещу въззивното решение на Шуменски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №95/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Н. Т. и М. Т. срещу касатора иск по чл.227, ал.1,б.”в” ЗЗД – отменено е дарението на недвижим имот/апартамент в [населено място], описан по делото и в решението/, направено от ищците на ответника / техен син/ с договор по нот. акт №79/3.12.13 г. на нотариус с район на действие – районен съд Шумен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че от значение за спора са следните процесуални и материалноправни въпроси:
1. При няколко уточняващи искови молби, кога следва да бъде направено възражение за погасен по давност иск?
2. При липса на запазено право на ползване върху дарения имот и реално ползване на имота от дарителите, разходът за наем следва ли да бъде приспаднат от издръжката, която дареният е длъжен да дава на дарителя?
3. Доходите от рента и/или от друго възмездно ползване на земеделски земи следва ли да се вземат предвид като доход на дарителите и следва ли да бъдат приспаднати от издръжката, която дареният е длъжен да им дава?
4. Следва ли при определяне на размера на сумите, необходими за покриване на разходите по включените в потребителската кошница стоки и услуги, да се приспаднат разходи по стоки и услуги, неизползвани и неупотребявани от дарителите?
Касаторът сочи, че тези въпроси са разрешени в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Соченото противоречие не се установява:
По първия от поставените въпроси въззивният съд е приел, че възражението за погасителна давност е направено от ответника по иска едва в третия отговор на исковата молба, макар претенцията по чл.227, ал.1,б.”в” ЗЗД да е предявена с първоначалната искова молба и да не е променяна откъм изложени обстоятелства и искане с последвалите уточнения на исковата молба. Наред с това въззивният съд е отбелязал, че срокът по чл.227, ал.3 ЗЗД е давностен, за него съдът не следи служебно, а издръжка може да бъде поискана винаги, когато дарителят е в трайна нужда от нея. При всяко поискване на издръжка и отказ да се даде възниква основание за отмяна на дарението, независимо от това колко време е изтекло от извършването му, от предшестващи откази и независимо дали е правено друго такова искане. Затова едногодишният срок по чл.227, ал.3 ЗЗД не може да изтече докато трае нуждата от издръжка. Тези изводи съответстват на трайната практика на ВС и ВКС- р. по гр.д. №1216/56 г. и р. по гр.д. №656/08 г. на четвърто г.о. на ВКС, а друга, противоречаща им практика касаторът не сочи. Затова не е налице соченото основание за допускане на обжалването по първия от поставените въпроси.
По втория и третия от въпросите също не се установява противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС. Нуждата на дарителите от издръжка е установена и конкретният размер на недостига от средства за покриване на необходимите им разходи е определен с помощта на съдебно – икономическа експертиза. Взети са предвид средствата за издръжка на домакинството на дарителите – ел. ток, вода, телефон, храна и облекло, отопление и ежемесечно лечение. Не са включени разходи за жилище, защото ищците не са твърдели и установили, че правят такива. Не са приспаднати доходи от рента, защото е установено, че ищцата не получава рента от притежаваните от нея земи. Ищците са с призната съответно 82 % трайно намалена трудоспособност и 100 % степен на увреждане с чужда помощ, като физическото и психическото им състояние не позволяват да полагат труд лично, нито да договарят за доходоносно стопанисване или отчуждаване на притежаваната земя. Нуждата от издръжка в случая е определена с оглед личността на дарителите, конкретните им битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда и условия на икономически живот в страната, при съпоставка между средствата, с които дарителите разполагат или могат да ползват и конкретната сума, която им е необходима за покриване на специфичните им нужди, както е посочено в цитираните от касатора решения на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №681/10 г. и по гр.д. №1203/12 г. и в р. по гр.д. №1302/10 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №263/11 г.на четвърто г.о., цитирани в соченото от касатора опр. по гр.д. №1827/15 г. на четвърто г.о. на ВКС. Дори от определения недостиг от средства на ищците за 2015 и 2016 г. в размер на съответно 221 и 346 лв. месечно да се приспадне рентата за 2015/16 г. от 234 лв., съобр. заключението на в.л., остава непокрит значителен остатък от средства, необходими за издръжката на ищците, според установеното по делото.
По четвъртия въпрос не се установява твърдяното във въпроса включване на неползвани от ищците стоки и услуги / алкохол и цигари/ в потребителската кошница/ общия потребителски разход/ по т.1.1 от заключението на вещото лице. Този разход е определен по данни от НСИ за средствата, необходими за поддръжката на домакинството на ищците с ел. ток, вода, храна и облекло, отопление. Във връзка с въпроса не е обосновано с конкретно посочване на практика на ВКС и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменски окръжен съд по гр.д. №95/17 г. от 9.06.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: